Решение № 531 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2017 г.

Решение № 531 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на с чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- В. при ЦУ на НАП, против Решение № 348/28.02.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 1777 по описа за 2016 г., с което по жалба на "Я. З. пясъци" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. В., к. к. "Златни пясъци", парк хотел "Голдън лайн", представлявано от В. Ю. Ш., е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031202315/15.10.2012 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 858/14.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" при ЦУ на Националната агенция по приходите, в частта му, с която за данъчни периоди м. 11 и 12.2011 г. на ревизираното лице е начислен допълнително ДДС в размер общо на 156 987.31 лева поради непризнаване на издадени от лицето данъчни кредитни известия № 366/28.11.2011 г. с данъчна основа 374 903.28 лева и ДДС 74 980.66 лева и № 370/19.12.2011 г. с данъчна основа 410 033.25 лева и ДДС 82 006.65 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи за разваляне на предварителния договор между РЛ и "К. К. Л." от 2009 г.; за доказано връщане на част от получените по договора авансови плащания чрез прихващане на тези суми със стойността на продадени от РЛ апартаменти на трети лица, при което сумите от продажбите били превеждани директно на платилия авансово "К. К. Л."; за приложимост на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗДДС, в редакцията й, в сила от 01.01.2017 г. Съдът неправилно преценил събраните доказателства като дал превес на новопредставени от страна на жалбоподателя. Фактическите изводи на първоинстанционния съд за доказване на плащането на продажните цени на "К. К. Л." са основани на представени при повторното разглеждане на делото писмени декларации на това дружество, оспорени в съдебното заседание на 14.10.2016 г., които не съдържат такава информация и на записите в нотариалните актове, които нямат материална доказателствена сила като документи. В тази връзка, не са обсъдени представените от страна на касатора доказателства, събрани при обмен с Руската данъчна администрация, от които се вижда, че по нотариалните актове цените са привидни, защото купувачите са заплащали по- високи цени от записаните в документите за продажба. Не е доказана връзката между извършените продажби и споразумението от първи юни 2011 г. за прекратяване на договора и последиците на това прекратяване. Не е опровергана констатацията за разминаване между имотите, описани в приложението на предварителния договор от 2009 г. и продадените с нотариалните актове. Съдът е приел обратното въз основа на анекс, представен при повторното разглеждане на делото, оспорен в съдебното заседание на 14.10.2016 г. Неоснователно ревизираното лице поддържа, че е без значение кои апартаменти са продадени. След като продадените апартаменти не са били обекти на предварителния договор, не е имало основание за издаването на КИ. Дори да е имало основание за последните, те е следвало да бъдат издадени в 5- дневен срок от развалянето на предварителния договор със споразумението от първи юни 2011 г. Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗДДС, в редакцията й в сила от 01.01.2017 г., неправилно е приложена за случая. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Я. З. пясъци" ЕАД я е оспорил с подробни доводи, изложени от пълномощника адв. Н. Станчев в писмена защита и в съдебно заседание. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Делото е било за втори път пред първоинстанционния Варненски административен съд, след отменително Решение на ВАС, с което постановеното при първоначалното разглеждане решение, с което РА е обявен за нищожен, е отменено от ВАС. Пред първоинстанционния съд не е било спорно и е установено, че между свързаните лица ревизираното дружество и "К. К." Лимитед, дружество, регистрирано на Б. В. острови, е сключен предварителен договор от 19.01.2009 г. за продажба на 2 500 кв. м. от комплекс "G. L." в к. к. "Златни пясъци", с приложен опис на апартаментите, включени в тази площ, за обща сума от 2 500 000 евро, или 1 000 евро на кв. м. с включен ДДС. П. този договор при ревизираното лице са постъпили плащания в общ размер 2 026 502,65 евро в периода 11.2009 - 10.2010 г., като към 31.12.2010 г. се формира данъчна основа в размер на 3 643 256,73 лева, осчетоводена по сметка 412 Клиенти по аванси, и начислен ДДС в размер на 728 651,35 лева. Данъкът е начислен по издадени от РЛ данъчни фактури. Със споразумение от 01.06.2011 г. двете дружества са прекратили предварителния договор, като е призната неустойка, дължима от "К. К." Лимитед в размер на 37 000 евро. Съгласно клаузите на споразумението, РЛ задържа получените аванси, а "К. К." Лимитед се задължава в срок от 2 години да намери купувачи за обектите, като договаряната с тях цена, ще бъде одобрявана от РЛ, и ще бъде плащана директно на "К. К." Лимитед за погасяване на задълженията на РЛ по получените от него аванси. С Анекс от 10.06.2011 г., представен в съдебното заседание на 28.09.2016 г., е представено приложение с опис на продадените апартаменти, с цените от които продажби, се извършва прихващането, както и декларация на представляващия ""К. К." Лимитед за прихващане на насрещните вземания, чрез което се погасява задължението на РЛ за връщането на авансите. През м. 11 и 12.2011 г. РЛ продава на физически лица руски граждани апартаменти в комплекса, съгласно описа в представения анекс, на обща стойност 784 936,53 лв., с нотариални актове, в които е вписано, че сумите от продажбите се превеждат на "К. К." Лимитед и издава данъчни фактури с начислен ДДС. Към 01.11.2011 г. размерът на неусвоените аванси е 1 688 748,49 лв., а към 31.01.2012 г. - 883 811,96 лв. РЛ издава процесните данъчни кредитни известия № 366/28.11.2011 г. с данъчна основа 374 903.28 лева и ДДС 74 980.66 лева и № 370/19.12.2011 г. с данъчна основа 410 033.25 лева и ДДС 82 006.65 лева. след извършването на продажбите, с чийто цени са възстановени авансите. За да отмени изцяло РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че договорът, в изпълнение на който са платени авансите, е развален, като това реално е станало с възстановяване на получените от РЛ авансови плащания чрез превеждане на сумите от продажбите на конкретно посочени апартаменти в комплекс"Г. Л." на "К. К." Лимитед. Поради това, от момента на продажбите през м. 11 и 12.2011 г. РЛ законосъобразно е коригирало чрез данъчните кредитни известия данъчните основи по издадени при получаването на авансовите плащания фактури. Решението е правилно. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Алинея втора на текста, в сила от 01.01.2017 г., прецизира, че в случай на авансово плащане 5-дневният срок за издаване на известието започва да тече от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума. Макар да не е била в сила към ревизираните периоди, редакцията на алинея втора на текста правилно е приета от административния съд за приложима, защото при авансовото плащане доставка още не е извършена, извършването на авансовото плащане е основание за начисляване на ДДС, а ако основание за корекция на данъчната основа в този случай е само съглашение между страните /без реално връщане на аванса/ това би довело до възможност за коригиране на данъчната основа, съответно на установеното начислено данъчно задължение, само по съгласие на страните. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна преценка на доказателствата от страна на първоинстанционния съд. Възстановяването на авансово- получените от РЛ суми по предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти не е било задължително да стане чрез връщането на сумата, както правилно е приел и административният съд. От записите в нотариалните актове за продажба през м. 11 и 12.2011 г. на обекти в комплекса на трети лица е установено, че цените по тези продажби са преведени по банков път на "К. К." Лимитед. Така РЛ - продавач е изпълнило паричното си задължение за връщане на авансите чрез плащанията от тези трети лица, вместо то да получи сумите от тези продажби. При това, няма значение, както твърди ответникът по касационната жалба, дали апартаментите в приложението към предварителния договор от 01.2009 г. и тези, продадени през м. 11 и 12.2011 г. напълно съвпадат, защото с предварителния договор се обещават продажби, за които е платено авансово и които няма да се осъществят/поради развалянето на договора/, а със сумите от реалните продажби на авансовоплатилия се възстановява авансовото плащане по разваления предварителен договор. Така се погасява паричното му вземане за връщане на аванса към ревизираното лице. Неоснователни са оплакванията във връзка с недоказване на паричните преводи към "К. К." Лимитед. Вярно, че представената едва при повторното разглеждане на делото писмена декларация на представляващия това дружество няма доказателствена стойност, но както се посочи, превеждането на сумите по банков път е удостоверено в нотариалните актове, представени в ревизионното производство. Проверка за преводи на тези суми не са правени в това производство. Ответникът пред първата съдебна инстанция не е твърдял къде са преведени сумите от продажбите на апартаменти в комплекса, щом тези суми не са получени от ревизираното дружество, нито от "К. К." Лимитед. На последния е можело да бъде поискано представяне на доказателства като трето на спора лице, от страна на оспорващия получаването на тези суми. От друга страна, стойността на продадените с нотариалните актове апартаменти точно съответства на стойността на усвоените авансови средства, съгласно констатациите на приходните органи. Непълнотата на доказателства по вина на страна не е касационно отменително основание. В заключение, обосновано на събраните доказателства административният съд е приел, че част от авансово преведените суми по разваления предварителен договор са били възстановени на "К. К." Лимитед и законосъобразно РЛ е коригирало с тази част данъчната основа на фактурираните авансови плащания с редовно издадените кредитни известия в 5- дневен срок от това възстановяване. Решението на АС като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски за тази инстанция в размер на 5 040 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение