Решение № 7894 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15732/2013 г.

Решение № 7894 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15732/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Стефан Стойков Лазаров, от гр. Разград, чрез процесуалния си представител адв. Ст. Стоянов срещу решение № 61 от 28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 154/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Разград. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Разград, в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Претендира съдебни разноски пред настоящата инстанция Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна стара, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Разградският административен съд е отхвърлил жалбата на Стефан Лазаров срещу заповед № 907 от 17.07.2013 г. на зам.- кмета на гр. Разград, с която е било прекратено наемното му правоотношение за общинско жилище, намиращо се в гр. Разград, ул. "Орел" бл. 4, вх. Д, ап. 11, на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОбС. Съображенията за това са били, че основанието за издаване на административния акт - чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС, било налице, тъй като наемателката не е предприела мерки да не се нарушава спокойствието на съседите и да спазва реда в сградата, като между съседите възниквали конфликти поради факта, че жалбоподателят имал обидно, неуважително отношение към част от тях. Възникналите конфликти в отношенията между съседите съдът е счел, че се дължат изцяло на поведението на Ст. Лазаров, което доказвало наличието на посоченото основание за прекратяване на наемните отношения. Решението е законосъобразно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриване действителното правно положение между страните относно законосъобразността на издадената заповед. По тези съображения счита, че изложените съображения от първоинстанционният съд не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното, настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касатора възражения за неоснователни, поради следното: От данните по делото е видно, че в обжалваната заповед е посочено като основание за издаването й - чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС. Съгласно т. 3, за да бъде прекратено наемното правоотношение, наемателят следва да нарушава "добрите нрави". Действително законодателно липсва дефиниция за понятието "добри нрави", като следва да бъде споделено съображението на съда, че поведението на наемателя, изразяващо се в лошо отношение към част от живущите, обуславя наличието на основанието, предвидено в чл. 46, ал. 1, т 3 от ЗОбС. Според този текст следва да се има предвид такова поведение на наемателя, което е свързано с противообществени прояви, противоречащи на морала и битността на българина. От своя страна моралът най-общо е система от принципи на поведение и отношение към света, сбор от норми и правила, които регулират поведението на членовете на дадено общество. Тези постулати не са записани и конкретизирани и макар че се възприемат индивидуално от хората, то от тях следва, че живеещите в един жилищен блок имат право на спокоен начин на живот, респ. Стефан Стойков Лазаров е длъжен да спазва добросъседско поведение. Че не е спазвал това изискване по делото са били събрани многобройни доказателства - разпит на свидетели, докладни записки на служители на МВР - Разград, като те сочат за укоримо поведение на наемателя, свързани с нарушаване на реда в сградата и противообществени прояви, които са в разрез с морала и нравите на обществото ни. От всичко изложено дотук Върховният административен съд - трето отделение, приема, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да бъдат присъдят разноски на Община Разград в размер на 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,