Решение № 1605 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10967/2008 г.

Решение № 1605 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10967/2008 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 29 от 20.03.2008г. , постановено по адм. д. № 608/05 г. Великотърновският окръжен съд е прогласил нищожността на ДРА № 405/24.06.2005 г. , издаден от Пламен Николаев Чангов, ръководител екип в ТДД-гр. Велико Търново, в частите, с които на "Балканкар Заря"-АД-гр. Павликени са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 35, ал. 1 от ЗКПО в размер на 12 343, 57лв. и лихви върху тях в размер на 4 547, 10лв., допълнителни данъчни задължения по чл. 36, ал. 1 от ЗКПО в размер на 189 965, 14лв. и лихви върху тях в размер на 80 872, 27лв., допълнителни данъчни задължения по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО в размер на 2 867, 88лв. и лихви върху тях в размер на 2 086, 48лв., както и в частите, с които е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС за периоди 12/2000 г. , м. 05 и 06 на 2001 г. общо в размер на 12 352, 87лв. С решението съдът е отменил ДРА № 405/24.06.2005 г. , издаден от ТДД-гр. Велико Търново и потвърден с решение № 638/12.09.2005 г. на РДД-Велико Търново в частта му, в която на "Балканкар Заря"-АД-гр. Павликени е отказан данъчен кредит в размер на 63 311, 69лв. и е признал на дружеството право на данъчен кредит за периода 01.10.2000 - 31.12.2004 г. в размер общо на 58 408, 89лв. С решението ДРА е отменен и в частта му, с която са определени лихви за задължения по ЗДДС в частта над 6 081, 14лв. до 38 510, 39лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против посочения ДРА в частта му относно непризнато право на данъчен кредит по фактури на ЕТ"Божи дар - Божидар Кръстев" в размер общо на 360лв. и лихви за забава в размер на 108, 41лв. ; по фактура на "Лит"-ЕООД в размер на 2 940, 00лв. и лихви в размер на 1 326, 03лв. и по фактури на "Конъри комерс"-ЕООД в общ размер на 10 453, 53лв. и лихви в размер на 4 646, 70лв., както и в частта, в която на жалбоподателя са определени за внасяне данъчни задължения данък върху печалбата, данък за общините, лихви върху тях, лихви върху авансови вноски общо в размер на 133 506, 10лв. С решението съдът е осъдил Д"ОУИ"-гр. Велико Търново да заплати на "Балканкар заря"-АД-гр. Павликени разноски по компенсация съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата в размер на 25 339, 10лв. С решение за поправка на явна фактическа грешка № 93 от 17.05.2008г. Великотърновският окръжен съд е допуснал поправка в първоначалното решение, като в мотивите на решението на стр. 4, ред 13 отгоре надолу вместо сумата 133 506, 10лв. да се чете 136 380, 13 л., в който смисъл да се чете и сумата в диспозитива на решението. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част относно непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Лит"-ЕООД и "Конъри комерс"-ЕООД е подадена касационна жалба от Евгени Димитров Стоев, в качеството му на изпълнителен директор и представляващ "Балканкар Заря"-АД-гр. Павликени. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Великотърновския окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Великотърновския окръжен съд в посочената по-горе част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ДРА и в тези му части. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Великотърновския окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Срещу така постановеното решение в отменителната му част (по доставчици, посочени в жалбата), в това число и тази, с която ДРА е прогласен за нищожен в частта му за определени лихви за дължими авансови вноски върху корпоративен данък по ЗКПО (отм.), както и в осъдителната част за разноските, е подадена касационна жалба Милена Дочева Найденова в качеството й на директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския окръжен съд в посочената част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против ДРА и в останалата й част. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по жалбата дружество "Балканкар заря"-АД-гр. Павликени чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Срещу решението за поправка на явна фактическа грешка е подадена касационна жалба Милена Дочева Найденова в качеството й на директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. В жалбата се прави оплакване, че с това решение молбата за поправка на явна фактическа грешка е уважена частично, като не е уважена за сумата 1 271, 81лв., представляваща разликата между определените от съда лихви върху авансови вноски за данък за общините и действително дължимите по ДРА № 405/24.06.2005 г. Посочва се, че в тази си част решението за поправка на ЯФГ е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени решението в посочената му част и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи молбата за поправка и в тази й част. Ответното по тази касационна жалба дружество не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са както следва: първата на Д"ОУИ"-В. Търново е частично основателна, а останалите две касационни жалби - втората на Д"ОУИ"-В. Търново и тази на "Балканкар Заря"-АД са неоснователни. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба на "Балканкар Заря"-АД-гр. Павликени Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Балканкар Заря"-АД против процесния ДРА в частта му относно непризнато право на данъчен кредит по фактури на ЕТ"Божи дар - Божидар Кръстев" в размер общо на 360лв. и лихви за забава в размер на 108, 41лв. ; по фактура на "Лит"-ЕООД в размер на 2 940, 00лв. и лихви в размер на 1 326, 03лв. и по фактури на "Конъри комерс"-ЕООД в общ размер на 10 453, 53лв. и лихви в размер на 4 646, 70лв., както и в частта, в която на жалбоподателя са определени за внасяне данъчни задължения данък върху печалбата, данък за общините, лихви върху тях, лихви върху авансови вноски общо в размер на 133 506, 10лв. Като необжалвано - чл. 219, б. "б" от ГПК: отм. (във вр. с чл. 144 от АПК решението на окръжния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане в частта относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите на ЕТ"Божи дар - Божидар Кръстев" и в частта, в която на жалбоподателя са определени за внасяне данъчни задължения данък върху печалбата, данък за общините, лихви върху тях, лихви върху авансови вноски общо в размер на 133 506, 10лв. По отношение на непризнато право на данъчен кредит в размер на 10 453, 53лв. по фактури издадени от "Лит"-ЕООД окръжният съд е приел, че не са оборени констатациите на данъчните органи за липса на доставка и за не начисляването на ДДС по предвидения в чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) начин. Посочено е, че в представения по делото ДРА № 238/17.04.2003 г. не съдържат констатации по отношение на спорния по делото данъчен период м. 12/01 г. и не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че допуснатите по време на извършването на насрещната проверка процесуални нарушения са довели до незаконосъобразност на ДРА в тази му част. Сходни са и мотивите на съда за отхвърляне на жалбата на дружеството против ДРА в частта му за не признато право на данъчен кредит по доставките на "Конъри комерс"-ЕООД в размер на 10 453, 53лв. да данъчни периоди 12/01 г. и 01/02 г. За представения от жалбоподателя ДАПВ № 429/19.02.2003 г. е посочено, че е неотносим за процесните данъчни периоди, а от друга страна не са ангажирани доказателства, което да оборват констатациите за липса на реални доставки и за не начисляване на данъка. Решението на Великотърновския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания против тази част на решението са за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че необосновано окръжният съд не е обсъдил представения ДРА по отношение на доставчика "Лит"-ЕООД, приемайки, че той е неотносим към процесния данъчен период. Излагат се доводи, че в този ДРА се съдържат констатации както относно реалността на доставката, така и по отношение на начисляване на данъка, поради което са направени необосновани изводи, че не са оборени констатациите на ДРА в тази му част. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактурите на "Конъри комерс"-ЕООД се правят възражения, че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил допуснатите съществени процесуални нарушения по време на ревизията, които не дават възможност да се приеме, че ДРА има доказателствената сила по чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) в тази си част. Направените оплаквания са неоснователни. В хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на доставчика "Лит"-ЕООД, при която не е бил открит представител на дружеството на деклариран данъчен адрес. По реда на ДПК (отм.) е било връчено и искане за представяне на доказателства във връзка с реалността на доставката, както и за начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), но в определения за това срок доказателства не са били ангажирани. По тези съображения данъчният орган е приел, че липсват доказателства както за реалността на доставката, така и за начисляването на дължимия данък, поради което е отказано право на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че констатациите на ДРА в тази му част не са оборени. Правилно окръжният съд е приел, че представеният като доказателство ДРА № 238/17.04.2003 г. на ДП"Триадица" при ТДД-София не съдържа констатации за спорния по делото данъчен период. От въпросния ДРА е видно, че за данъчен период 1.12.2000 г. "Лит"-ЕООД е декларирало извършени облагаеми доставки в размер общо на 115 498, 03лв. с начислен ДДС в размер на 23 099, 74лв., както и доставки с право на данъчен кредит в размер на 98 292, 12лв. и ДДС за възстановяване 19 658, 37лв. Тъй като липсват страници 41 и 42 от ДРА № 238, не може да бъде установено по какъв начин е приключила ревизията за този данъчен период. Това обстоятелство не е установено и със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което също не е открило доставчика на адреса и не установило начисляване на данъка. Не са ангажирани и доказателства за опровергаване на изводите на данъчния орган за липса на реални доставки. При така установената фактическа обстановка правилно е прието от окръжния съд, че констатациите на ДРА в тази му част не са оборени и като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена в тази й част. Неоснователни са и оплакванията на касатора по отношение на изводите на съда за законосъобразност на ДРА в частта му за непризнато право на данъчен кредит по фактурите на "Конъри комерс"-ЕООД. Дори да има допуснати съществени процесуални нарушения по време на извършването на насрещната проверка на този доставчик, то с оглед на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, която задължава съда да реши спора по същество, за признаване на правото на данъчен кредит по тези доставки е следвало да бъдат ангажирани доказателства от данъчно-задълженото лице за начисляването на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Доказателства в тази насока не са ангажирани и при това положение окръжният съд правилно е отхвърлил жалбата като неоснователна. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Д"ОУИ"-гр. Велико Търново. С решението окръжният съд е прогласил нищожността на ДРА № 405/24.06.2005 г. на ТДД-гр. Велико Търново, в частите, с които на "Балканкар Заря"-АД-гр. Павликени са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 35, ал. 1 от ЗКПО в размер на 12 343, 57лв. и лихви върху тях в размер на 4 547, 10лв., допълнителни данъчни задължения по чл. 36, ал. 1 от ЗКПО в размер на 189 965, 14лв. и лихви върху тях в размер на 80 872, 27лв., допълнителни данъчни задължения по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО в размер на 2 867, 88лв. и лихви върху тях в размер на 2 086, 48лв., както и в частите, с които е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС за периоди 12/2000 г. , м. 05 и 06 на 2001 г. общо в размер на 12 352, 87 лв. С решението съдът е отменил ДРА № 405/24.06.2005 г. , издаден от ТДД-гр. Велико Търново и потвърден с решение № 638/12.09.2005 г. на РДД-Велико Търново в частта му, в която на "Балканкар Заря"-АД-гр. Павликени е отказан данъчен кредит в размер на 63 311, 69лв. и е признал на дружеството право на данъчен кредит за периода 1.10.2000 - 31.12.2004 г. в размер общо на 58 408, 89лв. С решението ДРА е отменен и в частта му, с която са определени лихви за задължения по ЗДДС в частта над 6 081, 14лв. до 38 510, 39лв. Т. 1 за частта от решението, с която ДРА е прогласен за нищожен в частта относно определени лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2003 г. в размер на 2 086, 48лв. Решението на окръжния съд в частта му, в която процесния ДРА е прогласен за нищожен, е обжалвано от Д"ОУИ"-Велико Търново само в частта относно определени лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2003 г. в размер на 2 086, 48лв. В останалата част, с която ДРА е прогласен за нищожен, решението на окръжния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. За да прогласи ДРА в тази му част окръжният съд е приел, че с АВДР е възложено извършване на ревизия за задължения за корпоративен данък само за периода 1.01.2003 - 31.01.2003 г. , през който период не е възникнало задължение за внасяне на авансови вноски за корпоративен данък, които вноски са тримесечни и определяйки задължения извън този период ревизиращият орган е излязъл от рамките на ревизията. В касационната жалба се прави оплакване, че при изграждането на изводите си първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че при издаването на АВДР е допусната техническа грешка, като неправилно е изписан ревизираният период по ЗКПО за времето от 1.01.2003 - 31.01.2003 г. , а не за цялата 2003 г. , което е логически издържано предвид характерът на данъка. Отделно се посочва, че тази грешка е била коригирана с разрешението за удължаване на срока на ревизията № 50/17.05.2005 г. издадено по реда на чл. 68, ал. 4 във вр. с ал. 6 от ДПК (отм.). Като алтернативно се излага и оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като през 2003 г. данъчно-задълженото лице дължи месечни авансови вноски по силата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗКПО (отм.), като размерът на лихвата възлиза на 749, 06лв. съгласно заключението на вещото лице. Направеното оплакване е частично основателно. Видно от данните по делото, ревизията на "Балканкар Заря"-АД е започнала с издаване на акт за възлагане на данъчна ревизия № 135 от 17.02.2005 г. издаден от Григор Йорданов Ченев, заемащ длъжността началник сектор "Данъчни проверки и ревизии" при ТДД-гр. Велико Търново. При определяне на обхвата на данъчните задължения по периоди в т. 1 от акта е посочено корпоративен данък за периода 1.01.2003 - 31.01.2003 г. По същият начин е определен периода за този данък и в издадения по реда на чл. 68, ал. 4 от ДПК (отм.) АВДР № 405/17.05.2005 г. за удължаване на срока на ревизията. В издаденото при условията на чл. 68, ал. 6 от ДПК (отм.) разрешение за удължаване на срока от директора на ТДД-В. Търново действително е посочен период 1.01.2003 - 31.12.2003 г. , но то е издадено единствено и само за удължаване на срока на извършване на ревизията извън този по ал. 5 на чл. 68 от ДПК (отм.) и с него разрешение не може да се променя материалния обхват на ревизията. С оглед на това, дори да е допусната техническа грешка при изписването на ревизирания период за корпоративен данък, следва да бъде прието, че тази грешка не е отстранена по съответния ред и ревизираният период за този данък е този, който е посочен в АВДР - 1.01.2003 - 31.01.2003 г. и определянето на задължения извън този период излиза от рамките на ревизията. Основателно е обаче направеното оплакване в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Окръжният съд е приел, че авансовите вноски за корпоративен данък са тримесечни, поради което не е дължима авансова вноска за месец януари, респективно не се дължи и лихва върху нея. Този негов извод обаче е в противоречие с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗКПО (отм.), която в редакцията към процесния период определя, че данъчно-задължените лица правят месечни авансови вноски за корпоративния данък на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба, декларирана за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. По отношение на ревизираното дружество не е налице хипотезата на чл. 56, ал. 5 от ЗКПО (отм.), тъй като за предходната година не е декларирана отрицателна или нулева величина, поради което дружеството дължи месечни авансови вноски за корпоративен данък. В този смисъл следва да бъде прието, че дружеството дължи авансова вноска за корпоративен данък за месец януари 2003 г. , респективно лихва за забавеното й внасяне. В касационната жалба се посочва, че съгласно заключението на вещото лице Банчева дължимата вноска е в размер на 6 691, 04лв., а дължимата лихва върху тази сумата е 749, 06лв. Тези суми действително фигурират на л. 110 и сл. от делото, но те съставляват дължимата вноска, респективно лихвата върху нея за три месеца, а не само за месец януари 2003 г. , както се твърди в жалбата. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че данъчно-задълженото лице дължи лихва върху авансова вноска за корпоративен данък за месец януари 2003 г. в размер на 249, 69лв. и като е приел, че ДРА е нищожен в тази си част, окръжният съд е постановил едно неправилно решение. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, решението следва да бъде отменено в тази му част и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което бъде отхвърлена жалбата на "Балканкар Заря"-АД против процесния ДРА в частта му, в която на дружеството е определено задължение за лихви върху невнесена авансова вноска за корпоративен данък за м. януари 2003 г. в размер на 249, 69лв. За разликата до 2 086, 48лв., в която част ДРА е прогласен за нищожен, решението на окръжния съд се явява правилно и законосъобразно, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Т. 2 по отношение на отменителната част за задълженията по ЗДДС. Решението на Окръжен съд-Велико Търново е атакувано от Д"ОУИ"-гр. В. Търново и в частта, в която ДРА е отменен по отношение на непризнато право на данъчен кредит както следва: 1. в размер на 4 552, 43лв. по доставки на ЕТ"Омега - Кольо Христов"; 2. в размер на 3 795, 58лв. по доставки на ЕТ"Тангра - 2002 - Тодор Тодоров"; както и в частта за признато право на данъчен кредит в размер на 997, 02лв. по доставки на ЕТ"Стагер - Златко Златков". А. по доставките на ЕТ"Омега - Кольо Христов". Видно от данните по делото, в хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на този доставчик, при която представител на същия не е бил открит на деклариран данъчен адрес. По реда на ДПК (отм.) са били изискани обяснения и представяне на доказателства във връзка с доставката, но в определения срок такива не са били представени. Поради това данъчният орган е приел, че липсват доказателства за реалност на доставките, както и за начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит. За да отмени ДРА в тази му част окръжният съд е приел, че по делото е приет като доказателство ДРА № 650/10.01.2004 г. , съставен на този доставчик, от който е видно, че не са извършвани корекции на декларирания от търговеца ДДС за внасяне за периодите, за които са издадени процесните фактури, което обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице Марияна Тодорова. При тези данни и предвид установените факти окръжният съд е направил извод за реално извършване на доставките, както и за законосъобразно начисляване на данъка, поради което ДРА следва да бъде отменен като незаконосъобразен в тази си част. Основното оплакване, което се поддържа против тази част от съдебното решение, е за неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се излагат аргументи, че неправилно окръжният съд се е позовал на съставения на доставчика ДРА № 650, без да съобрази, че той е създаден по особения ред по чл. 109, ал. 1 и 2 от ДПК (отм.) и с него не се установява начисляване на данъка. Посочва се още, че съставянето на ДРА на доставчика не е доказателство за реално извършване на доставките, поради което изводите на съда в обратния смисъл се явяват неправилни. Оплакването е основателно. Като доказателство по делото е приложен ДРА № 650/10.01.2004 г. на ДП-Габрово при ТДД-гр. Габрово, съставен на ЕТ"Омега - Назик Исмаилова" в качеството й на правоприемник на ЕТ"Омега - Кольо Христов" по ЗДДС за данъчен период 1.10.2001 г. до 11.07.2002 г. От този ДРА е видно, че по време на ревизията не е бил открит представител на търговеца на деклариран данъчен адрес, не са били представени счетоводството и други писмени доказателства, поради което всички ревизията е извършена по реда на чл. 109, ал. 1 и 2 от ДПК (отм.). На практика от констативната част на ДРА се установява, че търговецът е включил издадените от него фактури в дневниците за продажби и в справката-декларация за съответния период, което обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице Марияна Тодорова - л. 464 от делото, което обстоятелство обаче само по себе си не означава начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Нещо повече, дори да се приеме хипотетично, че с представения ДРА на правоприемника на доставчика е установено начисляването на данъка, то липсват доказателства за реалното извършване на въпросните доставки и този факт не може да бъде установен единствено и само въз основа на съставен ДРА на прекия доставчик. Като е приел друго и е отменил ДРА като незаконосъобразен в тази си част, Великотърновският окръжен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази си част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Балканкар Заря"-АД против тази част от ДРА следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Б. По доставките на ЕТ "Тангра - 2002 - Тодор Тодоров". По тази част от делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. В хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на този доставчик, който е бил открит на деклариран данъчен адрес и е било установено начисляване на данъка. Тъй като при предишни проверки търговецът е посочил същите като предходни доставчици, е назначена втора насрещна проверка, при която доставчикът не е открит на деклариран данъчен адрес. Изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с доставките, но такива не са представения в определения срок. По тези съображения данъчният орган е приел, че не може да бъде установена реалността на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), както и че не е налице условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от същия закон. При административното обжалване решаващият орган е посочил като допълнително основание за непризнаване на право на данъчен кредит наличието на основания по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). За оборване на констатациите на ДРА в тази му част данъчно-задълженото лице е ангажирало пред съда писмени доказателства - ДРА № 457/29.12.2003 г. , съставен на доставчика ЕТ"Тангра 2002 - Тодор Тодоров", както и е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на тези доказателства окръжният съд е приел, че са оборени констатациите на ДРА за липса на реални доставки по процесните фактури. В тази насока са изложени мотиви, че от представения ДРА се установява, че по време на ревизията на доставчика не е била извършена корекция на начисления от него ДДС, както и на правото на данъчен кредит по доставките, по които е придобил въпросния дървен материал, които обстоятелства се установят и от заключението на вещото лице Марияна Тодорова. Посочено е още, че произходът на стоката не е обстоятелство, посочено от закона като условие за възникването на право на данъчен кредит. Относно изводите на данъчния орган за наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) окръжният съд е приел, че във второто ИПДПОДС № 04-01-13735/16.05.2005 г. (л. 1392 от делото) не се съдържа искане за представяне на доказателства по отношение на факти и обстоятелства, предвидени в тази норма. Посочено е още, че исканите документи касаят отчитането на стоково-материалните запаси на доставчика, както и отчитане на вида, количеството и стойността на произведената продукция, както и начинът на заприходяването и изписването на продажби, което не е идентично с отчитането на извършените доставки, нито пък има значение за определяне на предходни доставчици. Предвид на това е изграден изводът, че след като посочените в искането документи са неотносими към обстоятелства, включени в нормата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), то неправилно е отдадено правно значение на това, че доставчикът не е представил тези доказателства. На база на изложеното е прието, че констатациите на ДРА в тази му част са оборени и като незаконосъобразен ДРА следва да бъде отменен в тази си част. По отношение на тази част от съдебното решение в касационната жалба на Д"ОУИ"-В. Търново се прави оплакване, че поначало правилно окръжният съд е възприел фактическата обстановка, но неправилно е интерпретирал фактите и обстоятелствата. Посочва се, че на практика съдът е преразказал доводите на задълженото лице, без да бъдат обсъдени доводите на данъчния орган, което съставлява нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Твърди се още, че въз основа на фактите по делото неправилно е прието, че са оборени констатациите на ДРА за липса на реални доставки по процесните фактури. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд, но въз основа на нея при нарушаване на процесуалните разпоредби и на логическите правила са направени неверни и необосновани изводи за незаконосъобразност на ДРА в тази му част. Както бе посочено, при първоначално извършената насрещна проверка на доставчика същият е бил открит на деклариран данъчен адрес и е установено начисляване на данъка. Проблемът с реалността на доставките е възникнал от обстоятелството, че по време на проверката е установено, че посочените като предходни доставчици физическо лице Ганчо Райков и ЕТ"Никол - 99 - Цветомир Стефанов" се посочвани като предходни доставчици и при други насрещни проверки във връзка с извършени доставки от търговеца. За установяване на факта дали със закупения дървен материал е могла да бъде произведена продукция, която да бъде доставена на клиентите на ЕТ"Тангра 2002 - Тодор Тодоров", от данъчния орган е назначено извършването на повторна насрещна проверка. Тъй като при нея доставчикът не е открит на деклариран данъчен адрес, на същия е било изпратено искане № 04-01-13735/16.05.2005 г. (л. 1392 от делото) за представяне на допълнителни доказателства във връзка с доставката. Неправилно окръжният съд е приел, че изисканите от данъчния орган документи не попадат в кръга на обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Предвид установените по време на ревизията обстоятелства, пред данъчния орган е възникнал логичният въпрос дали със закупения от търговеца дървен материал може да бъде произведено такова количество продукция, което в последствие е продадено на крайни клиенти. В случая не става въпрос за произход на стоката, което безспорно е без значение за възникването на право на данъчен кредит, а въпрос за това дали доставчикът е имал материалната възможност да произведе това количество продукция, което е продал в последствие. Всички посочени в искането доказателства са свързани с изясняването на този въпрос, поради което неправилно е прието, че те не са свързани с хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Все в тази връзка в последствие неправилно е прието, че не представянето е без значение за спора. Точно обратното - не представянето на доказателства във връзка с количеството на произведената продукция поставя данъчният орган в невъзможност да установи това обстоятелство, което от своя страна разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) презумира като основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Тези обстоятелства не се оборват от констатациите на приложения като доказателство ДРА № 457/29.12.2003 г. , съставен на доставчика ЕТ"Тангра 2002 - Тодор Тодоров", както и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, доколкото начисляването на данъка, както и признаването на право на данъчен кредит по предходните доставки не са спорни по делото. По изложените мотиви следва да бъде прието, че неправилно окръжният съд е приел, че ДРА № 405/24.06.2005 г. е незаконосъобразен в частта му относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 3 795, 58лв. по доставките на ЕТ"Тангра 2002 - Тодор Тодоров", поради което решението следва да бъде отменено в тази му част и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Балканкар Заря"-АД бъде отхвърлена в тази й част. В. По доставките на ЕТ"Стагер - Златко Златев". По отношение на тази част от съдебното решение в касационната жалба се прави оплакване за неправилно определяне на сумата на непризнатия данъчен кредит спрямо този доставчик. Посочва се, че ДРА е бил обявен за нищожен за част от доставките на този доставчик в размер на 12 352, 07лв., поради което е следвало да бъде отменен за сумата 48 152, 07лв., а не за сумата 49 149, 09лв., колкото е приел окръжния съд. Моли ВАС да коригира допусната грешка, в това число и по отношение на размер на лихвите. На л. 11 от решението - л. 517 от първоинстанционното дело окръжният съд на база на уважената и отхвърлената част от жалбата съдът е направил анализ на задълженията по ЗДДС. Доколкото с настоящето решение се променя този резултат, следва да бъде посочено следното: Предвид тази част от решението, което е влязло в сила като необжалвано, и предвид решението на настоящата инстанция, като краен резултат жалбата на дружеството за непризнато право на данъчен кредит се уважава по отношение на двама доставчици - ЕТ" Стагер - Златко Златев" и "Юпитер Стомана"-ООД. По отношение на първия доставчик ДРА е обявен за нищожен за непризнатото право на данъчен кредит по доставките за данъчни периоди м. 12/00 г. , м. 05/01 и м. 06/01 г. общо в размер на 12 352, 07лв., както и начислени лихви за забава в размер на 847, 55лв. С решението окръжният съд е отменил ДРА за непризнато право на данъчен кредит по фактурите на същия доставчик за данъчни периоди м. 11/00, м. 01/01, м. 03/01, м. 04/01, м. 01/02 и м. 09/02 г. общо в размер на 48 152, 07лв. и начислени лихви за забава в размер на 22 485, 98лв. За доставчика "Юпитер Стомана"-ООД ДРА е отменен в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 3 969, 81лв. за данъчен период м. 04/01 г. и лихви за забава в размер на 1 397, 53лв. Сумирайки посочени суми, ДРА е отменен от съда в частта му за непризнато правото на данъчен кредит общо в размер на 64 474, 75лв. и лихви 24 731, 06лв. В диспозитива на решение е изписано, че ДРА се отменя в частта му за непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 63 311, 69лв., като на дружеството се признава право на данъчен кредит в размер на 58 408, 89. Поради липса на жалба против тази част на решението от страна на данъчно-задълженото лице допусната грешка не може да бъде коригирана. Пак в диспозитива е изписано, че ДРА се отменя в частта му за начислените лихви за забава върху дължимия ДДС за разликата над 6 081, 14лв. до 38 510, 39лв. С оглед уважената и отхвърлената част от жалбата дължимите лихви за забава възлизат на 13 779, 33лв., поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в отменителната му част за разликата от 6 081, 14лв. до 13 779, 33лв. и в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. За разликата от 13 779, 33лв. до 38 510, 39лв. решението следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Д"ОУИ"-гр. Велико Търново против решението за поправка на явна фактическа грешка. С това решение Великотърновският окръжен съд е допуснал поправка в първоначалното решение, като в мотивите на решението на стр. 4, ред 13 отгоре надолу вместо сумата 133 506, 10лв. да се чете 136 380, 13л., в който смисъл да се чете и сумата в диспозитива на решението. В касационната жалба се прави оплакване, че при определяне на дължимите суми от данъчно-задълженото лице от съда е допусната техническа грешка. В тази насока в жалбата се сочи, че при грешката произлиза от неправилно посочване на размера на дължимите лихви върху данък общини за 2000 г. , като действителната сума на дължимите лихви по ДРА е 1731, 49лв., а не както е посочил окръжният съд 459, 68лв. При подаването на молбата за поправка на ЯФГ е посочено, че при определяне на размер на задълженията на дружеството е пропуснато да бъде включен размера на дължимите лихви за забава върху данък общини за 2000, 2001 и 2002 г. Съдът е приел молбата за частично основателна. Предвид изложеното в решението спорът произтича от размера на задълженията за лихви върху данък печалба за 2000 г. Окръжният съд е приел, че този размер възлиза на 459, 68лв., докато в ДРА, л. 76, размерът на това задължение е определен на 1 731, 49лв. В мотивите на решението не са посочени причините, поради които е възприета сумата 459, 68лв., а размерът на задължението, посочен в ДРА. В мотивите на първоначалното решение е посочено, че в тази част ДРА е законосъобразен, поради което следва да се приеме, че размерът на задължението възлиза на 1 731, 49лв. Поради това общият размер на задълженията по ЗКПО - данък печалба, данък общини, лихви за забава, лихви върху авансови вноски, възлиза общо на 137 651, 94лв., в който размер следва да се измени решението за поправка на ЯФГ. Разноски. С касационната жалба на Д"ОУИ" решението на Великотърновския окръжен съд е обжалвано и в осъдителната му част за разноските. Посочва се, че при определяне на дължимите разноски окръжният съд не е съобразил размера на уважената и отхвърлената част от жалбата, както и неправилно е определил размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Оплакването е основателно. Окръжният съд е приел, че жалбоподателят претендира за разноски в размер на 27 200лв., а ответникът претендира юрисконсулско възнаграждение в размер на 10 018, 00лв., като с оглед на уважената и отхвърлената част от жалбата на жалбоподателят се следват разноски в размер на 25 840, 00лв., а на ответника юрисконсулско възнаграждение в размер на 500, 90лв., или по компенсация Д"ОУИ"-В. Търново следва да бъде осъдена да заплати на дружеството разликата от 25 339, 10лв. От данните по делото е видно, че данъчно-задълженото лице е направило разноски общо в размер на 27 325лв., в това число и държавната такса за касационната инстанция. Уваженият размер на жалбата, съобразявайки и настоящето решение, възлиза на 382 639, 32лв., а отхвърленият възлиза на 174 602, 50лв. Съобразно уважената част от жалбата дружеството има право на разноски в размер на 18 763, 16лв., а върху отхвърлената част от жалбата при условията на чл. 161, ал. 2 от ДОПК дирекцията има право на юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 832, 05лв., или по компенсация Д"ОУИ"-гр. В. Търново дължи на "Балканкар Заря"-АД разноски по делото в размер на 14931, 11лв, в който размер следва да бъде коригирано първоинстанционното решение в частта му за разноските. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,