Решение № 9348 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2014 г.

Решение № 9348 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Елит груп 2003" ЕООД, срещу решение № 161 от 15.10.2013 г. по адм. д. № 77/2013 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 207/19.ХI. 2012 г. издаден от гл. експерти в отдел "Ревизии и Принудително Събиране" при Дирекция "Местни Приходи" община Перник, с който са установени публични задължения - ДНИ и ТБО за календарната 2012 г., общо в размер на 459 833,46 лв. и лихви в размер на 10381,89 лв. за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., потвърден с решение от 25.01.2013 г. на директор Дирекция "Местни приходи". Жалбоподателят излага касационни основния за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване за 2012 г. са определени със заповед № 1749 от 28.Х. 2011 г. на Кмета на Община Перник и заповедта е обявена публично до 30 октомври на 2011 г. Съгласно заповедта Община Перник извършва всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ и районите, в които не се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване. В мотивите на АУЗД в обстоятелствената част са изброени конкретно имотите, за които на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Перник, приета с Решение № 42/20.ХII. 2011 г. на Общински съвет Перник, има подадени молби -декларации от дружеството, за това, че определени имоти няма да се ползват през цялата 2012 г. За имотите по подадени декларации, с вх. № 862 - 895/31.01.2012 г., както е посочил административният орган и това не се оспорва от жалбоподателя, не е начислявана такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Прието е, че административният орган не е допуснал нарушение на административно-производствените правила при издаването на процесния АУЗД. Същият е издаден по подадени декларации от жалбоподателя, който носи отговорност за декларираните в тях данни, като административният орган не е установил несъответствия. Съдът е приел, че е установено по безспорен начин предоставянето на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Не е налице условието по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на тази услуга, тъй като от доказателствата по делото се установява, че Община Перник е предоставяла тази услуга за община Перник през 2012 г., в т. ч. и конкретно по отношение на територии, където се намират имотите на жалбоподателя - заповед № 1749/11 г., с която са определени вида и услугите по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Административният орган правилно е определил размера на задължението на оспорващия за тази услуга. Задълженията за ТБО са изчислени на базата на посочената от самия жалбоподател отчетна стойност на имотите в подадената от него декларация по чл. 17 от ЗМДТ въз основа на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Перник и промилите, приети от Общински Съвет Перник относно 2012 г., както е посочено в оспорения акт. В това производство, което не е ревизионно, административният орган няма задължение да събира служебно доказателства за евентуални промени в отчетната стойност на декларираните имоти. Оспорващото дружество е следвало да подаде коригираща декларация, ако са налице основания за това. Пред съда се е възразявало, че административният орган не е отбелязал в АУЗД вида на нежилищните имоти, описани в Приложение № 1 и 2 към договор за покупко-продажба на търговското предприятие от 21.01.2005 г. по чл. 37 и сл. от Закона за особените залози и неправилно е приложил разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като дружеството притежава земи - бивши минни изработки и същите имат статут на нарушени територии. Съдът е посочил, че в Приложение № 1 и 2 няма описан имот, който да е определен със статут на "нарушени територии/бивши минни разработки". Не са представени доказателства и не се ангажират доказателствени средства за това. Изложени са съображения, че от общо 100 броя описани недвижими имоти в Приложение № 1 общо 33 имота са описани като земеделски земи, по см. чл. 2 от ЗСПЗЗ; които не са облагани с данък недвижими имоти по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, като и за тях няма подадени декларации, съответно на основание чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. За всички останали недвижими имоти в Приложение № 1 и 2 са подадени данъчни декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ, включително и за такива, които са земеделска земя, но са включени в урбанизирани територии, подробно описани в АУЗД, като облагаеми по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Тъй като не са представени индивидуални скици на всеки недвижим имот, при определянето на вида на имота, данъчните органи са се позовали на попълнената служебна техническа страница от декларацията конкретно за всеки имот. В служебната страница на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ, служителите от отдел "Териториално и селищно устройство'' на Община Перник са проверили и установили, със заверка и подпис, че имотите са разположени в урбанизираните територии на населените места. Прегледът на всяка декларация поотделно със заверка по т. 4 на служебната информация "Разположение спрямо строителните граници на населеното място" е доказателство в това отношение. Съдът е приел за неоснователни възраженията в жалбата, че са отчетени 33 земеделски имота, при наличност на 48 такива. Посочил е, че от страна на жалбоподателя не е правено искане да се задължи съответния орган да представи служебно скици на имоти, които според жалбоподателя са изключени и от райони, в които се провежда само обезвреждане на отпадъци или се организира сметоизвозване от обособени депа. За неоснователно е прието твърдението на жалбоподателя, че голяма част от недвижимите имоти, които се намират на територията на Община Перник са бивши открити въгледобивни мини, които са неизползваеми и са с неустановено предназначение, тъй като е следвало да предприеме действия за отписването на имота от данъчните партиди и това твърдение се опровергава от доказателствата по делото, в т. ч. от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Това, че определени имоти - минни откривки са извън строителния полигон на населеното место не означава, че за тези терени не е относима разпоредбата на т. 3 от заповед № 1749/11 на вр. и. д. кмет на общината. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че не следва да заплаща такса, поради неизяснения статут на имотите. Необходимо е общината да е предоставяла извършване на услугата по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти, а в случая е безспорно доказано предоставянето на услугата на територията на гр. Перник и в района, в който се намират имотите на жалбоподателя. Жалбоподателят е представил пред съда молба, в която посочил 39 от имотите, за които твърди, че са земеделски или унищожени земи. Административният орган е приел като предмет на задължение земеделски земи, декларирани по данъчните партиди от жалбоподателя, за които жалбоподателят твърди, че не се дължат ТБО и ДНИ. Например под № 4 от молбата е посочен имот в землището на Перник, с № 000258, площ от 519391 кв. м. В оспорвания АУЗД на стр. 2, под същия номер е описан този имот, с посочен кадастърен идентификатор, със забележка, че с молба № 863/31.I. 2012 г., жалбоподателят е поискал да бъде освободен от задължение за ТБО, в допустимия срок от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Перник. Съдът е посочил, че видно от приложената към АУЗД разбивка по имоти за ДНИ и ТБО, имотите на дружеството жалбоподател са декларирани през 2010 г., а за две години не може да се установи как от идентифицирани ПИ, земеделска земя или такива в строителни граници и с различно предназначение от земеделски земи, тези земи са сменили предназначението си. В касационната жалба се заявява, че още в жалбата срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 207/19.11.2012 г. до Директора на Дирекция "Местни приходи" при община Перник, дружеството е посочило, че притежава няколко вида имоти: земеделски земи, урбанизирани територии, имоти извън населените места и такива, които са с нарушена цялост, служат за производствени нужди или са бивши такива. Видът на притежаваните от дружеството имоти е подробно описан в подадените данъчни декларации. Съдът е обсъдил документа, който доказва собствеността на имотите, а не записа в данъчните декларации, с оглед на което достигнал до неправилния извод, че липсва запис "нарушена територия", а оттам че няма имот със статут на нарушена територия. До този извод е достигал и административният орган независимо, че на негово разположение са данъчните декларации, в които изрично е отбелязан вида на имота, поради което не е необходимо допълнително прилагане на нова скица, с цел изясняване статута на всеки от имотите. В хода на съдебното производство е поискано и е допусната СТЕ, основната задача на която е да изясни всеки от имотите в коя категория имоти попада. Вещото лице е отговорило за всеки един от декларираните имоти, какъв вид има, какво е състоянието му, и дали се ползва или не. Сочи се, че след като експертизата е приета без възражение и е изяснен статута на терените, не е необходимо да бъдат правени искания при условията на чл. 42 АПК, за представяне на служебни скици за тези имоти. В конкретния случай е налице СТЕ, в която точно и подробно е отговорено на поставените задачи. Жалбоподателят счита, че след като СТЕ е установила статута на всеки един от имотите, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 8, т. 1 ЗУТ/ изброяваща конкретното предназначение на поземлените имоти в урбанизираните територии, определено с подробния устройствен план/, която посочва имотите за които се дължи ДНИ. Възразява се от жалбоподателя, че с оглед начислената ТБО, съдът се позовава на Заповед № 1749/28.10.2011 г., в която е регламентирано извършването на услугите по чл. 62 ЗМДТ, но липсват доказателства, че регламентираните дейности се извършват и че видно от заключението на вещото лице по назначеното СТЕ, естеството на имотите е такова, че от една страна не се генерират битови отпадъци, а от друга достъпа до тях е ограничен, а в някои случаи и невъзможен. не е допусната от съда поисканата в тази насока съдебноикономическа експертиза. Съдът не е направил необходимите констатации, с оглед изясняване на спора от фактическа страна. Във връзка с приложението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, не е установено от съда, с оглед на заключението на приетата експертиза, какво е конкретното предназначение на всеки от имотите, относно които се твърди, че не се дължи ДНИ, попада ли имотът в строителните граници на населеното място, ако е извън тях, какво е конкретното му предназначение, има ли предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Не е установено налице ли е основание за прилагане на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, относно другите имоти, освен описаните в Приложение 1 като земеделски земи 33 имота, тъй като жалбоподателят е твърдял, че такива са 48 имота, последствие представил молба, в която посочил, че 39 от имотите са земеделски или унищожени земи. Както е направил сравнение за имот № 4 по молбата - уточнение и е приел, че за този имот в АУЗД е отбелязано, че за него е подадена декларация за освобождаване от ТБО, съдът е следвало да извърши проверка за всеки конкретен имот. Неснователно съдът е приел, че за да докаже твърденията си жалбоподателят е следвало да поиска служебно да се представят скици на имотите по реда на чл. 42 АПК, след като е допусната и приета съдебнотехническа експертиза в тази насока, от която съдът е следвало да направи съответните изводи. Не е изяснено от съда какъв е видът на имотите в подадените декларации, административният орган също не е установил вида на имота посочен в подадените декларации по ЗМДТ. В този смисъл не са изложени мотиви какви са констатациите на приетата по делото съдебнотехническа експертиза. Жалбоподателят е възразявал, че някои от имотите са изключени от районите, в които се извършва само обезвреждане на отпадъци или се организира сметоизвозване до обособени депа, в тази насока от съда не се изложени мотиви. Не са изискани и не са представени доказателства за реално предоставяне на услугите. не е допусната поисканата от жалбоподателя икономическа експертиза в тази насока. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение