Решение № 11070 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на М. И. Х., чрез адв. Русанова, срещу решение 9861 от 21.03.2025 г., постановено по адм.д. 10712/2024 г. на Административен съд София град / с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение 16879 от 18.05.2025г./, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед Н-1497/07.10.2024 г., издадена от министър-председателя на Република България. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени заповедта като незаконосъобразна. Претендират се разноски. Ответникът министър-председател на Република България, чрез процесуални представители Михайлова и Демирев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Х. срещу заповед Н-1497/07.10.2024 г., издадена от министър-председателя на Република България, с която на основание чл.92,ал.1 във вр. с чл.90,ал.1,т.5 и чл.91,ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и по реда на чл.107, ал.1,т.3 ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение за длъжността държавен експерт в дирекция Стратегическо планиране, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно: изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация,който е органът по назначаването по смисъла на чл. 92 ЗДСл. Приел е, че оспорената заповед съответства на изискванията за форма и е с необходимото съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, като е издадена при спазване на регламентираната процедура по чл. 93, ал. 1 ЗДСл и при спазване на сроковете по чл. 94 ЗДСл. Изведен е и решаващ правен извод за материална законосъобразност на заповедта, тъй като са установени описаните в заповедта дисциплинарни нарушени по чл.89, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗДСл. Съдът е достигнал до извод, след анализ на събраните по делото гласни доказателства, че не е установено извършване на нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл., но въпреки това е възприел мотивите, изложени в заповедта по чл.91 ЗДСл., които правилно обосновават наличието на основанията по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Така постановеното решение е незаконосъобразно - допуснато е съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК. Мотиви на обжалваното съдебно решение се изчерпват с подробно пресъздаване на описаната в процесната заповед фактическа обстановка и бланкетно позоваване на нормите на чл. 93 и чл.94 ЗДСл., без обсъждане на наведените в процеса доводи от жалбоподателката. Изводът за валидност на процесната заповед, като издадена от компетентният орган се базира на неправилно определяне на органа по назначаването - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Оспорената заповед е издадена от министър-председателя на Република България, който е орган по назначаването по смисъла на чл.92, ал.1 ЗДСл на М. Х., заемала длъжността държавен експерт в дирекция Стратегическо планиране в МС по служебно правоотношение. Решението е постановено и при вътрешно противоречиви мотиви по отношение на нарушението по чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл. Обсъждайки събраните по делото гласни доказателства, първоинстанционният съд приема, че в отдела, ръководен от М. Х. е имало токсична обстановка, но тя не може да се постави в причинна връзка с поведението й, тъй като свидетелите не сочат именно от нейни действия да е предизвикана тази обстановка, а по-скоро тя е заварена от Х.. Отричайки обаче наличието на това нарушение, съдът не е обсъдил съвместимостта и съразмерността на наложеното наказание уволнение с другите две нарушения по т.1 и т.3 на ал.2,чл.89 ЗДСл, а е приел безусловно мотивите на органа по чл.92, ал.1 ЗДСл., че тежестта и броят на установените нарушения съответстват на наложеното наказание. Липсата на мотиви в съдебното решение съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК, предпоставящо връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството. С оглед на горното, обжалваното решението по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение,