Решение № 14549 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2009 г.
ВАСII отделение01.12.2009 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 170/3.04.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 95/2009 г., с което е отменена, като незаконосъобразна, заповед № 782/3.12.2008 г., издадена от кмета на община Гоце Делчев, на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, за премахване на незаконно изградения от Иван Георгиев Христов, в УПИ V, кв. 58 по плана на гр. Гоце Делчев сайвант, до регулационната линия със съседния имот. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14549 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на кмета на община Гоце Делчев, срещу решение № 170/3.04.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 95/2009 г., с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 782/3.12.2008 г., издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, за премахване на незаконно изградения от Иван Георгиев Христов, в УПИ V, кв. 58 по плана на гр. Гоце Делчев сайвант, до регулационната линия със съседния имот. Решението се счита неправилно при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната му, с отхвърляне на първоначалната жалба. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и представляват, не е постъпило възражение по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, решението се преценява като правилно и се предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е обсъдил поотделно и съвкупно доказателствата по делото и въз основа на точната им и обективна преценка е извел изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция. С основание е посочено в мотивите на съдебния акт наличие на противоречие между фактическо и правно основание в заповедта, конкретизирани са и допуснатите при издаването й нарушения на процесуалните правила, обосновали точния краен извод за нейната незаконосъобразност. Неоснователно е касационното оплакване за спазена процедура по чл. 196 ЗУТ - изискванията са въведени изрично в текста и съдът правилно е отчел неизпълнението им. Въпреки дадените указания, с нарочно определение от 17.02.2009 г., за представяне на цялата преписка и декларираното от адв. Юсева изпълнение на същото, заповед за определяне на комисия не се съдържа в доказателствата. Естеството на проверката по установяване на относимите обстоятелства досежно състоянието на обектите изисква определена компетентност на осъществяващите я общински служители, на същите въведени и задължения по изслушване на заинтересованите лица, даване на становище по евентуалните им възражения, както и за конкретно предложение - дали строежът да се поправи, заздрави или премахне. Затова и отчетените две нарушения не следва да се омаловажават - изискванията са въведени изрично от законодателя в защита правата на адресатите на административните актове и действително съставляват отменителни за заповедта основания. Не се споделя касационната жалба и в нейния пункт втори. Съдът правилно е отчел, че доводите досежно липсата на строителни книжа касаят законността на полумасивния строеж, представляващ допълващо по характера си застрояване, (с предназначение за отглеждане на животни), по отношение на което кметът няма компетентност за премахване. Във връзка с констатацията за разполагането му на вътрешната регулационна линия, не са изследвани условията по чл. 41 ЗУТ спрямо застрояването в съседния парцел, а и това не се налага в това производство. Що се отнася до мотивите в заповедта, свързани със замърсяване на околната среда, нарушаване спокойствието на гражданите и приети вреди в санитарно-хигиенно отношение, те не обуславят основание за премахване на постройката, а предписание за промяна няма данни да са давани. С оглед тези съображения, решението като правилно, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,