Решение № 6022 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2021 г.

Решение № 6022 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" С., в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. М. Е. против решение № 1219/17.11.2020 г. на Административен съд – С. - област, постановено по адм. дело № 817/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С543-0038027/25.06.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са по отношение липсата на обсъждане и анализиране в оспореното решение на събраните по делото доказателства. Счита за безспорно установено извършеното от страна на търговеца нарушение на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – "Валбе-С-С. " ООД, град Б. чрез процесуалния си представител адв. И. К. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С543-0038027/25.06.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" С., в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Валбе-С-С. " ООД е наложено запечатване на търговски обект – ресторант "Нобилис", находящ се в гр. Б., площад "О." ..№..., стопанисван от търговеца за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за извършена продажба и е забранен достъпа до обекта. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че от страна на административния орган не е доказано извършването на твърдяното административно нарушение, което се явява основание за налагане на процесната принудителна административна мярка. Установено според съда е, че търговският обект е проверен на 18.06.2020 г. като е извършена контролна покупна от проверяващия орган, за която е издаден фискален касов бон и не е установено несъответствие на касовата наличност. Извършена е проверка на КЛЕН за дата 19.10.2019 г., от която се установява, че за извършено плащане от клиент в размер на 41. 30 лева, не е издаден фискален касов бон от монтираното фискално устройство, което в момента на проверката е в изправност. Според решаващия състав от събраните по делото доказателства не се изяснява въз основа на какви данни органът по приходите е установил продажба на храни и напитки на 19.10.2019 г., както и обстоятелството, че действително в този търговски обект се предлагат такива артикули и на такива цени. Счита, че визуалната разлика между фискалните бонове за извършените продажби в търговския обект и приложения от административния орган нефискален бон, също се явява индиция за липса на категорични доказателства, обосноваващи твърдяното нарушение, представляващо регламентирано в закона основание за прилагане на принудителна административна мярка. С оглед съдържанието на съставените протоколи от органите по приходите по време на проверката, съдът обосновава извод, че данъчнозадълженото лице стриктно и добросъвестно отчита оборотите от извършени продажби, както и обстоятелството, че всички извършени продажби чрез наличното в търговския обект фискално устройство се регистрират. При извършването на проверка по сигнал, направена след продължителен период от време, според съда, фактически е невъзможно да се установи дали и какво точно се е случило, при липса на допустими и годни доказателства, установяващи извършването на твърдяното в сигнала нарушение, което от своя страна има за последица незаконосъобразност на издадения от административния орган административен акт. В допълнение съдът е посочил, че оспорения акт е незаконосъобразен и поради издаването му в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на пропорционалност и съразмерност, закрепен в чл. 6 АПК. В тази връзка излага мотиви, че налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в чл. 22 от ЗАНН и запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, както и да предотврати или поправи вредните последици за фиска. С тези съображения съдът е отменил наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна. Решението е правилно постановено. В конкретния случай, по делото е установено, че на 18.06.2020 г. е извършена проверка на търговски обект – ресторант "Нобилис", стопанисван от "Валбе-С-С. " ООД, във връзка с подаден в ТД на НАП С. сигнал, към който е приложено копие от нефискален бон за извършена покупка /консумация/ в обекта на 19.10.2019 г. на артикули, подробно описани в бележката. Според отразеното в заповедта е извършено плащане на обща стойност 41. 30 лева, за което не е издаден фискален бон, а само нефискален такъв. В заповедта е посочено, че е разпечатан КЛЕН от ФУ, монтирано и действащо в обекта, за 19.10.2019 г., при анализ, на който е установено, че за същата дата на ФУ няма маркирана сума от 41. 30 лева чрез издаване на фискален бон. При тези факти приходният орган е приел наличието на извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС – неиздаване на фискален бон за извършена от търговеца продажба. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че извършването на нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС от страна на "Валбе-С-С. " ООД и наличието на основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС не е доказано по делото. Липсват доказателства за извършено плащане в брой на сумата 41. 30 лева от клиент в търговския обект. Само копие на нефискален бон с данни на дружеството, стопанисващо обекта и разпечатка от КЛЕН за 19.10.2019 г., без други доказателства, в това число и писмени обяснения на касиера, посочен в нефискалния бон, не са достатъчни да установят твърдяното нарушение. Както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство недоказано е останало и обстоятелството налице ли е подаден до органите по приходите сигнал за извършени от страна на търговеца нарушения на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и протокол за регистрирането му, които са относими към изясняване на факта на получено плащане, съответно извършената продажба, за която търговецът не е издал фискален бон на твърдяната дата 19.10.2019 г. за сумата 41. 30 лева. Обосновано съдът е приел, че от представените доказателства не се установява извършването на процесната покупка, както и че органът по приходите не е представил допълнителни доказателства за извършеното нарушение от страна на търговеца. Констатациите на органите по приходите в протокола за извършена проверка № 0038027/18.06.2020 г. сочат, че при осъществената контролна покупка в търговския обект е издадена фискална касова бележка от дружеството. Доказателствената тежест за установяване на фактическите и правни основания за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС е на органите по приходите и в случая не е изпълнена. (В този смисъл решение № 3043/12.03.2018 г., постановено по адм. дело № 8680/2017 г. по описа на ВАС, първо отделение, решение № 4866/02.04.2019 г., постановено по адм. дело № 13926/2018 г. по описа на ВАС, първо отделение, решение № 15352/13.11.2019 г., постановено по адм. дело № 5831/2019 г. по описа на ВАС, осмо отделение, решение № 15480/14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7069/2019 г. по описа на ВАС, първо отделение, решение № 15341/10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 9785/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение, решение № 4757/14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 12256/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение). По тези съображения настоящият състав намира, че решението, с което оспореният индивидуален административен акт е отменен, е правилно постановено и следва да се остави в сила. По разноските: Независимо от изхода на спора, разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като от доказателствата по делото е видно, че процесуалното представителство пред касационната инстанция е осъществено от адв. И. К., а адвокатското възнаграждение в размер на 350 лева по сключения договор за правна помощ е платено на адвокат Д. А., която не е осъществила процесуални действия в касационното производство. По делото не са представени доказателства за плащане на възнаграждение на адвокат И. К.. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,