Решение № 6379 от 14.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от и.д. началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. С. Пеева срещу решение 1579 от 13.09.2022 г. по адм. дело 4/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-366-0377041 от 12.11.2021 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект автомивка, находящ се в гр. Пловдив, бул. 6-ти септември 240 А, стопанисван от Ге инвест 2021 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца. Възразява срещу извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 14 дни. Счита, че процесният административен акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на срещу процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ге инвест 2021 ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив е била заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-366-0377041 от 12.11.2021 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект автомивка, находящ се в гр. Пловдив, бул. 6-ти септември 240 А, стопанисван от Ге инвест 2021 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 05.11.2021 г. в 14:03 часа проверка на търговския обект, стопанисван от горепосоченото дружество, при която при покупка на услуга комплексно почистване на автомобил на стойност 18.00 лева, заплатени в брой от Д. Проданов, на длъжност инспектор по приходите, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство /ФУ/ или ръчна касова бележка от кочан. За да отмени наложената на Ге инвест 2021 ЕООД принудителна административна мярка /ПАМ/, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но при нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 . Съдът е приел за безспорен между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Според АС Пловдив определеният срок от 14 дни не е съответства на особеностите на нарушението и на преследваната с мярката легитимна цел, като е обосновал, че при продължителност на срока на ПАМ за седем дни би бил съответен на принципа на съразмерност и би изпълнил целта на закона. В заключение е обобщено, че съдът не разполага с възможността да изменя административния акт и да определени по-кратък срок на наложената ПАМ, поради което процесната ПАМ за срок от 14 дни е прекомерна и е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията за отмяна на съдебния акт по чл.209, т. 3 АПК. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършена на 05.11.2021 г. в 14:03 часа продажба на услуга от органите по приходите в стопанисвания от "Ге инвест 2021 ЕООД търговски обект / автомивка/, за която не е издаден съответният документ във връзка с осъществената продажба на услуга комплексно почистване на автомобил за сумата от 18.00 лева. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката, близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение възприема мотивите на първата инстанция, че определеният от органа срок на мярката около средата на законоустановения максимален срок не съответства на тежестта на конкретното нарушение и постигането на целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН и в процесния случай е нарушен и принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. Правилно е прието от съда, че съобразно установените факти определянето на по-кратък срок на процесната мярка би бил съответен както на характера и на тежестта на нарушението, така и на поставената цел на преустановяване на незаконосъобразното поведение на търговеца, свързано с неизпълнение на установеното нормативно задължение за регистриране на продажби чрез въвеждане на организация в търговския обект. В този смисъл продължителността на мярката следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца, спрямо чийто обект тя се налага и охраната на обществените отношения, касаещи данъчното облагане. Както обосновано е посочил АС Пловдив, по-кратък от 14 дни срок на процесната мярка би осъществил преследваната легитимна цел и съответно, би бил съобразен и принципът за съразмерност. След като тези изисквания не са спазени, то правилно съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на процесната ПАМ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение