Решение № 10214 от 5.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1560/2015 г.

Решение № 10214 от 5.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1560/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Делото е образувано е по жалба на Павел Иванов Цветанков срещу Решение изх. № 97-00-0021/26.01.2012 г. на Министъра на културата за предоставяне на достъп до обществена информация. Иска се прогласяване нищожността на оспорения акт на основание чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречието му с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 6050/2.05.2011 г., постановено по адм. дело № 827/2011 г. по описа на ВАС, V отделение, потвърдено с Решение № 38/3.01.2012 г. по адм. дело № 7508/2011 г. по описа на ВАС, с които е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация от Министъра на културата по т. 8 от Заявление вх. № 97-00-0021/27.10.2010 г., изразен в Решение изх. № 97-00-0021/10.11.2010 г. и преписката е върната за ново произнасяне. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по жалбата - Министърът на културата не ангажира становище по съществото на спора. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа следното: Жалбоподателят е отправил искане до Министъра на културата за достъп до обществена информация вх. № 97-00-0021/27.10.2010 г. относно статута, собствеността и начина на придобиване от държавата на Панагюрското златно съкровище, като поисканите документи са формулирани в 9 точки (л. 62 от делото). От страна на Министъра на културата е постановен акт, означен като Решение № 97-00-0021/10.11.2010 г., издадено на основание чл. 28 от ЗДОИ, с което се предоставя достъп до информация по т. 7 и т. 8, а по отношение на останалите точки от заявлението на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ заявителят е уведомен, че заявлението за достъп до обществена информация е изпратено по компетентност на Регионален археологически музей - гр. Пловдив и на Исторически музей - гр. Панагюрище (л. 60 - 61 от делото). С Решение № 6050/2.05.2011 г., постановено по АД № 827/2011 г. по описа на ВАС е отменен изричния отказ за предоставяне на достъп до обществена информация от Министъра на културата по т. 8 от Заявление вх. № 97-00-0021/27.10.2010 г., изразен в Решение изх. № 97-00-0021/10.11.2010 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането. В останалата част на жалбата оспорването на Павел Иванов Цветанков е отхвърлено (л. 42-44 от делото). С Решение № 38/3.01.2012 г., постановено по АД № 7508/2011 г. по описа на ВАС, петчленен състав е оставена без разглеждане касационната жалба на Цветанков срещу Решение № 6050/2.05.2011 г., постановено по АД № 827/2011 г. по описа на ВАС, в частта, в която е отменен отказа на Министъра на културата по т. 8 от Заявление вх. № 97-00-0021/27.10.2010 г., а в останалата част решението е оставено в сила (л. 45-47 от делото). Министърът на културата на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и в изпълнение на влезли в сила Решение № 6050/2.05.2011 г., постановено по АД № 827/2011 г. по описа на ВАС и Решение № 38/3.01.2012 г., постановено по АД № 7508/2011 г. по описа на ВАС, петчленен състав постановява Решение изх. № 97-00-0021/26.01.2012 г., с което предоставя достъп до обществена информация по т. 8 от Заявление вх. № 97-00-0021/27.10.2010 г. относно "точният брой на разрешените копия на Панагюрското златно съкровище за периода 1950-2010 и свързаните с това документи", както следва: 1. Протокол от Заседание на Специализирания експертен съвет, назначен със Заповед № РД 9К -0053/24.03.2011 г. на министъра на културата, проведено на 13.05.2011 г.; 2. Заявление от Националния исторически музей - София, относно издаване на разрешение от министър на културата за изработването на два броя копия на съдовете на Панагюрското златно съкровище; 3. Заповед № РД 09-0231/19.05.2011 г. на министър на културата (л. 8 от делото). Видно от Протокол, находящ се на л. 49 от делото, оспорващият е заявил, полагайки лично подписа си, че на 27.01.2012 г. му е предоставен съответния достъп до информация по горното решение под формата на хартиен носител. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна: Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Искането на жалбоподателя за прогласяване нищожността на оспорения акт на основание чл. 177, ал. 2 от АПК е неоснователно. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. Предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК са две: 1/ наличие на влязло в сила решение и 2/ противоречие на акта със съдебното решение. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на присъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това за което и тези, спрямо които властническия държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 от АПК определя от своя страна съдържанието на съдебното решение. Нищо извън предметния обхват на постановеното от съда по същество на спора, не е съдебно решение. Ал. 2 на чл. 172а от АПК сочи изрично, че към решението съдът излага мотиви. В съдържанието на мотивите законодателят не е включил задължителните указания, които съдът при изпълнение на правомощията си по чл. 173, ал. 2 от АПК, трябва да даде когато отмени акта и го върне на органа за ново произнасяне. Следователно, когато законодателят казва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК влязъл в сила акт на съд, той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. Без противоречие в практиката си Върховният административен съд приема, че когато отмяната на административния акт е на основание съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК (Решение 1001 от 22.01.2013 г., постановено по АД № 53/2013 г. на ВАС, IV отделение; Решение № 6439 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12567/2012 г., VII о.). С Решение № 6050/2.05.2011 г., постановено по АД № 827/2011 г. по описа на ВАС (влязло в сила) е отменен изричния отказ за предоставяне на достъп до обществена информация от Министъра на културата по т. 8 от Заявление вх. № 97-00-0021/27.10.2010 г. като съдът не е разрешил въпроса по същество. Съдът е постановил, че на практика в тази си част от решението е постановен отказ, като поради липса на достатъчно мотиви не може да бъде установено от съда дали същият е законосъобразен или не. Липсата на мотиви в административния акт е съществено процесуално нарушение по отношение формата на акта. Per argumentum a fortiori, в конкретното Решение № 6050/2.05.2011 г. на ВАС, потвърдено с Решение № 38/3.01.2012 г. на ВАС - петчленен състав, съдът не коментира въпроса по същество и не е формирана сила на пресъдено нещо относно спорното право. Оттук следва и изводът, че издадения нов административен акт не е постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Нищожността се обуславя от тежък порок на административния акт, който го прави негоден да породи правни последици и въпреки издаването му такива се считат за ненастъпили. Съгласно константната съдебна практика, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. По отношение компетентността на издателя на акта, настоящият съдебен състав счита, че компетентността в административноправния смисъл обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, да следва от функциите и задачите, които са му възложени с нормативен акт, да е делегирана от по-горестоящ орган или да се установи чрез посочване на по-горестоящ орган, който да определи съответните компетентни по-долустоящи органи. Съгласно утвърдената съдебна практика всяка некомпетентност води до нищожност. Процесното решение е издадено от компетентен орган - Министъра на културата, съобразно законовата дефиниция, установена в чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. В конкретния казус са спазени и изискванията за форма - обжалваният акт е издаден в изискуемата писмена форма, посочени са фактически и правни основания за издаване на обжалвания акт. Порокът във формата води до нищожност на акта само когато е толкова съществен, че практически се равнява на липса на форма, а оттук - до липса на волеизявление, липса на акт. Такива са случаите не само когато изобщо не е спазена предписаната от закона форма, а и когато например липсва разпоредителна част (диспозитив). Във всички останали случаи допуснатото съществено нарушение на формата на акта води до унищожаемост, а не до нищожност на акта, като форма на недействителност на същия. Останалите доводи на оспорващия относно нарушения на материалния закон е следвало да бъдат предмет на съдебна проверка по законосъобразност на акта, каквато не е в правомощията на съда да извърши в настоящото производство. Видно от Протокола от 27.01.2012 г. на оспорващия е предоставен съответния достъп до информация по горното решение под формата на хартиен носител. Установения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок за оспорване материалната законосъобразност на акта е изтекъл преди години. От съвкупния доказателствен материал е видно, че Министърът на културата в изпълнение на влязлото в сила съдебно Решение № 6050/2.05.2011 г. по АД № 827/2011 г. по описа на ВАС (влязло в сила) е постановил решение за предоставяне на копия от наличните при него относими към процесната точка от заявлението документи и Цветанков ги е получил реално. Наведените от жалбоподателя доводи, с които оспорва съдържанието на административния акт, съдът намира за ирелевантни досежно предмета на настоящия спор, предвид неподведомствеността им на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК съдържанието на документ може да се оспори по административен ред. Съгласно правилото на цитирания текст по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ. Последният следва да има белезите на удостоверителен административен акт, т. е. да удостоверя факти с правно значение или да признава или отрича съществуването на права и задължения. От посоченият вид административни актове не произтичат пряко правни последици, поради което те не подлежат на обжалване, а на оспорване подлежи само тяхното съдържание. Неистинността/истинността по твърдението на оспорващия, т. е. верността или неверността на удостоверените в удостоверителния документ факти няма как да бъде волеизявление на органа по смисъла на чл. 21 АПК. То е съдържанието на този документ и с оглед на изричната разпоредба на чл. 81, ал. 2 АПК подлежи само и единствено на оспорване по административен ред. Актът на по-горестоящия орган при оспорване по чл. 81, ал. 2 АПК е контролно-отменителен с присъщите му елементи на правораздаване, а не е административен акт по чл. 21, ал. 1, 2 или 3 АПК. Затова при негативен за жалбоподателя акт по чл. 81, ал. 2 АПК (жалбата е отхвърлена или сезираният с нея по-горестоящ административен орган не се е произнесъл в законния срок), той може да предяви пред съд спора за съдържанието на официалния документ, но на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК в едно исково производство, а не по реда на Глава десета от дял III на АПК (чл. 145 и сл. АПК - Определение № 14624 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14728/2013 г., VII о., Определение № 14146 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13324/2012 г., V о.). С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искането на жалбоподателя за обявяване нищожността на Решение изх. № 97-00-0021/26.01.2012 г. на Министъра на културата за предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл. 177, ал. 2 от АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5 от АПК във вр. чл. 177, ал. 2 от АПК, съдът