Решение № 6515 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2026 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д., от гр. София, против Решение № 37251 от 11.11.2025 г. по адм. д. № 11086/ 2023 г. по описа на Административен съд – София град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Иска се то да бъде отменено и да бъде уважена касационната жалба, като бъдат присъдени на касатора направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично. Представлява се от М. Д., пълномощник по чл. 32 ГПК, който поддържа касационната жалба. Настоява, че бездействието, от което е претърпяла вреди М. Д., на служител на НОИ, е доказано, поради което иска отмяна на първоинстанционното решение с уважаване на предявените искове със съответните лихви за забава и присъждане разноските по делото. Ответникът – Национален осигурителен институт, в Писмени бележки, чрез процесуален представител, юрисконсулт Е. Вълева, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след извършена проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Д. срещу Национален осигурителен институт, със седалище в гр. София, представляван от управителя си, обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за вреди, както следва: 1.в размер на 5500 лв. – частичен иск от 45000 лв. за имуществени вреди, ведно с лихвата от датата на завеждане на исковата молба – 20.11.2023 г. 2.в размер на 4500 лв. – частичен иск от 35000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно с лихвата от датата на завеждане на исковата молба – 20.11.2023 г., претендирани на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди поради бездействие на служител на НОИ, К. Т., състоящо се в незаличаването от същия на подадени декларации обр.1 във връзка с прекратяване на правомощията на ищцата като частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с посочен период на бездействието от април 2023 г. до юли 2023 г., както и във връзка с искания на ищцата за допълване на издадените от инспектор Т. задължителни предписания в искания от ищцата смисъл и е осъдена същата да заплати на ответника разноски в размер на 150.00 лв. В исковата молба е изложено, че се претендират вреди от бездействие на служител на НОИ - К. Т. поради незаличаването от същия на подадени декларации обр. 1 във връзка с прекратяване на правомощията на ищцата като частен съдебен изпълнител (ЧСИ) и тъй като не е имала дейност като ЧСИ, за период на бездействието е посочен април 2023 г. до юли 2023 г. В резултат на бездействието се твърди, че били търсени от ищцата задължения за около 100000 лв. за ДОО и ЗО по три трудови договора, които не дължала. Притесненията на ищцата произтичали от обстоятелството, че не можела да се пенсионира поради тези задължения. Вредите са претендирани на основание чл. 1 ЗОДОВ за незаконосъобразно бездействие на административен орган да изпълни искане на ищцата да коригира т.2 от Задължителни предписания № ЗД – 1-21-01-389485/ 06.07.2023 г., издадени от К. Т. - инспектор при ТП на НОИ София. Твърди се, че издадените Задължителни предписания № ЗД-1-21-01396783/ 20.07.2023 г. не съдържали исканите корекции, които счита за законни. Причинени били на ищцата негативни емоции и притеснения във връзка със задължението към НАП от 100000 лв., които не дължала и по причината на неотразяване от ответника на точните данни, както е описала по декларациите по три договора. С оглед твърденията на ищцата, събраните в хода на съдебното производство доказателства, становището на ответника, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № ЗР – 5-21-01336387/ 10.04.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ е разпоредена проверка на разходите на ДОО на ЕТ „СНЕМО - МАРС - М. Добрев“, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-21-01389591/ 06.07.2023 г. Със Заповед № ЗР – 5-21-01336378/ 10.04.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ е разпоредена проверка на разходите на ДОО на ищцата, възложена на инсп. К. Т., като резултатите от нея са обективирани в Констативен протокол (КП) № КП-5-2101389551/ 06.07.2023 г.  В КП  е прието въз основа на представените годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ, приети от НАП за периода 01.01.2017 г. до м.12.2020 г., за    доказано упражняването на дейност от М. Г. като ЧСИ за същия период, като  въз основа на декларацията за 2020 г. пред НАП с вх. № 2210И0870166/ 25.03.2021 г. е констатирана забележка в декларацията, че за 2021 г. и 2022 г. ищцата  няма дейност. М. Г., в качеството ѝ на ЧСИ, като работодател и осигурител, е имала сключени трудови договори през 2015 г. с М. Д. Д. за служител, технически секретар, а като юрисконсулт от 2016 г.  Със Заповед № 9/ 25.05.2022 г. трудовото правоотношение за длъжността „юрисконсулт“ било прекратено, а със Заповед № 8/ 25.05.2023 г. било прекратено трудовото правоотношение за длъжността „технически секретар“. При проверка на разчетно-платежните ведомости за 2017, 2018, 2019 и 2020 г. е установено, че лицето М. Д. има пълен отработен месец с конкретен осигурителен доход. От проверка в Регистъра на трудовите договори е изведено, че осигурителят, М. Д., е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на трудаза сключен на 27.05.2015 г. и на 18.07.2016 г. трудов договор с М. Д., както и че е подал уведомление за прекратяване, считано от 25.05.2023 г. От проверката в ТП на НОИ за лицето М. Д. контролният орган установил, че  са подадени коректни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с код за вид осигурен „01“ за периода м. 01.2017 г. до м.12.2020 г.  и некоректни данни за периода от м.01.2021 г. до м.03.2023 г. включително. Формиран е извод, че за периода м.01.2021 г. до м.03.2023 г. М. Д. не е осигурен, поради което не следва да се подават данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с код за вид осигурен „01“ (л. 60 от първоинст. дело). Посочено е в КП, че  са  връчени задължителни предписания на осигурителя – М. Д., за подаване на Декларация обр.1 по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО  със заличаващи данни за периода от м. 01.2021 г. до м. 03.2023 г. за М. Д. Д.. Издадени са задължителни Предписания № ЗД-1-21-01389485/ 06.07.2023 г. на осигурителя – М. Д. за заличаване на данни за същото лице, по същия текст от КСО за периода 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. и задължителни Предписания № ЗД-1-21-01396738/ 20.07.2023 г. с адресат ищцата, като съдържанието им е идентично с това на предходните, но за различен период от време - от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. с вид осигурен „01“, декларация обр.1. Определен е срок за изпълнение на предписанията – 20 работни дни от получаването. Предписанията съдържат само т.1 в разпоредителната си част.  В Предписанията изрично е посочено, че подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им.  Към всяко от Предписанията е приложена справка за подлежащите на заличаване данни. Предписанията от 06.07.2023 г. са връчени на ищцата на същата дата, а предписанията от 20.07.2023 г. – на дата 05.09.2023 г.  И двете предписания са издадени от К. Т., като контролен орган при ТП на НОИ, на който е възложена проверката. На 18.07.2023 г. ищцата и М. Д. подават заявление до НОИ и конкретно до старши инспектор Т., в което посочват, че издадените по отношение на двете лица задължителни предписания са входирани в НАП, офис Център на 13.07.2023 г. с конкретни входящи номера и очакват от НАП конкретни действия. По връчените на ищцата от 06.07.2023 г. Предписания същата е подала Заявление до НОИ от 15.08.2023 г., което е резолирано за изпълнение на „И. К.“ – с резолюция „за необходимите действия“. Със Заявлението е поискано да бъдат допълнени предписанията от 06.07.2023 г., тъй като въпреки Констативния протокол, не се съдържали предписания за следното: в КП било установено, че трябвало да бъдат коригирани декларациите за цялата 2021 г. за М. Д., но в задължителните предписания това не било включено, трябвало да включват заличаването на всички подадени декларации обр. 1 за трите трудови договори, сключени от ищцата за 2021 г., посочени са и подробни данни, че задължителните предписания за 2021 г. трябвало да бъдат по отношение на ищцата с ЕГН, а не с Булстат и до март 2023 г. В писмото е посочено, че на дата 26.07.2023 г. ищцата е входирала на хартиен носител в НАП всички декларации обр.1 – 36 броя обр.1 и 12 обр.6, до март 2023 г. – обр.1 и обр. 3, обр. 6, но лицето от НАП отказвало да ги обработва. До 28.07.2023 г. ищцата нямала никакъв достъп до НАП въпреки практика за осигуряване на електронен достъп. В решението е отразено, че са направени и последващи искания до НОИ от ищцата, които са идентични, като са резолирани за изпълнение. Съдът е посочил, че във връзка с дадените задължителни предписания е образувано адм. д. 8024/ 2023 г. по описа на АССГ, по жалба, подадена от М. Д., срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ - София относно неправомерни задължителни предписания № ЗД-1-2101389485/ 06.07.2023 г. на К. Т. - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София-град с искане съдът да отмени отказа и да задължи административния орган да допълни посочените Предписания в искания от нея смисъл. По жалбата е постановено Определение № 7375/ 31.08.2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата. Съгласно мотивите на съда задължителна предпоставка за оспорване пред съда е оспорването на предписанията по административен ред, а пред съда подлежи на оспорване актът на директора на ТП на НОИ според текста на чл. 118, ал. 1 КСО. Определението е влязло в сила. След връщането на преписката от съда е издадена и приложена по делото  Заповед № ЗР-5-21-01440342/ 24.10.2023 г., с която ръководителят на ТП на НОИ възлага проверка на разходите на ДОО на ищцата от контролен орган на НОИ. На 27.11.2023 г. е издаден КП № КВ-5-21-01467650 за резултатите от проверката на ищцата по втората заповед, като са обсъдени данни и издадените задължителни предписания по отношение на М. Д., данни за два трудови договора, сключени от ищцата като осигурител, с М. Д. и А. Г., за които    за периода от м. 01.2021 г. до м.12.2022 г. не е установено да са платени осигурителни вноски. Установено е, че сключените договори с М. Д. и А. Г. са действащи за периода от 01.01.2021 г. до 12.2022 г. с различна продължителност на работното време. Във връзка с констатациите от проверката са дадени задължителни предписания на М. Г., в качеството ѝ на осигурител, за заличаване на подадените с декларация обр.1 данни по чл. 5, ал. 4 КСО за М. М. Д. и за А. А. Г., за двете лица за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. Със Задължителни предписания № ЗД -1-21-01467665/ 28.11.2023 г., дадени на ищцата, в качеството ѝ на осигурител, е разпоредено да бъдат заличени данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, както следва: по т. 1. – за М. М. Д. и по т. 2 за А. А. Г., за двете лица за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. с вид осигурен 01, декларация обр. 1, с мотиви, че предприятието не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството за 2021 и 2022 г. Определен е срок 20 работни дни от връчването, представена е справка към предписанието  - за двете лица за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. Със Задължителни предписания № ЗД -1-21-01467670/ 28.11.2023 г. с адресат ищцата, на същата е вменено задължение, за същите лица, но за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., с приложена към тях справка. С писмо от 04.12.2023 г. М. Г. е информирана, че във връзка с нейни писма за издаване на задължителни предписания за заличаване на подадените с декларация обр.1 данни по чл. 5, ал. 4 КСО за лицата М. Д. и А. Г., за 2021 г. и 2022 г., са издадени предписания от 28.11.2023 г., които следва да изпълни и представи в НАП. По делото по искане на ищцата, от трето неучастващо по делото лице - НАП, са представени данни на хартиен носител за направени вноски във фонд ДОО от 1996 г. до декември 2025 г. за ищцата. В тази справка се съдържат данни за 2020 г. и 2021 г., като в същата се съдържат и данни за погасени по давност нейни задължения – за главници за периода от 2013 г. – 2016 г. в размер на 21563.55 лв. за главници и лихви, като последната дата на погасяване на задълженията е 17.02.2022 г. Видно от справката, с декларация обр.6 за Здравно осигуряване (ЗО) за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., със срок за доброволно плащане - 30.04.2021 г., е заведено задължение за остатък главница в размер на 2880.00 лв. и остатък лихва от 1388.90 лв., общо 4265.95 лв. За същия период по декларация обр.6 за ДОО е отразено задължение от 7128.00 лв. - главница и лихви 3437.67, общо 10565.67 лв.  Приложена е справка по месеци за задълженията по декларация обр.6 за ДОО и ЗО. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Т. и св. К.. При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът е приел, че исковете са допустими, но неоснователни. Изложил е, че бездействието на ответника се претендира само с оглед издадените от инспектор К. Т. задължителни Предписания, а по делото е установено, че същият след издаване на Предписанията се е разболял и не работи вече в съответното ТП на НОИ. Посочил е, че след издаване на предписанията на св. Т. не е възлагано предприемане на действия по каквито и да е искания на ищцата, а преписката ѝ е разпределена на св. К.. На следващо място, съдът е приел, че са неоснователни доводите на ищцата за незаконосъобразно бездействие на старши инспектор Т. по нейни искания, както и по отношение на издадените от него задължителни предписания, че същият служебно е можел да заличи декларации. Счел е, че този довод е несъответен на издадените преписания от 06.07.2023 г. и от 20.07.2023 г., с които ищцата е задължена да стори това, а претенцията, че това е следвало да стори органът при НОИ, е посочил, че е въпрос, който може да бъде разрешен само чрез оспорване и изменение на предписанията, с оглед на което е извел, че претенцията за бездействие по силата на закона и то фактическо, следва да се изключи предвид разпореденото с предписанията. Що се касае до бездействието по исканията на ищцата да бъдат допълнени предписанията в посочения от нея смисъл, съдът се е позовал на постановеното по жалба на ищцата Определение № 7375/ 31.08.2023 г. по адм. д. 8024/ 2023 г. на АССГ, съгласно което тя е следвало да обжалва предписанията по административен ред, а евентуално негативно решение на директора – пред съда предвид разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КСО. Съдът е изтъкнал, че ищцата претендира имуществени и неимуществени вреди от ответника, причинени само от бездействие на К. Т. да уважи молбите ѝ след издаване и връчване на издадените от него две предписания. В тази връзка съдът е отразил, че приема показанията на св. Т. за внезапното му заболяване на датата на връчването на предписанията, потвърдени и от св. Киркова и от данните за преразпределяне на преписката по проверката срещу ищцата, за незаинтересовани и достоверни. С оглед на това съдът е направил извод, че не е налице незаконосъобразно бездействие по исканията на ищцата, като е наблегнал, че същите са уважени от ответника и след връщане на преписката по жалбата ѝ от съда, са издадени задължителни предписания от 28.11.2023 г. и за други лица по трудови правоотношения с нея, за които е подала декларация обр.1, без да съществува осигурително правоотношение. Въз основа на данните от НАП за плащанията и задълженията на ищцата по осигуряването, съдът констатирал, че същата не е претърпяла имуществени вреди в претендирания размер, както и е извел, че подаването на коригиращи декларации за лицата по всички задължителни преписания не може да бъде възложено в отговорност на органи на НОИ. Относно претенцията за неимуществени вреди съдът е обосновал, че след като липсва незаконно фактическо бездействие, то тези вреди следва да се считат за ненастъпили. На последно място, предвид липсата на първата предпоставка, водеща до липса на вреди, то съдът е отбелязал, че причинно – следствената връзка също следва да се приеме за ненастъпила. В резултат съдът е приел, че не са налице кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявените искове изцяло. Решението е правилно, като се имат предвид и допълнително изложените мотиви от настоящия състав. На първо място, решението е постановено от надлежен състав, от разпределен чрез случайно разпределение съдия, който на база непосредствени впечатления е постановил своя акт. В производството са били конституирани и взели участие надлежните страни. Първоинстанционният съд е обсъдил всяко едно от събраните гласни и писмени доказателства, от които е установил съответна на тях фактическа обстановка и е извел правилни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Исковата претенция е по чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да е осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на следните предпоставки за ангажиране на отговорността: претърпените вреди, техния характер и размер, както и това, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е изложил подробни мотиви за своите изводи. В това производство доказателствената тежест е изцяло на ищеца, който не е доказал при пълно и главно доказване незаконосъобразно бездействие на служителя на ответника – К. Т., произтекли от това имуществени/неимуществени вреди, съответно пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между бездействието и вредите. По отношение имуществените вреди следва да се отбележи, че не е установен техният твърдян размер, а по отношение на неимуществените вреди насотящият състав намира, че ищцата не е представила никакви доказателства за техния вид и интензитет. Същата не се е явила в нито едно съдебно заседание, нито е поискала събиране на доказателства за установяването им. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал всички, поискани от ищцата доказателства, вкл. доказателства от НАП и гласни доказателства, които е обсъдил в тяхната взаимовръзка и обусловеност. Следва да се отбележи, че установяването на задължения за осигурителни вноски, респективно – отписването им, се осъществява, съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК, чието издаване не е правомощие на НОИ, а на НАП. НАП и НОИ са две отделни институции. В този смисъл, като се съобразят правомощията на всяка една от тях, то очакването за предприемане на различни по вид действия от сезираните от ищцата органи на ТП на НОИ – София, които са адресати на подаваните от нея заявления, не може да обоснове незаконосъобразно бездействие на ответника по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Самото издаване на задължителни предписания от служители на НОИ е в изпълнение задълженията им, разписани в чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, т.е. касае се за действия, основаващи се на закона, като подаването обаче на заличаващи декларации в изпълнение на предписанията, т.е. заличаването на погрешно подадените данни, се извършва до НАП, но от адресата на задължителните предписания и няма как да бъде извършено по закон от служител на НОИ. Така, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-13 от 17.12.20019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от задължените лица по т. 1, 2, 3 и 4а само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, данни само за здравно осигуряване или данък по ЗДДФЛ; декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена, както е в случая. Какви действия са предприели или не служителите на НАП е ирелевантно за случая. На последно място, диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК, намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право. В случая предявеният иск за обезщетяване на имуществени/неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се основава на твърдения за незаконно бездействие на ответника, произтекло от конкретно длъжностно лице на НОИ – К. Т., които твърдения са останали недоказани, а дори опровергани, поради което правилно съдът е приел, че няма как в случая да са произтекли вреди за ищцата, основаващи се на тези твърдения. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по въведения от ищцата предмет на спора, поради което с оглед изложеното и по – горе, решението е валидно и допустимо и не са налице пороци, които да са основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски, а ответникът не заявява претенции за такива, поради което съдът не се произнася по разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,