Решение № 11694 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2017 г.

Решение № 11694 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Маринов с посочен от него настоящ адрес във [държава] против решение № 5723 от 16 октомври 2017 г., постановено по адм. дело № 5627 от 2017 г., по описа на Административен съд София – град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 25 от 25 септември 2015 г. на началника на отдел "Персонал и административни дейности", Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" към Министерство на финансите и е осъден да заплати на Министерство на финансите сумата, в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща разноски по делото, съразмерно на основателната част на жалбата. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК на обжалваното решение, в атакуваната му част. Излага отменителни доводи и по отношение на осъдителната част на оспорения съдебен акт. Моли се за отмяната. Ответникът – директорът на Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" при Министерство на финансите, чрез пълномощника му юрисконсулт Л. Чавдарова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за оставяне в сила на решението, в обжалваната му част и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение, в обжалваната му част, е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е образувано, след като Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е постановил решение № 6444 от 23 май 2017 г., по адм. дело № 4811 от 2016 г., по описа на същия съд, с което е обезсилил решение № 624 от 04 февруари 2016 г., постановено по адм. дело № 10323 от 2015 г., по описа на Административен съд - София град и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, съобразно дадените указания в мотивите на окончателния съдебен акт. За да отхвърли жалбата на М. Маринов, в частта й, с която се оспорва решение № 25 от 25 септември 2015 г. на началника на отдел "Персонал и административни дейности", Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" при Министерство на финансите като неоснователна, инстанцията по същество е приела, че обжалваният изричен отказ за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, по т. 1 и т. 2 от заявление с вх. № У-ЗДОИ-51 от 14 септември 2015 г., е издаден от компетентен административен орган – "задължен субект" по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, изрично упълномощен с нарочна заповед от 14 ноември 2014 г. от министъра на финансите, в съответствие с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в съответствие с административнопроизводствените правила, както и в предписаната от закона форма, с оглед нормата на чл. 38 от ЗДОИ. Също така е установил, че оспореният изричен отказ е постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми, поради което е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта. Информацията, до която е поискан достъп досежно заявлението от 14 септември 2015 г., в частта му по т. 1 и т. 2 от ЗДОИ, а именно дали е направен анализ на ползите от изсветляване на икономиката с въвеждането на ограниченията за разплащанията в брой, в размер на 15 000, 00 лв. (петнадесет хиляди лева) и ако е изготвен такъв какви са ползите към момента за бюджета от въвеждането на ограниченията за разплащания в брой, в размер на 15 000, 00 лв. (петнадесет хиляди лева), свързани с проектна ЗИД на ЗКПО, съдът е приел, че е служебна по своя характер, тъй като е свързана с оперативната подготовка на акта - решение на Министерски съвет за одобряване на проекта на Министерство на финансите за ЗИД на ЗКПО, с оглед упражняване на правомощието му на законодателна инициатива. Настоящият съдебен състав намира, че решението, в обжалваната му част, е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Субектите по чл. 3 от ЗДОИ са длъжни да предоставят на гражданите информация, която създават или съхраняват в кръга на тяхната компетентност и е налична. Въпреки, че законодателната инициатива принадлежи на Министерски съвет, по аргумент на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на република България, министърът на финансите е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, понеже с оглед обусловената му компетентност е изготвил и внесъл в Министерски съвет проект на закон за изменение и допълнение на ЗКПО. Легалното определение на понятието "обществена информация" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а именно, че всяка информация, която е свързана с обществения живот на Република България и която дава на гражданите на страната да съставят собствено мнение относно дейността на задължените, по цитирания закон, лица. В обхвата на "обществена информация", въведена с легалното определение на ЗДОИ попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените субекти по ЗДОИ. Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е решението на административния съд, в частта му, с която инстанцията по същество е отхвърлила предявеното оспорване на М. Маринов срещу отказа на министъра на финансите (с оглед заповедта за определяне на лице, предоставящо или отказващо отказ до обществена информация), в частта му относно предоставяне на информация, свързана с публикувания за обсъждане, на интернет страницата на ресорното министерство проект на ЗИД на ЗКПО относно въвеждане на ограничения на територията на страната при плащане в брой в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), както и анализ относно ползите от предприетите законодателни мерки. Търсената от лицето информация е свързана с ограничаване на сивата икономика в държавата и ограничаване на възможността за укриване на счетоводна информация във връзка с реализираните приходи от продажба на стоки и услуги, и с изплащането на заплати и възнаграждения, за които не се удържат данъци и социалноосигурителни вноски. Следователно информацията е свързана с обществения и икономическия живот в страната и след предоставянето й, касаторът ще си състави собствено мнение за дейността на министъра на финансите при изработването и внасянето на процесния законопроект. Следователно, настоящият съдебен състав счита, че изложеното налага извода за наличието на кумулативните предпоставки, въведени в по-горе цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Разпоредбите на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за съобщаване на отказа на заявителя. В ал. 1, т. 1 от чл. 37 на ЗДОИ е посочено, че отказ е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2 от същия закон. От текста на последната разпоредба, в хипотезата на т. 1 от разглеждания нормативен акт е прието, че достъпът до служебна обществена информация е ограничен, ако тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения, препоръки и анализи, изготвени от или за органа, становища и консултации и т. н.). Търсената в случая информация формално попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Следва да се отчете обаче степента на обществена значимост на оперативната подготовка на нормативните актове. Процедурата по изработване на проекти на нормативни актове е императивно уредена в Глава трета от Закона за нормативните актове (ЗНА). В чл. 26, ал. 1 от същия са заложени принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а със следващите новели на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и чл. 27, ал. 1 от същия закон са посочени императивни правила за действията на органа, предприел действия по изработване на законопроект. Министърът - вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерски съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат. Проектът се оповестява публично чрез официалната интернет страница на органа-вносител. Следователно, не може да се приемат за правилни изводите на първостепенния съд, че конкретните действия на ресорния министър по изменението на ЗКПО, представляват информация, която следва да бъде ограничена, тъй като същата представлява финансов анализ и оценка на въздействието от прилагането на новите разпоредби и е по повод подготовката на проекта на ЗИД на ЗКПО, поради което е без самостоятелно значение. Същите не намират законова опора. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ постановява, че достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. Дори и да се приеме, че информацията е служебна, следва да се направи преценка налице ли са предпоставките на посочената правна норма. Наличието на надделяващият обществен интерес е дефинирано в параграф 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, а именно, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В разглеждания случай, основателни са доводите на касатора, че чрез търсената информация иска да си състави мнение дали при изготвяне на законопроекта са спазени правилата за приемането му, а именно дали е налице прозрачност и отчетност от страна на административния орган, както и дали предприетите мерки за ограничаване плащанията в брой са ефективни. Налице е надделяващ обществен интерес, който дерогира ограничението на достъпа, установен в мотивите на обжалваното решение. С оглед изложеното, съдът счита, че Административен съд - София град неправилно е приложил материалния закон, с оглед нормите на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, чл. 13, ал. 2 и ал. 4 от същия закон, поради което обжалваният съдебен акт, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Маринов срещу решение № 25 от 25 септември 2015 г. на началника на отдел "Персонал и административни дейности", Дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" при Министерство на финансите следва да бъде отменено като неправилно и необосновано, като вместо него съдът постанови отмяна на оспорения административен акт и делото да се върне като преписка на органа за ново разглеждане при спазване на изричните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Касационният жалбоподател е осъден от първоинстанционния съд да заплати на Министерство на финансите сумата, в размер на 100 лв. (сто лева), разноски по делото, съразмерно на основателната част на жалбата, но с оглед изложените по-горе отменителни мотиви, обжалваното решение следва да се отмени и в осъдителната му част. Пред настоящата инстанция, до приключване на устните състезания М. Маринов не е предявил искане за присъждане на сторените от него съдебни разноски, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение