Решение № 5650 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2011 г.

ВАСVIII отделение19.04.2012 г.докладчик т Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 718/26.04.2011 г. на Административен съд - Пловдив, XII състав, постановено по адм. д. № 328 по описа за 2009 г. на този съд. ОСЪЖДА "Неди - 91" ЕООД, с ЕИК 112619566, с адрес за призоваване гр. Пловдив, ул. "Янко Сакъзов", № 1 да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 698 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5650 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на "Неди - 91" ЕООД, с ЕИК 112619566, с адрес за призоваване гр. Пловдив, ул. "Янко Сакъзов", № 1, ет. против решение № 718/26.04.2011 г. на Административен съд - Пловдив, XII състав, постановено по адм. д. № 328 по описа за 2009 г. на този съд. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в следните части: С която е отменен РА № 1300 - 800369/30.10.2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 64/22.01.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта относно непризнатото право на данъчен кредит на "Неди - 91" ЕООД в размер на 956,07 лв. по фактури № 79/25.05.07 г., № 80/27.05.07 г., № 86/06.06.07 г., издадени от "Олимпик Транс" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава и в частта, в която е увеличен финансовия резултат за 2007 г. по същите фактури със сумата от 4780,24 лв., вследствие на което допълнително е определен корпоративен данък в размер на 478,02 лв., заедно със съответните лихви за забава; С която Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Неди - 91" ЕООД58,93 лв. разноски, определени съразмерно на уважената част на жалбата. Касаторът счита, че решението в обжалваните части е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Процесните фактури са отразени в дневниците за продажби на "Олимпик Транс" ЕООД с други получатели - "Трансмондо" ООД и "Сградостроене" ООД с ЕИК по Булстат, поради което и стоките не са получени от жалбоподателя. Не са представени доказателства, опровергаващи тези констатации. Изводът, че трите фактури са придружени от фискални бонове е необоснован, тъй като липсват доказателства за наличие на регистриран ЕКАФП при доставчика "Олимпик Транс" ЕООД. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) е отказан данъчен кредит по фактури № 79/25.05.07 г., № 80/27.05.07 г., № 86/06.06.07 г., които са издадени на други лица. Фактурите са включени в дневника за продажби на "Трансмондо" ООД. Не са събрани доказателства, установяващи наличието на доставка между жалбоподателя и "Олимпик Транс" ЕООД. Вещото лице е работило само по представени му от "Трансмондо" ООД и от "Сградостроене" ООД документи. По тези съображения и с доводи, изложени от юк. Н. Петрова в писмени бележки касаторът моли за уважаване на неговата жалба, отхвърляне касационната жалба на дружеството и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Неди - 91" ЕООД обжалва чрез управителя Л. Тодовичина решението на съда в следните части: С която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта относно непризнатото право на данъчен кредит в общ размер на 2 242,11 лв. по фактури, с № 130/29.06.05 г., № 131/29.06.05 г., издадени от "Кави Груп" ЕООД, по фактура с № 2742/07.07.06 г., издадена от "Олимпик Транс" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава и относно допълнително определения корпоративен данък за 2007 г. в размер на 10 690,39 лв., ведно с лихвите; С която "Неди - 91" ЕООД е осъдено да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 698 лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Според касатора е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния данъчен закон - чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Непредставянето на изисканите документи от преките доставчици не означава, че не са извършени доставките. Не са спазени правилата за разпределение на доказателствената тежест. Незаконосъобразно съдът вменил на "Неди - 91" ЕООД задължение да контролира преките си доставчици. Това е в противоречие с практиката на ЕСПЧ и в частност с решенията по делото "Булвес" АД срещу България и по делото "Бизнес център за подпомагане" срещу РБ. Жалбоподателят е действал добросъвестно. Неправилно е потвърден РА в частта относно увеличение на ФР за 2007 г. със сумата от 40800 лв., представляваща разходи по фактури, издадени от ЕТ "Валери - Мирослав Софрониев", със сумата от 40 800 лв. - разходи по фактури, издадени от ЕТ "Леонид Ерминов - Лео", със сумата от 25.304 лв. - разходи по фактури, издадени от "Ява" ЕООД. Касаторът счита, че разходите са документирани с всички изискуеми съгласно ЗСч. документи, различието в индивидуалния № и инд. № на паметта на ЕКАФП е ирелевантно за реалността на доставката. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваните части и присъждане направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност жалбата на Д "ОУИ" - гр. Пловдив и неоснователност на касационната жалба на "Неди - 91" ЕООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбите са неоснователни, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 328/2009 г. административният съд е установил следното: Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно принципа за документална обоснованост, регламентиран в чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция, като съгласно ал. 4 данъчнозадължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите. В този смисъл първоинстанционният съд е направил обоснования извод, че липсата на фискална касова бележка, когато е налице задължение за нейното издаване, представлява основание за непризнаване на счетоводния резултат за данъчни цели. По време на ревизията е констатирано, че приложените към фактурите, издадени от ЕТ "Валери - Мирослав Софрониев", ЕТ "Леонид Ерминов - Лео", "Ява" ЕООД касови бележки не са издадени от регистрирано фискално устройство на името на процесните доставчици. В решението на Д "ОУИ" - гр. Пловдив изрично е отбелязано, че при направената проверка в информационната система е установено, че номерата на ЕКАФП от който са издадени фискалните бонове, прикрепени към процесните фактури, са различни от номерата на ЕКАФП, регистрирани при доставчиците. Това означава, че документите са с невярно съдържание. Твърдението на представителя на "Неди - 91" ЕООД за ирелевантност на констатираното несъответствие в номерата на ЕКАФП е в противоречие с разпоредбите на чл. 118, ал. 1, § 1, т. 40, 41 ДР на ЗДДС, чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Правилно е прието също така от съда, че издадените фактури не документират вярно стопанските операции. Съдът коректно е обсъдил факта на смъртта на представителя на ЕТ на 15.10.04 г. и декларацията на Ив. Иванова, че не е приела по наследство предприятието на търговеца и не притежава счетоводни документи. Тези констатации не са опровергани от заключението на в. л. М. Димова по ССчЕ. Не е признато правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Кави Груп" ЕООД и по фактура № 2742/07.07.05 г., издадена от "Олимпик Транс" ЕООД. В случая става въпрос за преки доставчици, които не са представили изисканите от тях доказателства за определяне на данъчните задължения. Законосъобразно е прието от съда наличие на хипотезата по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, тъй като лицето е задължено да представи доказателствата за положителните факти от които ревизираният субект черпи права, в частност за наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от същия закон. В този смисъл позоваването от представителя на "Неди - 91" ЕООД на практика на ЕСПЧ, цитирана в касационната жалба, е неточно. Страните по делото Булвес" срещу България и по настоящото дело са различни, а и липсва съвпадение между фактите и основанията по сравняваните казуси. Както се посочи по-горе в настоящото производство спорна е била реалността на доставката във взаимоотношенията между жалбоподателя и преките доставчици. Поради гореизложените съображения касационната жалба на "Неди - 91" ЕООД е неоснователна. Административният съд е приел в решението си, че разходите по доставките, за които са издадени фактури № 79/25.05.07 г., № 80/27.05.07 г., № 86/06.06.07 г. от доставчикът "Олимпик Транс" ЕООД е документално обоснован. Настоящият касационен състав счита, че в първоинстанционното производство законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и 4ЗКПО. Следва да се посочи, че трите обсъждани фактури са представени по делото във варианта на заверени копия от двете страни, като фактурите от "Неди - 91" ЕООД са заедно с фискални бонове от ЕКАФП, за чиято нередовност липсват констатации. Обосновано е прието от съда, че спорното облагане е с преки данъци поради което неправилното отразяване на фактурите в дневника за продажби на "Олимпик Транс" ЕООД не е от решаващо значение за резултата по делото. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя мотива на АДмС - Пловдив, че в случая некоректното отразяване на фактурите в дневника за продажби на доставчика е резултат от допусната техническа грешка. За да достигне до този извод съдът е кредитирал заключението на в. л. в т. 1 от приетата ССчЕ, която административният орган се опитва да оспори в касационното производство. Фактури с № 79/25.05.07 г. и с № 86/06.06.07 г., издадени от "Олимпик Транс" ЕООД не са включени в дневниците за покупки за м. 05 и 06.2007 г. на "Трансмондо" ООД и на "Сградостроене" ООД, фактура № 80/27.05.07 г. също не е описана в дневника. Правилни са съдебните мотиви с които е отменен РА в частта, отказваща правото на данъчен кредит по доставките за които са издадени тези три фактури, тъй като е налице условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Регистрираното лице притежава данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред и документите обективират получените от "Неди - 91" ЕООД ябълки и моркови. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно кредитирал заключението по ССчЕ на в. л. Димова. Видно е обаче от съдебния протокол, че в заседанието, проведено на 28.05.2010 г. представителят на Д "ОУИ" - гр. Пловдив не е оспорил заключението, не е поставил допълнителни въпроси, ако е считал, че използваните от експерта документи са недостатъчни. Решението на АДмС - гр. Пловдив е валидно, допустимо и правилно. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. Пловдив съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 698 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

3