Решение № 12545 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4741/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Емем Експорт Импорт ЕООД, чрез адв. Рафаилов, срещу Решение 85 от 29.03.2023 г., постановено по адм. д. 267/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/2165#1 от 17.06.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие (ДФЗ), с който по отношение на дружеството - земеделски производител е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) по Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 20/190418/15903 в размер на 710,38 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът е игнорирал възраженията за противоречие на административния акт с разпоредбата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията и не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, както и че съдът не е съобразил практиката на ВАС по сходни казуси. Сочи, че оспореният акт противоречи на посочената норма, тъй като плащането е станало при допусната грешка на друг административен орган и тази грешка не е била очевидна за дружеството. Счита, че за резултатите от втората проверка дружеството не е уведомено и е било лишено от възможността да подаде възражение срещу проекта за слой. Искането е за отмяна на решението на Административен съд - Сливен и постановяване на ново решение, с което да се отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба заместник - изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие , чрез своя процесуален представител, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Емем Експорт Импорт ЕООД срещу АУПДВ 01-2600/2165#1 от 17.06.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с който по отношение на него е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП по Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 20/190418/15903 в размер на 710,38 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията. Установено е, че със заявление от 19.04.2018 г. дружеството е заявило за подпомагане по СЕПП три парцела с обща площ от 23.8 ха, както следва: 66812-93-2-4 с площ от 1.52 ха, 66812-93-3-1 с площ от 1.84 ха и 66812-93-1-3 с площ от 20.44 ха. Със заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, е одобрен проект за специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018, а със заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018. Така издадените заповеди са публикувани на интернет страниците на Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ и ДФЗ. Заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. е обнародвана и в Държавен вестник и същата не е обжалвана в частта й, касаеща декларирани за подпомагане от Емем Експорт Импорт ЕООД земеделски площи. На 31.03.2021 г. заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх. 02-200-2600/5539, с което Емем Експорт Импорт ЕООД било уведомено, че за кампания 2018 г. чрез ИСАК, след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в подаденото заявление за подпомагане се оторизират суми по заявени схеми и мерки, от които по СЕПП исканата сума е в размер на 4658,37 лв., като след приложени намаления в размер на 1841.67 лв., се оторизира сума в размер на 2816,7 лв. Съдът е приел, че между страните по делото няма спор, че сума в размер на 3527,08 лв. по СЕПП е изплатена на 18.12.2018 г., както и обстоятелството, че уведомителното писмо не е оспорено от Емем Експорт Импорт ЕООД и е влязло в законна сила. С писмо изх. 01-2600/2165/08.04.2022 г. на основание чл. 26 ал. 1 от АПК и чл. 7 пар. 1 и 2 от Регламент 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ уведомил Емем Експорт Импорт ЕООД за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като при извършването на административни проверки на подаденото заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 20/190418/15903 се установило извършено недължимо плащане на финансова помощ от страна на ДФ Земеделие - РА. Видно от мотивите на писмото, след приключване на проверките по заявлението на дружеството, е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г. за следните парцели: с композитен номер 66812-93-1-3 с декларирана площ 20.44 ха, допустима площ по заповедта за одобряване на проекта за слой ПДП в размер на 18.55 ха, недопустима площ съгласно Заповед РД 46-504/12.12.2018 г. в размер на 1.89 ха, допустима площ от 17.13 ха, съгласно Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. и недопустима площ от 3.31 ха, съгласно Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. и писмо с изх. 01-0400/461/02.09.2020 г. и композитен номер 66812-93-2-4 с декларирана площ 1.52 ха, допустима площ по заповедта за одобряване на проекта за слой ПДП в размер на 1.2 ха, недопустима площ съгласно Заповед РД 46-504/12.12.2018 г. в размер на 0.32 ха, допустима площ от 1.09 ха, съгласно Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. и недопустима площ от 0.43 ха, съгласно Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. и писмо с изх. 01-0400/461/02.09.2020 г. Съгласно цитираното писмо по чл. 26 ал. 1 от АПК, окончателните данни за допустимите за подпомагане площи съгласно Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. и писмо с изх. 01-0400/461/02.09.2020 г. са отразени в ИСАК и въз основа на тях е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по СЕПП за кампания 2018 г., при която е установено, че коректните суми, на които дружеството има право на подпомагане са 2816,70 лв. по СЕПП. Указано е, че разликата между първоначално оторизираната и полагаема се субсидия в размер на 710,38 лв. по СЕПП представлява недължимо платена сума и следва да се възстанови на ДФ Земеделие РА. В указания с писмото срок дружеството не е представило становище. Въз основа на тези релевантни факти и обстоятелства и на горепосочените правни основания е издаден оспореният АУПДВ. В хода на съдебното производство са допуснати единична съдебно техническа експертиза и допълнителна такава, които са кредитирани от съда като компетентно и безпристрастно изготвени. Административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и в предписаната от закона форма. Посочил е, че процесният акт е издаден с правно основание чл. 27 ал. ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл. 162 ал. 2 т. т. 8 и 9 от ДОПК, чл. 7 пар. 1 от Регламент (ЕС) 809/2014 на Комисията, както и чл. 27 пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г., като съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според ал. 5, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Решаващият състав е преценил, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие , действащ при спазване пределите на своята персонална и материална компетентност, делегирана от изпълнителния директор на фонда със Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., съобразно изричната уредба на чл. 20а ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). При преценката за съответствието на АУПДВ с приложимите материалноправни разпоредби първоинстанционният съд е съобразил, че в процесния случай вземането на ДФЗ към оспорващия е възникнало въз основа на влязла в сила заповед на министъра на земеделието, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г. От данните по делото е установено, че недопустимостта за подпомагане на площ от 3.31 ха от парцел с композитен номер 66812-93-1-3 и на площ от 0.43 ха от парцел с композитен номер 66812-93-2-4 е възприета в Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. С тази заповед е одобрен окончателния слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г., като упоменатите части от парцели по силата на този акт не са включени в слоя ПДП. Съставът е приел, че дружеството не е оспорило законосъобразността на акта в частта, касаеща изключването на площи от 3.31 ха от парцел с композитен номер 66812-93-1-3 и от 0.43 ха от парцел с композитен номер 66812-93-2-4 от слоя ПДП и същият е влязъл в законна сила по отношение на заинтересованото лице Емем Експорт Импорт ЕООД в тази му част. Съдът се е позовал на заключенията на основната и допълнителната съдебно техническата експертиза, че информацията е била налична на електронната страница на ДФ Земеделие на 08.03.2019 г. и нормативните изисквания по съобщаването са били спазени. На следващо място първостепенният съд е изложил мотиви, че на 31.03.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие е издал по отношение на Емем Експорт Импорт ЕООД уведомително писмо изх. 02-200-2600/5539, с което по СЕПП за кампания 2018 г. е оторизирана сума в размер на 2816,7 лв., като този индивидуален административен акт също не е обжалван от засегнатото лице и е влязъл в законна сила, поради което неговият стабилитет е несъмнен. Предвид обстоятелството, че двата акта се характеризират със стабилност, съдът приема, че същите са породили целените с тях правни последици и е недопустимо извършването на инцидентен контрол за валидност и законосъобразност на същите. С оглед наличието на влезли в сила като необжалвани от заинтересованата страна стабилни административни актове, съставът е приел, че са изпълнени условията за издаване на оспорения АУПДВ и не са налице твърдените от дружеството нарушения на закона, с оглед на което оспорването е отхвърлено. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е спорно по делото, а и от представените по делото доказателства се установява, че в хода на административното производство са извършени проверки по повод на заповед РД 46 504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой и заповед РД 09 229 от 01.03.2019 г. за окончателния специализиран слой. Въз основа на тях и при извършените проверки в хода на административното производство е установена недопустимостта за подпомагане на площ от 3.31 ха от парцел с композитен номер 66812-93-1-3 и на площ от 0.43 ха от парцел с композитен номер 66812-93-2-4. Видно от приетата съдебно техническа експертиза в съдебното производство, вещото лице е установило, че заявените от дружеството площи за подпомагане са 20.44 ха от парцел с композитен номер 66812-93-1-3; 1.52 ха от парцел с композитен номер 66812-93-2-4 и 1.84 ха от парцел с композитен номер 66812-93-3-1, като експертът е потвърдил установената недопустимост на площите в посочените размери. Както правилно е приел първоинстанционният съд, от доказателствата по делото се установява, че Емем Експорт Импорт ЕООД не е обжалвало заповед РД 09 229 от 01.03.2019 г. за окончателния специализиран слой, нито уведомителното писмо на ДФЗ, поради което не е опровергано от дружеството, че посочената площ е недопустима за подпомагане по чл. 33 и чл. 33а ЗПЗП. Неоснователно е възражението на касатора, че за резултатите от втората проверка дружеството не е уведомено и е било лишено от възможността да подаде възражение срещу нея. В обжалвания индивидуален административен акт правилно е посочено, че съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, министърът на земеделието, храните и горите одобрява или изменя със заповед окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В случая тази заповед е обнародвана в ДВ, публикувана е на интернет - страницата на министерството и е имало възможност и касационният жалбоподател, който е кандидатствал чрез заявлението си за директно плащане, да я обжалва. Необжалването на тази заповед, която е влязла в сила е послужила за основание да се определи публичното държавно вземане за възстановяване по СЕПП. В този смисъл правото на защита на дружеството не е нарушено в рамките на административното производство. Не може да бъде споделена тезата, изложена в касационната жалба, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие ("Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014"). Съгласно чл. 7, § 1 от цитирания регламент, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. По силата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В конкретния случай плащането не е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган. Решаващият състав правилно е посочил, че в процесния случай вземането на ДФЗ към оспорващия е възникнало въз основа на влязла в сила заповед на министъра на земеделието, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г. Недопустимостта за подпомагане на площ от 3.31 ха от парцел с композитен номер 66812-93-1-3 и на площ от 0.43 ха от парцел с композитен номер 66812-93-2-4 е възприета в Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г. Посочената заповед е законосъобразно издадена на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и съобщена на адресатите съгласно нормативните изисквания. В тази връзка съдът правилно е цитирал разпоредбата на чл. 33а ал. 1 от ЗПЗП, според която Министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като съобразно ал. 2, данните в Системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се одобряват със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6, а заповедта се обнародва в "Държавен вестник". В случая на дружеството е предоставена възможност да се запознае с конкретните констатации за недопустимост на посочената част от заявените площи още преди получаването на уведомителното писмо от 08.04.2022 г. Такива основания са посочени и в цитираното уведомително писмо, според съдържанието на което, след приключване на проверките по заявлението на дружеството, е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г. за посочените парцели, като в табличен вид са описани декларираните площи, както и допустимите и недопустимите площи, съгласно Заповед РД 46-504/12.12.2018 г. и съгласно Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. Посочено е още, че по чл. 26 ал. 1 от АПК, окончателните данни за допустимите за подпомагане площи съгласно Заповед РД 09-229/01.03.2019 г. и писмо с изх. 01-0400/461/02.09.2020 г. са отразени в ИСАК и въз основа на тях е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по СЕПП за кампания 2018 г., при която е установено, че коректните суми, на които дружеството има право на подпомагане са 2816,70 лв. по СЕПП. С оглед на изложеното, в разглеждания случай на Емем Експорт Импорт ЕООД е била предоставена възможност да се запознае с резултатите от направените проверки в хода на административното производство и с начина на определяне размера на изплатената помощ, при което се установява, че не е допусната грешка на административния орган. В този смисъл неоснователно касаторът е цитирал Решение 13239 от 23.12.2021 г., постановено по адм. дело 3433/2021 г. по описа на ВАС, в който случай е липсвало своевременно уведомяване на земеделския производител за резултатите от извършената от административния орган проверка. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за законосъобразност на процесния АУПДВ, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение