Решение № 13023 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14574/2012 г.

Решение № 13023 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14574/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев от гр. Варна, против Решение № 2351/8.10.2012 г., постановено по а. д. № 2173/2012 г. по описа на Административен съд Варна (АСВн). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВн е отхвърлил като неоснователна жалбата на Бонев срещу Решение от 8.05.2012 г. на военно-окръжния прокурор, гр. Варна, за предоставяне на достъп до обществена информация по доводите му за незаконосъобразност и нищожност на акта. Недоволен от решението, Бонев го обжалва. Счита същото за неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Моли отмяната му, като иска произнасяне на Върховния административен съд (ВАС) по съществото на спора, с уважаване на касационната жалба. Претендира и за направените разноски по делото. Ответникът - заместник на военно-окръжния прокурор от Варненската военно-окръжна прокуратура, упълномощен от последния да го замества, излага мнение в писменото си становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от състава на АСВн. По доводите относно неправилност на установената фактическа обстановка, ВАС ще вземе становище по-долу. Основният довод за необоснованост на решението се основава на факта на конкретизирането на предмета на правния спор, извършено от АСВн с негово Определение № 3319/19.07.2012 г. Съдът е приел, че предвид изложеното в уточняващи молби вх. № № 12814/27.06.2012 г. и 14273/19.07.2012 г., както и постановеното с ППлВС № 4/22.09.1976 г., предмет на жалбата е Решение от 8.05.2012 г. на зам.-окръжния военен прокурор. По изложените съображения е оставена без разглеждане жалбата на Бонев в частта й, с която се обжалва мълчалив отказ на същото длъжностно лице и е прекратено производството по делото в тази му част. Доводът е неоснователен. Освен факта, че направеният правен извод в определението се явява правилен, обоснован и законосъобразен, налице е и друго обстоятелство, водещо до извод за неоснователността на довода против него. Въпросното определение от 19.07.2012 г. е съобщено на касатора с представяне на препис от него на 27.07.2012 г. (вж. съобщение на л. 31). Като определение, преграждащо частично производството по делото, то е подлежало на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страната, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Този факт - обжалваемостта на определението, изрично е отразена в него. Въпреки това, по делото липсват данни същото да е обжалвано от Бонев в срока, изтичащ на 3.08.2012 г., поради което е влязло в сила на 4.08.2012 г. От този момент, въпросът за предмета на жалбата се явява решен с влязъл в сила съдебен акт. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Административен съд Варна е анализирал подробно и задълбочено всички събрани доказателства по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Съобразен е фактът, че на 17.04.2012 г. Бонев е внесъл във Варненската военна прокуратура искане за достъп до обществена информация, по което е получил отговор, изх. № ПД-5/2012 г. от 24.04.2012 г. Идентично на посоченото искане е направено от него и на 7.05.2012 г. Разликата е само във въпрос № 1, формулиран във второто искане - "Кога е издадено Указание № 12030/2011 г..." Въпрос № 2 е идентичен на този под № 1 от заявлението от 17.04.2012 г., а № 3 - на този с № 2 от първото заявление. Отчитайки факта, че ПД 70/2010 г. и ДП № 111-Сл/2009 г. са номерата на едно и също предварително производство, съдът е стигнал до извод, че Бонев е получил отговор на всичките си въпроси за достъп до обществена информация. На част от тях (въпрос № 1 от заявлението от 7.05.2012 г.) е отговорено с Писмо, изх. № ПД-5/2012 г. от 8.05.2012 г., а на въпроси № 2 и 3 - с Писмо, изх. № ПД-5/2012 г. от 24.04.2012 г., което е изрично посочено в това от 8.05.2012 г. От формална гледна точка и в двете писмо липсва изричен отговор на въпрос № 3 в искането от 7.05.2012 г. - "уведомен ли е министъра на отбраната за вината на длъжностните лица от ВВМУ". Този отговор обаче имплицитно се съдържа, както е отчетено и от съдебния състав, в отговорите, дадени с писмото от 24.04.2012 г. Фактът, че е уведомен началника на ВВМУ води до извод, че министърът не е уведомяван, а относно "вината на длъжностните лица от ВВМУ" информация може да се почерпи от факта, че предварителното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Твърденията, че "морската общественост е лишена поради решението на АСВн от дължимата обществена информация", както и това, че изводът на АСВн, предвид изложеното в становището на военния окръжен прокурор, за получаване на търсената информация в писмото от 8.05.2012 г. са неоснователни и неотносими към предмета на жалбата и делото. Правото на прокуратурата на преценка дали е извършено престъпление, какво точно и следва ли предварителното производство по разследването му да се прекрати или да се изготви обвинителен акт е конституционно такова и принадлежащо единствено на прокуратурата. Правото на обществеността да получи информация не може да повлияе върху правото на прокуратурата да се произнесе по поставените въпроси. По въпроса за становището на военно-окръжния прокурор за прекратяването на НП по ДП № 111-Сл/2009 г. в становището му от 28.05.2012 г. (л. 4) е видно, че е налице явна техническа грешка. При това, съществено за правилното решаване на спора е не изказаното становище по жалбата, а съставените във връзка с отправените искания да прокуратурата отговори под формата на писма, изведени съответно на 24.04.2012 г. и 8.05.2012 г. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС