Решение № 11516 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 979/2018 г.

ВАСVI отделение01.10.2018 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 6929 от 21.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7014 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11516 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 979/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична здравноосигурителна каса, гр. София, против решение № 6929 от 21.11.2017 г. по адм. д. № № 7014 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена писмена покана изх. № 29 – 07 – 36/10.06.2014 г. на директора на СЗОК за възстановяване на суми получени без правно основание в общ размер на 12269, 90 лева. Изложени са съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводственото правило на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и неправилно прилагане на чл. 66, ал. 3 от ЗЗО, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "ДКЦ – ХVIII – София" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София е оспорил касационната жалба в писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е писмена покана изх. № 29–07–36 от 10.06.2014 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, с която "ДКЦ – ХVIII – София" ЕООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по договор с НЗОК № 22-2239 от 11.02.2012 г. и допълнителни споразумения към него за 2013 г., е задължен да възстанови сума с общ размер на 12 269.90 лв., от която 4981.00 лв. представлява превишение на определения брой специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3, за четвърто тримесечие на 2013 г. и 7288.90 лв. – превишение на определената стойност на медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 за четвърто тримесечие на 2013 г. След като е назначил единична и тройна съдебно-икономически експертизи за изясняване на фактическата страна на спора, Административен съд София – град е приел, че оспореният административен акт подлежи на отмяна като издаден при съществено процесуално нарушение, което е довело и до нарушаване на материалния закон. Този извод произтича от анализа на заключенията на единичната и тройната експертизи, според които размерите на превишенията не са определени правилно, като са посочени различни от получените от жалбоподателя суми. Административният орган не е определил правилно конкретния размер на превишенията и не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е мотивирало решението на съда да отмени изцяло писмената покана. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. На основание чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК съдът обявява устните състезания за приключени, когато делото е разяснено. В разглеждания случай съдът е приключил съдебното дирене преди спорът да бъде разяснен. След като е обсъдил заключенията на експертизите, съдът е бил длъжен да обсъди и останалите доказателства по делото, след което да изложи мотиви кои от спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях приема за доказани. Вместо да извърши тази преценка, първоинстанционният административен съд е отменил изцяло оспорения акт без да се произнесе по съществото на спора съгласно задължението му по чл. 173, ал. 1 от АПК. С оспорената писмена покана изпълнителят на специализирана медицинска помощ по договор с НЗОК е задължен да възстанови суми с общ размер на 12 269.90 лв., произхождащи от превишения на определения брой специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3 и на определената стойност на медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4, за четвърто тримесечие на 2013 г. На основание чл. 23, ал. 3, т. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г. (НРД 2012 г. - отм., бр. 3 от 10.01.2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ представляват протоколите за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности - за изпълнителите на ПИМП и СИМП, определени по реда на ЗБНЗОК за календарната година. Неправилно е поддържаното от изпълнителя на СИМП становище, че след като контролът се упражнява по реда на чл. 76а от ЗЗО, то той дължи само неоснователно получените от него суми. Материалноправното основание за възникване на задължението е установено в клаузата на чл. 45, ал. 1 от сключения между страните индивидуален договор, като съгласно ал. 2 контролът се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване). Изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД по брой и стойност на отделните видове, определени с протоколите за всяко тримесечие (чл. 42 от индивидуалния договор). Заплатените от НЗОК средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, се възстановяват от изпълнителя по договора, който е действал в нарушение на поетите договорни задължения. Изясняването на спорните факти относно възложените за тримесечието брой СМД и стойност МДД при съобразяване на разрешените надвишения и компенсации, наличието на превишения при назначаването на СМД и МДД и техния размер, изискват специални знания. С определение от съдебно заседание на 07.04.2016 г. съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, но не е посочил предмета и задачите й, както и материалите, които се предоставят на вещото лице, съобразно изискването на чл. 197, ал. 1 от ГПК. Задачите са били поставени от жалбоподателя в представена от него молба на 13.04.2016 г. Поради затруднение на вещото лице да даде отговор на поставения въпрос под № 5, съдът с определение от съдебно заседание на 16.06.2016 г. е изключил въпрос № 5 от поставените от жалбоподателя задачи. Даденото от единичната съдебно-икономическа експертиза заключение е непълно и не анализира цялостната информация, съдържаща се в представените първични медицински документи и електронните отчети на изпълнителите на СИМП. С определение от съдебно заседание на 10.11.2016 г. е била допусната тройна съдебно-икономическа експертиза с поставените задачи по единичната такава. На Директора на СЗОК също е дадена възможност да постави задачи, което е направено с молба от 18.11.2016 г. Извършеният анализ в заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза е непълен и неточен поради това, че вещите лица са изследвали основно въпроса каква е стойността на превишенията по възложените, издадени и изпълнени от "ДКЦ–ХVIII–София" ЕООД направления и какви са изплатените от НЗОК суми на този изпълнител на СИМП. Някои от изреченията са неясни по смисъл, като напр. "Възложената сума МДД над определената 33928 лв. е 3084 лв.", по въпроса относно възложения и издаден брой СМД е изследвана стойността на изпълнените от ответника по касация СМД, в приложението са посочени препуснати номера на направления и пр. Не е даден отговор относно размера на сумите, които НЗОК е изплатила на всички изпълнители на СИМП, които са отчели медицински дейности, извършени по направления за МДД и СМД, издадени от "ДКЦ – ХVIII – София" ЕООД. Отразено е, че част от направленията не са били издадени от "ДКЦ – ХVIII – София" ЕООД, но не е посочено кои са другите изпълнители, издали отчетените в СЗОК направления за СМД и МДД. От съществено значение е обстоятелството, че заключението е подписано с особено мнение на вещото лице Дянкова, което след съобразяване на отчетените от други изпълнители на СИМП медицински дейности по направления, издадени от "ДКЦ – ХVIII – София" ЕООД и съответно заплатени от НЗОК, е на становище, че всички направления са били издадени от "ДКЦ – ХVIII – София" ЕООД и че размерите на превишенията са били установени правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат установени фактите и обстоятелствата във връзка с определените на "ДКЦ–ХVIII–София" ЕООД брой СМД и стойност МДД за четвърто тримесечие на 2013 г. след отчитане на разрешените надвишения и задължението за компенсиране, издадените от "ДКЦ–ХVIII–София" ЕООД направления за СМД и МДД по брой и стойност на отделните видове, отчетените от всички изпълнители на СИМП извършени медицински дейности по издадени направления от "ДКЦ–ХVIII–София" ЕООД, размерите на заплатените от бюджета на НЗОК суми за СМД и МДД над определените лимити. След изясняването на тези въпроси съдът следва да разгледа по същество спора относно наличието на основание за ангажиране отговорността на изпълнителя на СИМП за възстановяване на суми, заплатени от НЗОК за извършени СМД и МДД, назначени от изпълнителя по договора извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1