Решение № 8413 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2019 г.
ВАСIV отделение29.06.2020 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1045/29.07.2019 г. постановено по адм. дело № 1227/2018 г. на Административен съд- София област и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от В. Д. срещу решение № 23/112/08981/04/02/28.05.2018 г., изх. № 01-220-6500/113#12/28.05.2018 г. за налагане на финансова корекция на директора на ОД на ДФЗ-София. ОСЪЖДА В. Д. да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-София сумата от 200 /двеста лева/ лева, представляваща направени за двете инстанции разноски, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8413 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-София, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. Димитрова, срещу решение № 1045 от 29.07.2019 г. на Административен съд – София област, постановено по адм. дело № 1227/2018 г., с което е отменено решение за налагане на финансова корекция № 23/112/08981/04/02 от 28.05.2018 година. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на приложимия материален закон, необоснованост и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се прави искане за отмяната му, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – В. Д. чрез процесуалния си представител адв. О. Недков е представил писмен отговор. В съдебно заседание проведено на 01.06.2020 г. процесуалния му представител е заявил, че поддържа отговора, както и че оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и прави искате да се устави без уважение, същия изрично е заявил, че не претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В. Д. от [населено място], срещу решение № 23/112/08981/04/02 от 28.05.2018 г. на директор на Областна дирекция – София на Държавен фонд " Земеделие", с което му е била наложена финансова корекция в размер на 24 446. 00 лева. Административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2, вр. ал. 3 от АПК. На следващо място съдът е приел, че административния орган неправилно се е позовал на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), тъй като същия е неприложим, но е възприел, че това нарушение не е съществено, тъй като освен нормите на неприложимия ЗУСЕСИФ, то точно и ясно са посочени съответните норми на Наредба № 9 от 03.04.2008 г., както и фактите, които правилно са подведени под тези норми. Съдът е приел, че основния спорен по делото въпрос е дали се е увеличил икономическия размер на стопанството минимум с 4. 5 ИЕ към момента на проверката на място. При извършен анализ на доказателствения материал, в това число и приетата съдебно-ветеринарна експертиза са констатирани противоречия относно установените площи. Въз основа на което съдът е достигнал до извода, че административния орган повърхностно е взел предвид депозираното възражение и не е изяснил възникналите противоречия, изразяващи се в площта на леглата/лехите с калифорнийски червеи. Съдът е приел, че административния акт следва да бъде отменен, тъй като не е съобразен с представените по делото доказателства и същи влиза в противоречие с Наредба № 9 от 3.04.2008 година. Съдът е достигнал до крайния извод, че решението за финансова корекция е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъобразяване с материалния закон и целта му и същия е отменен, а делото е върнато на административия орган за произнасяне по заявлението на Д. Така постановеното решение е неправилно. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" (л. 9 от адм. дело № 7385/2018 на АССГ), по което е сключен договор № 23/112/08981/14.05.2014 г. (л. 194 от адм. дело № 7385/2018 на АССГ), с предмет на проекта - отглеждане на калифорнийски червеи. Съгласно т. 4. 4 б. "б" от договора фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане в случаите, когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4. 5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. Със заповед № 337006 от 31.07.2017 г. на Началник отдел на Регионален технически инспекторат е наредено да се извърши проверка на място (л. 389 от адм. дело № 7385/2018 на АССГ). В изпълнение на тази заповед е извършена такава на 02.08.2017 г. видно от контролен лист за проверка на място. Експерта е установил, че са налице 11 броя изградени лехи с обща площ от 651. 88 кв. м. като в три от лехите не са открити калифорнийски червеи. Площта с установени калифорнийски червеи е 465. 88 кв. м., като за всяка от лехите е извършено измерване. Не са били установени калифорнийски червей в три от лехите, както следва 5 леха – 59, 02, 8 леха - 63, 14 кв. м. и 9 леха – 63, 84 кв. м., като в забележката изрично е посочено, че измерването е извършено с ролетка. Ползвателя е възразил на направените от експерта констатации и е подписал контролния лист. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато: всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок и когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4. 5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Административният орган е приел, че е налице неизпълнение на задължението на ползвателя за увеличаване на икономическия размер на стопанството минимум с 4. 5 икономически единици към периода на проверката на бизнес плана. От извършената проверка е установено нарастване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалното му състояние с 4. 05 икономически единици, което се подкрепя и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че е било необходимо да се извърши последваща проверка на стопанството, както и че са констатирани противоречия от установеното и доказателствата, въз основа на които съдът е приел, че обжалваният административен акт не е съобразен с представените по делото доказателства и същия влиза в противоречие с Наредба № 9 от 3.04.2008 година. На първо място следва да се посочи, че в нарушение на чл. 172а АПК, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил в цялост експертните заключения заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател, както и че административния съд не е обърнал необходимото внимание на констатациите в контролния лист и приложените снимки от които е видно, че част от площта е затревена, което не кореспондира с обясненията на жалбоподателя за извършваните от него дейности, тъй като ако тези дейности са извършвани лехите биха имали различен вид. Ако административният съд бе изпълнил в цялост посочените по-горе задължения би достигнал до противоположен на направения извод – за законосъобразност на оспорения административен акт. Като се имат предвид неоспорените писмено доказателства за извършена проверка на място, която имат характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК ползващ се с материална доказателствена сила и направените при тези проверки снимки се доказват фактическите констатации в оспорения административен акт за това, че жалбоподателят не е изпълнил всички инвестиции, цели съгласно бизнес плана в регламентирания срок, относно отглеждане на калифорнийски червей на заявените площи по договора предвид т. 3. 1, т. 4. 4, б. "б", т. 4. 7 и т. 4. 21 от договора за финансова помощ (л. 195). Посочените официални документи, вкл. контролният лист (л. 390) не са оспорени по реда и срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, поради което съдът неправилно е приел, че е налице съществени противоречия в следните доказателства: протокол от извършена проверка на място; справка за дейността на В. Д., изготвена от ОДЗ-София област е посочено, че използваната площ към 30.05.2017 г. е 750 кв. м; в описа на животните, изготвена от официален ветеринарен лекар към ОДБХ към 12.07.2017 г. е посочено наличието на 750 кв. м. калифорнийски червей и в удостоверение за регистрация на животновъден обект са посочени заредени лехи с площ 750 кв. м. калифорнийски червей. Още повече, че съобразно събраните гласни доказателства, в частност показанията на свидетеля Дурмуш – служител на ДФЗ (л. 84) преценени съгласно чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на конкретност, относимост и правдоподобност и при съпоставка с неоспорените писмени доказателства и снимковия материал дават основание за кредитирането им относно извършената проверка, констатациите относно проверените площи, присъствието и изявленията на жалбоподателя при проверката и, че с тях се потвърждават установените правнозначими факти от писмените доказателства. Жалбоподателят не е доказал съобразно доказателствената тежест застъпваната от него теза и не е опровергал множеството писмени доказателства, потвърдени и от експертното заключение по СИЕ (л. 50), с които са установени фактите от административния орган. Неоснователни са изводите на административния съд относно неизвършване на повторна проверка, тъй като не се основават на относими нормативни основания. Въз основа на гореизложеното може да се обоснове извода, че от съдържанието на оспорения административен акт и относимите писмени доказателства, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и че административния акт е мотивиран в необходимата степен, предвид критериите на ТР 16/75 г. ОСГК на ВС, както и относно съответствие с материалния закон и целта му предвид чл. 33, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 6, чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 9/2008 г. Съгласно които помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели необходими за развитие на земеделското стопанство и допустими за подпомагане и когато не са изпълнени всички инвестиции, цели и договорени дейности в договора не е поддържал дейността по отглеждането на калифорнийски червей и не се е увеличил икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с 4. 5 икономически единици, ползвателят възстановява полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва и не получава плащането по чл. 6, т. 2 което кореспондира и с т. 3. 1, т. 4. 4, б. "б", т. 4. 7 от договора. В заключение следва да се отбележи, че правилно административния съд е приел, че позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ не съставлява съществен порок. Производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, според нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по заявлението за подпомагане е уредена с Наредба № 9, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г. Предвид изложеното настоящият състав приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства. Изводите на съда противоречат на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. С оглед на това решението следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган е отказал изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане, и е наложил финансова корекция в размер на 24446. 00 лв. и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на В. Д. срещу решение № 23/112/08981/04/02/28.05.2018 г., изх. № 01-220-6500/113#12/28.05.2018 г. за налагане на финансова корекция на директора на ОД на ДФЗ-София следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции така както са претендирани, в определен от съда размер общо от 200 лв., от които по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 3, ал. 1
- чл. 33, ал. 1