Решение № 2260 от 6.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП против Решение 3822/09.06.2022г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 2996/2020г., с което е отменен Ревизионен акт Р 22221418003736091001/03.12.2019г., както и Ревизионен акт П 22221419206639003001/09.12.2019г. за поправка на ревизионен акт, в частта, потвърдена с Решение 244 от 13.02.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, с който е ангажирана отговорността на И. Христов по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в качеството му на управител на ВАС РЕЗЕРВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски в общ размер от 358 022.79 лева (главница и лихви). С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в хода на ревизията е установено извършването от страна на Христов на разпоредителни действия изтегляне на парични средства от банковите сметки на дружеството в големи размери под формата на служебни аванси и разпределяне на дивидент, в следствие на което е намалено имуществото на ВАС РЕЗЕРВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД и е последвала невъзможност за погасяване на публичните задължения на дружеството. Оспорва се извода на съда за липса на доказателства за размера на изтеглените суми, с твърдения че това обстоятелство се потвърждава от отговори на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД. Към касационната жалба се представят цитираните отговори на двете банки ведно с протокол от 20.06.2018г. и се твърди, че отказвайки да ги изиска по делото, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за материална законосъобразност на ревизионния акт. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде потвърден. Заявява се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса. Ответникът по касационната жалба И. Христов оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Шейтанова. С отговора на касационната жалба се представят възражение по реда на чл.117 от ДОПК, ведно с доказателства и уведомление от НАП за удължаване срока за представяне на възражения, като се твърди че със същото Христов е оспорил констатациите на ревизиращите органи още в хода на ревизионното производство. По съображения, изложени в писмения отговор и в съдебно заседание се отправя искане да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да бъдат присъдени разноски за настоящата съдебна инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд София град като валидно и допустимо, но неправилно. Правилно е приел съдът, че оспорването е допустимо, а обжалвания ревизионен акт е валиден акт, издаден от компетентни органи. За да отмени ревизионния акт, административния съд е приел, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК предполага изследване на следните елементи от отговорността на третото лице: 1.Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник. 2.Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК. 3.Извършване на определено действие/я, извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; 4.Действието да е извършено недобросъвестно - лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице. 5.Причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения. В конкретния случай съдът е приел за установено, че за ревизираните данъчни период Христов е имал качеството на управител на ВАС РЕЗЕРВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, т.е. е годен субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и първата предпоставка от фактическия състав на тази разпоредба е налице. По отношение на втората предпоставка наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, съдът приема, че от органите по приходите е установен размера на задълженията на ВАС РЕЗЕРВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД и същия възлиза на 358 022, 79 лева. Според съда, представените по делото справки за задълженията на дружеството от 11.03.2020 г. и 28.03.2022 г. съдържат различен размер на задълженията от установения с РА, тъй като информационната система на приходната администрация не разполага с функционалността да извършва справка за общите задължения на дружеството за дата преди текущата, а само към датата на изготвянето й. Това, според съда, не води до извод, че сумата в оспорвания ревизионен акт е посочена некоректно. Съдът е приел аргументите в писмената защита на процесуалния представител на НАП, че в закона не е поставено изискване, което да е в смисъл, че задълженията трябва да са установени в отделно ревизионно производство, а в случая органите по приходите са установили задълженията на ВАС РЕЗЕРВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД на основата на подадените от данъчно задълженото лице данъчни декларации. По отношение на третата предпоставка на чл. 19, ал. 2 ДОПК, административния съд е посочил, че в хода на съдебното производство не е установен по категоричен начин фактът на теглене на парични средства от сметката на дружеството от страна на Христов или от страна на упълномощено от него лице, тъй като по делото не са представени документи, които да отразяват това обстоятелство. Не е доказано и посоченото в ревизионния доклад, че от сметките на дружеството са извършвани плащания в полза на ревизираното лице. В тази част съдът е кредитирал заключението на вещото лице, че по делото няма доказателства за това какви суми са превеждани от дружеството към трети лица. Този извод на вещото лице, преценен с оглед и на останалите доказателства по делото е мотивирал съдът да приеме, че фактът на "насочване на парични средства" (по терминологията в решението на решаващия орган) от страна на Христов в качеството му на управител на ВАС РЕЗЕРВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД остава недоказан. За недоказана е приета и недобросъвестността на ревизираното лице в качеството му на управител на търговското дружество, както и причинно-следствена връзка между действията му и невъзможността дружеството да заплати своите задължения към държавата. Настоящата инстанция намира за основателен доводът на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Обосновано съдът е приел, че за да бъде ангажирана отговорността на съответното физическо лице чл. 19 от ДОПК, задълженията на дружеството не е необходимо да са установени с влязъл в сила ревизионен акт. Съгласно чл. 105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и /или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Задълженията по декларации са годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от ДОПК. В процесния случай описаните в ревизионния акт задължения са по подадени декларации на основание съответния материален закон, за размера на които съдът необсновано е приел, че е установен. Съдът не е обсъдил данните за задължения на дружеството, произтичащи от справки-декларации, ГДД и други декларации, подавани от дружеството, за размера на които е налице оспорване от страна на жалбоподателя, съответно не е поставил задача на вещото лице да изчисли размера им, като извърши съответните справки в НАП, включително по образуваното изпълнително дело. Заключението на вещото лице е изготвено само въз основа на документите по делото, с оглед на което и екпертът не е отговорил на поставения въпрос, тъй като, според него е необходимо събиране на допълнителни доказателства. Отделно от изложеното, съдът неправилно е оставил без уважение искането на ответника да му се даде възможност да представи релевантни за спора документи, а именно цитираните от органа отговори на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, съдържащи информация за движението по сметките на дружеството, при което е постановил акт, който би могъл да бъде различен в случай, че тези документи бяха надлежно събрани и обсъдени. Ревизиращите органи са се позовали именно на данните съдържащи се в тези отговори, за да обосноват констатациите си за теглене на парични средства от сметката на дружеството от страна на Христов, които суми не са послужили за дейността на дружеството. Установяването на тези действия е от съществено значение с оглед преценката за наличие на третата предпоставка за ангажиране на отговорността на Христов по чл.19, ал.2 от ДОПК, поради което съдът е следвало да задължи ответника да попълни преписката с липсващите документи. Цитираните отговори са представени за първи път пред касационната инстанция и предвид забраната в касационното производство съдът да установява нови фактически обстоятелства, ще следва решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да обсъди съвкупно доказателствата по делото, включително представените с касационната жалба и с отговора писмени доказателства. Обсъждането на новите доказателства само от касационната инстанция би лишила страните от възможността от една инстанция при тяхната преценка и съответно представяне/събиране на други доказателства от значение за спорното право. За изясняване на спора от фактическа страна следва да се изследват релевантните обстоятелства, включително чрез назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза. По тези съображения обжалваното решение се явява постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушенията са неотстраними в хода на касационното производство. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна, а решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение