Решение № 282 от 5.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 247/2009 г.

Решение № 282 от 5.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 247/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по повод протест Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 90/13.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 84/2009 г. на Софийски апелативен съд. В касационния протест, като основания за проверка на въззивния съдебен акт, са посочени основанията по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Касационната инстанция е сезирана и с жалба на частните обвинители и граждански ищци Д. и Е. К., с изтъкнати доводи за материална и процесуална незаконосъобразност. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и намира жалбата на частните обвинители за основателна. Частните обвинители и граждански ищци в съдебно заседание поддържат жалбата си. Подсъдимият Н., лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста на САП и жалбата на частното обвинение. Върховният касационен съд на Република България, след като прецени основателността на постъпилите протест и жалба и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е потвърдена присъда № 13/ 02.07.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 3930/07 г. на Софийски градски съд, с която е признат за невинен подсъдимия К. П. Н. и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б "в" НК. Гражданските искове са отхвърлени като неоснователни. Протестът на САП и жалбата на частните обвинители са неоснователни. Настоящата инстанция не възприема релевираните доводи за процесуална незаконосъобразност. В унисон със задължения си по смисъла на чл. 339, . 3 НПК, аргументирано са отхвърлени аналогичните доводи, изтъкнати пред Апелативния съд. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, въззивната инстанция, е посочила установените обстоятелства, въз основа на какви доказателствени материали са приети те и правните съображения за взетото решение. Липсва заявеното нарушение на чл. 13, ал. 1 НПК. В атакуваното решение са получили адекватен отговор поставените от държавното и частно обвинение въпроси /останали неизяснени според тях/, относно началния момент, в който пострадалата К. се е превърнала в опасност на пътя - кога за първи път е възприета от подсъдимия, начина по който е преминала пътното платно, мястото на удара, скоростта на движение на автомобила. Вън от всякакво съмнение, комплексната медико-автотехническа експертиза е установила обективната възможност на водача на моторното превозно средство да възприеме за първи път пострадалата, в момента в който е излязла зад предпазната ограда, намираща се на 50 см от пътното платно и е предприела перпендикулярно спрямо него, отляво надясно спрямо движението му, пресичане, със спокоен към бърз ход. Всички уточнения, извършени от Софийски апелативен съд, относно възприетите факти, е прецизиране на установеното от първоинстанционния съд и не рефлектира върху окончателните верни изводи, поради което заявеното процесуално нарушение в жалбата на частното обвинение, не е налице. Прецизният и задълбочен анализ на показанията на свидетелите Н, очевидци на случилото се - гласни доказателствени източници, оценени съвкупно с писмените такива, е изпълнение в пълен обем на процесуалните задължения на съда по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК. Не може да бъде споделено оспорването от повереника на частните обвинители на протокола за оглед на местопроизшествие, предвид показанията на поемното лице - свид. Стойчо Д., изразил съмнение, относно подписа си, но с обяснение за замръзналите си пръсти, защото същият е категоричен, че е присъствал на това процесуално- следствено действие и вярното отразяване на находките по пътя (виж л.95-96 от съдебния протокол пред СГС). За това и изтъкнатото от касаторите, относно процесуалната му негодност и невъзможността да бъде източник на информация за правнозначими факти, не отговаря на събрания по делото доказателствен материал. Правилно, установеното при огледа на местопроизшествие е послужило като изходна база за изводите на комплексната медико-автотехническа експертиза. При непротиворечиво установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Вън от всякакво съмнение, подсъдимият Н е управлявал превозното средство със съобразена с пътните условия скорост, в рамките на разрешената такава. Същата е съответна на ниската интензивност на движението, денят е ясен, който макар и много студен, позволява изключително добра видимост. Заскреженото пътно платно, с асфалтово покритие, не налага движение с по ниска скорост (в каквато насока са изтъкнати доводи от частното обвинение), защото липсва причинна връзка между евентуално нарушение на правилата на движение и настъпилите общественоопасни последици. К. се е появила внезапно на пътното платно и независимо, че Н. е задействал спирачната система на управлявания от него автомобил, ударът е бил непредотвратим, но тази неизбежност не е свързана със занасяне на автомобила по платното. Законосъобразен е изводът на Инстанциите по същество, че при управление на моторното превозно средство, подсъдимият не е нарушил правилата, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Той не е могъл да предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е бил длъжен да стори това, защото пострадалата се е появила в полезрението му внезапно, още повече, че не би могло да се предполага наличие на пешеходец на това кръстовище, снабдено с пешеходни подлези, проходими и при зимни условия. За това и началото на възникването на опасността е появата на пострадалата пред предпазната ограда - в предходен момент подсъдимият не би могъл да я възприеме, а още по малко от поведението й да съди, дали се е насочила към преминаване на пътното платно. Пострадалата, предвид ръста си (безспорно установен, в противовес на заявеното в протеста и жалбата), с червена шапка на главата, не е била видима за водача, в предходен момент, защото се движи успоредно на него, зад предпазна ограда и излиза от посока, от която не може да се очаква поява на пешеходец. Деецът не може да носи отговорност, когато произшествието е станало в рамките на опасната зона и той сам не е създал предпоставките за настъпването на общественоопасния резултат преди опасната зона за спиране. Несъмнено, в случая е налице обективна невъзможност за възприемане на пешеходеца и за това липсва виновно нарушение на правилата за движение, в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият е изпълнил и другото, вменено му от закона задължение, да реагира със спиране при внезапна опасност на пътното платно, но пострадалата е попаднала в опасната зона за спиране на автомобила, поради което ударът е бил непредотвратим. По изложените съображения, настоящият съдебен състав, намира че протестът на Софийска апелативна прокуратура и жалбата на частните обвинители, като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение - в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение