Решение № 9820 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация за общественополезна дейност Доброволците на Свв. Георги (фондация/та) с ЕИК 175666661 и със седалище и адрес на управление в София, [жк], на [улица], [адрес], против Решение 7387 от 29.11.2023 г., постановено по адм. д. 5981 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. в отвхърлителната му част. С обжалваното решение е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на фондацията срещу Решение Ж-414 от 27.04.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) в частта му, в която е отхвърлена жалбата на фондацията срещу отказ за възстановяване на електрозахранването на обект кафе-аперитив, находящ се в София, район Красно село, на [улица] е прекратено съдебното производство в тази му част. Със същото решение е отхвърлена жалбата на фондацията в останалата й част срещу Решение Ж-414 от 27.04.2023 г. на КЕВР и първоинстанционният и касационен жалбоподател е осъден да заплати на Комисията, Електрохолд продажби ЕАД и Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД по 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С аргументи за неправилност на частично обжалвания съдебен акт на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, Фондация Доброволците на Свв. Георги иска отмяната му в отхвърлителната част и решаване на спора по същество или връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за сторените в касационното производство разноски. Ответникът КЕВР със седалище и адрес на управление в София, на [улица], не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба като неоснователна, а по същество иска решението в обжалваната част, както и оспорения пред първата инстанция административен акт, да бъдат оставени в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Електрохолд продажби ЕАД с ЕИК 175133827 и със седалище и адрес на управление в София, [улица], оспорва касационната жалба, като неоснователна по съображения в писмен отговор от 14.02.2024 г. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД с ЕИК 130277958 и със седалище и адрес на управление в София, [улица], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 10.04.2024 г. Иска същата да бъде отхвърлена, а решението в обжалваната част оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като провери решението в обжалваната му част, на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК и обсъди доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение в обжалваната част е постановено в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 22, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Административният съд е приел, че е сезиран от Фондация Добрoволците на Свв. Георги с жалба против Решение Ж-414/27.04.2023 г. на КЕВР, съдържаща искане за отмяна на същото и за разпореждане обект, находящ се в София, район Красно село, на [улица], да бъде захранен с електроенергия, както и за разпореждане за ползване на същия при условия като за битов клиент. Съдът е установил следното от фактическа страна: Фондация Доброволците на Свв. Георги е учредена през 2019г. като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. Целите на фондацията са разписани в чл. 8 от нейния Устав от л. 47 до л. 51 от първоинстанционното дело. С Решение 750 от 06.10.2022 г. на Столичния общински съвет (л. 57-гръб и л. 58, пак там) е дадено съгласие да се учреди безвъзмездно право на ползване в полза на фондацията за срок от 5 години върху реална част от нежилищен имот частна общинска собственост, актуван с АОС 1969/07.02.2022 г. на Столична община, район Красно село, представляващ кафе-аперитив, състоящ се от зала за консумация, обособен бар, склад, офис, санитарен възел и предверие, с площ от 80, 40 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор 68134.201.125.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно скица на сграда 15-1239794/15.11.2021 г. на СГКК София, с предназначение сграда за енергопроизводство (трафопост), разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.201.125, с адрес в София, район Красно село, на [улица], за осъществяване на общественополезната дейност на фондацията. В изпълнение на така взетото решение е издадена Заповед СОА22-РД65-28/30.11.2022 г. на кмета на Столична община (л. 56 57, пак там) и Столична община е сключила с фондацията Договор за учредяване право на ползване от 30.12.2022 г. (л. 23-24, пак там), съгласно който в полза на фондацията е учредено безвъзмездно право на ползване за срок от 5 години върху процесното кафе-аперитив. До този момент обектът е снабдяван със стопански ток за небитови цели, като от месец ноември 2020 г. електроснабдяването в имота е преустановено поради неплащане на дължими суми. На 05.01.2023 г. фондацията подала заявления до Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД за смяна на ползвател и встъпване в договорни отношения, като битов потребител, и до Електрохолд Продажби ЕАД за продажба на електрическа енергия за битови нужди (л. 53 (гръб) л. 55, пак там), придружени с молба за възстановяване на електрозахранването в помещението на процесния обект л. 14-15, пак там. И двете дружества постановили отказ по подадените заявления. Фондацията оспорила отказите по заявленията пред КЕВР, като Комисията образувала административна преписка, извършила проверка и изискала становища от Електрохолд Продажби ЕАД и Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД по подадената от фондацията жалба. Становище на електроразпределителното дружество е постъпило в Комисията на 21.03.2023 г. л. 39 от първоинстанционното дело, а на електроснабдителното дружество на 20.03.2023 г. л. 64, пак там. С оспореното Решение Ж-414 от 27.04.2023 г. енергийният регулатор счел жалбата на Фондация Доброволците на Свв. Георги за неоснователна и прекратил производството по образуваната административна преписка. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, от правна страна, че жалбата, подадена от Фондация Доброволците на Свв. Георги против Решение Ж-414/27.04.2023 г. на КЕВР е частично недопустима и неоснователна в останалата й допустима част. Преценил е недопустимост на първоинстанционната жалба в частта й, в която Решение Ж-414 от 27.04.2023 г. на КЕВР е оспорено в частта му, в която е отхвърлена жалбата на фондацията срещу отказ за възстановяване на електрозахранването на обекта кафе-аперитив. Мотивирал се е, че по делото са налице данни за сключен между фондацията и Електрохолд Продажби ЕАД договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 14.06.2023 г. (от л. 104 до л. 116, пак там), както и са приложени разписки за платена електроенергия за период след 01.07.2023 г. (л. 138, пак там). Формирал е извод, че доколкото електрозахранването в обекта кафе-аперитив е възстановено, е налице отпадане в хода на съдебното производство, на правния интерес на Фондация Добрoволците на Свв. Георги да обжалва решението на КЕВР в посочената част. Относно жалбата на първоинстанционния и касационен жалбоподател в останалата й част, съдът е приел, че същата е процесуално допустима, но е неоснователна, поради което я е отхвърлил. Обосновал се е, че оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, при наличие на изискуемия кворум, съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК на индивидуален административен акт, издаден в писмена форма, и съответства на материалния и процесуалния закон. Като разгледал легалната дефиниция на битов клиент по т. 2а от пар. 1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ и на небитов клиент (пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ в редакцията на разпоредбата преди изменението и допълнението на закона, обн. в ДВ, бр. 96 от 2023 г.), обсъдил Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (отменена) и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Електрохолд продажби ЕАД (одобрени с Решение ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране), е счел, че приложимата правна рамка въвежда уведомителен режим за начина на ползване на електрическа енергия от страна на клиента, като продажбата й се предпоставя от подадено писмено заявление от страна на потребителя, в което той посочва дали електрическата енергия ще бъде използвана за битови или за стопански нужди. Посочил е, че за клиента е налице право да ползва електрическата енергия за битови или за стопански нужди и право да предприема действия по промяна на предназначението на цялата или част от използваната електрическа енергия (от небитова на битова или обратно) на територията на един обект неограничено във времето и по брой пъти. Приел е, че критерият за разделение между битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, в които ще я потребяват. Подчертал е, че КЕВР е мотивирал оспорения отказ с комплексна оценка на правната форма на заявителя, а именно юридическо лице с нестопанка цел, което като такова не би могло да ползва енергията за собствена битова консумация и липсата на данни, че в обекта няма действително да се извършва стопанска дейност и същият да се ползва по предназначение. Допълнил е, че въпреки предоставената възможност за ангажиране на доказателства, Фондация Доброволците на Свв. Георги не е посочила по какъв начин ще бъде ползван предоставения обект, а най-общо и абстрактно е заявила, че ще ползва същия за битови нужди на нуждаещите се. Изложил е доводи, че общественополезните цели, които фондацията преследва, заслужават подкрепа и съдействие, но е счел, че дейността си Фондацията следва да извършва при съблюдаване на законите, респ. тези цели не бива да обосновават по-благоприятното й третиране само на това основание. Аргументирал се е, че редица държавни, общински и частни учреждения, действащи в обществен интерес, са потребители на небитов ток. Съобразявайки принципната възможност Фондация Доброволците на Свв. Георги да развива стопанска дейност (чл. 9, ал. 1, т. 7 от нейния Устава) и посоченото в Раздел III, т. 5 от Договор за учредяване право на ползване от 30.12.2022 г. (л. 23-24, пак там), е формирал извод, че няма данни в обекта кафе-аперитив електроенергията да се ползва именно за битови нужди. По тези съображения, административният съд е постановил частично обжалвания в настоящото производство резултат. За пълнота на изложението, е допълнил, че фондацията е в правото си да инициира ново производство по промяна на статуса си в битов клиент по вече сключения на 14.06.2023 с Електрохолд продажби ЕАД договор (от л. 104 до л. 116, пак там). Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при липса на основанията за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Административният съд е формирал обосновани правни изводи след подробна преценка на събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон, отхвърляйки допустимата част на жалбата на Фондация за общественополезна дейност Доброволците на Свв. Георги срещу Решение Ж-414 от 27.04.2023 г. на КЕВР. Липсват допуснати съдопроизводствени нарушения при разглеждане на делото. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя съображенията на решаващия състав на Административния съд София-град, обусловили постановяването на обжалвания резултат, поради което не намира за нужно да ги повтаря и по силата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Към тях добавя следното: При правилно тълкуване на приложимата към настоящия казус и подробно обсъдена от първоинстанционния съд правна рамка, съдът основателно е посочил, че разграничението между битов и небитов клиент е нуждата, която ще се задоволява със закупената енергия. Това обаче, не означава, че е без значение предназначението на обектите, в които енергията ще се потребява. Задоволяваната нужда трябва да съответства на предназначението на обекта, който ще се ползва. Предназначението на обекта е обективният признак на задоволяваната нужда. Електроенергията за обекта, представляващ кафе-аперитив, находящ се в София, на [улица], не може да се таксува по тарифа за битов клиент, ако не бъде извършена промяна в предназначението му. Това става по предвидения в Закона за устройство на територията (ЗУТ) ред. В § 5, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ е регламентирано, че Промяна на предназначението на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Промяната на категорията на клиентите не може да се основава на обявеното от тях потребление на електроенергия, а следва да се свързва с обективно съществуващи данни относно вида на това потребление. Преценката за това дали клиентът купува енергията за битови или небитови нужди следва да се направи въз основа на представени от него доказателства, а не единствено въз основа на декларативното му изявление за вида на потреблението. По делото не са ангажирани доказателства за предприети действия за промяна на предназначението на кафе-аперитива, поради което не е налице фактическото основание фондацията да премине към заплащане на потреблението на ел. енергията от цена за небитова на цена за битова енергия. Осъществяваната общественополезната дейност на Фондация Доброволците на Свв. Георги с оглед приложимата към настоящия момент правна рамка също не може да бъде основание за промяна и преминаване към заплащане на ел.енергията по цена за битов клиент. Осъществяваната общественополезна дейност и правната форма на жалбоподателя могат да са основания за инициативи в приложение на чл.4, ал.1 ЗЮЛНЦ, съгласно която разпоредба, държавата може да подпомага и да насърчава юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза, чрез данъчни и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони и при съобразяване с правилата по държавните помощи. По така изложените съображения, решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия