Решение № 7144 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14069/2012 г.

Решение № 7144 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14069/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмил Вачков Вачев против решение № 589 от 10.10.2012 г. по адм. дело № 736/2012 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 2321/27.07.2012 г. на директора на ОД на МВР - Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Иска се отмяна на решението с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Видно от съдържанието на оспорената пред АС -Плевен заповед, извършените от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина се изразяват в това, че "на 15.02.2012 г. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 20-П/2011 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, разпитан е в това му процесуално качество и спрямо него е постановена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лева. Повдигнатите обвинения срещу служителя са за действия, при които на 01.08.2011 г. около 01.00 часа в гр. Плевен, на изхода за Ловеч и София, в качеството си на длъжностно лице от полицията поискал и получил дар от лице от гр. Ловеч, за да не извърши действия по служба - да състави акт за установяване на извършено от лицето административно нарушение по ЗДвП, като е отправил заплаха към гражданина, че ще му бъде отнето свидетелството за управление на МПС, квалифицирани като умишлени престъпления по общ характер по чл. 302, т. 2 и т. 1, алт. 2, вр. с чл. 301, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 387, ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, изразяващи се в това, че в качеството му на полицейски орган поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действие по служба, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, както и в това, че е злоупотребил със служебното си положение и не е изпълнил задълженията си по служба и от това са произлезли вредни последици. Привличането на служителя като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение за умишлени престъпления от общ характер е станало достояние на други служители на МВР, на органите на съдебната власт, както и на граждани чрез средствата за масово осведомяване, като по този начин е създадено негативно отношение сред обществеността по отношение на полицейския служител в частност и към институцията МВР като цяло. С гореописаното си поведение, нарушавайки вменените му по закон задължения на служител в МВР за опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, защита правата и свободите на гражданите и да бъде лоялен към службата, полицай Вачев не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да насърчава хората да уважават закона, и по този начин не е допринесъл за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, с което е нарушил етичните правила, заложени в т. 7, 8 и 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № Iз-2013/08.11.2006 г., със съдържанието на които се е запознал срещу подпис на 07.03.2011 г. Горното деяние на служителя съставлява тежко нарушение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Дисциплинарното нарушение е установено въз основа на доказателствата, събрани в резултат на проведено дисциплинарно производство съгласно заповед № 624/24.02.2012 г. на директора на ОД на МВР - Плевен, приключило с обобщена справка рег. № 16496/23.05.2012 г. по описа на ОД на МВР - Плевен и становище рег. № 17053/30.05.2012 г. по описа на ОД на МВР - Плевен". В заповедта е посочено още, че предвид горното, след като се е запознал със съдържанието на материалите от дисциплинарното производство, след като е събрал и оценил всички доказателства, взел е предвид тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици и е приел писмените обяснения и възражения на служителя при спазване на процедурата по чл. 229, ал. 1 - 4 от ЗМВР, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 3 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, директорът на ОД на МВР е наложил на Людмил Вачков Вачев - старши полицай в група "Охранителна полиция" в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Второ районно управление "Полиция" - Плевен при ОД на МВР - Плевен, кат. Е-II степен, дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение в МВР. При това съдържание на оспорената заповед и като взе предвид, че както в обобщената справка, така и в становището на дисциплинарно-разследващия орган е изрично посочено, че деянието, за което лицето е привлечено като обвиняем, не е безспорно доказано в дисциплинарното производство, което действително е така, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и нарушения на материалноправни норми, които опорочават административния акт и обосновават извод за неговата отмяна. Свидетелските показания на Стоян Чакъров - лицето, което твърди, че е било изнудено от жалбоподателя и колегата му, не се подкрепят от нито едно доказателство по делото извън протокола за разпознаване по снимки. Показанията на свидетеля Юрий Божинов пък представляват преразказ на чутото от Чакъров. Дисциплинарноразследващият орган обаче не е проверил дори версията на последния, дадена при разпита му в дисциплинарното производство и различаваща се от разказаното в досъдебното производство, за да се установи по какъв повод се е намирал на това място и по това време. Освен това неговият личен автомобил не е бил записан в дневника като спрян за проверка от патрула на жалбоподателя, а и Чакъров е съобщил грешен номер на служебния автомобил на полицаите. Не е изяснено дали в правомощията на последните като служители на охранителна полиция, а не на КАТ, влиза санкционирането на водачи за нарушения на ЗДвП извън рутинната проверка. На фона на тези съществени противоречия и неясноти около случая двамата полицаи категорично отричат да познават лицето Чакъров, да са го спирали за проверка и да са му искали пари, за да не изпълнят задълженията си по служба. Независимо, че формално отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, заповедта не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Вачев (извън обвинението за подкуп и длъжностно престъпление), уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Описани са подробно повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. Както задържането, така и медийните публикации във връзка с него, които го правят обществено достояние, са факти, настъпили извън волята на служителя. Взетата по отношение на него мярка на процесуална принуда и повдигнатото обвинение не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала. Изводът за нарушение на правила от ЕК е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъплението, за което е обвинен, и това обуславя негативната оценка на органа в морален план. Упражнената спрямо служителя държавна принуда и медийния отзвук не заместват обаче мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т. е. в тази част на акта липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая обаче, при презумпция за невиновност до доказване на противното, в едно административно дисциплинарно производство, при неприключило наказателно такова с влязла в сила присъда, е прието за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят е извършил престъпленията, за които е привлечен като обвиняем. Само това обстоятелство води органа до заключението, че е налице деяние на Вачев, което е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало е обществено достояние и е уронило престижа на институцията. Този извод според съда е в нарушение на установения в страната правов ред, на основните принципи на правото, на КЗПЧОС, ратифицирана без резерви от България през 1992 г., чиито норми се ползват с примат над вътрешното право съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, както и на норми от правото на ЕС, които са в сила за страната от 2007 г. Липсват безспорни доказателства в административната преписка за съпричастност на жалбоподателя към инкриминираните деяния и тъй като уволнението му е изцяло заради тях, то при това положение не може да се приеме за доказано от дисциплинарнонаказващия орган, че служителят не е съобразил поведението си с правни норми от ЗМВР и ППЗМВР, и с цитираните точки от Етичния кодекс. Следователно не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, доколкото конкретни действия от страна на служителя в разрез със служебните задължения, насочени към улесняване и извършване на престъпление, не са установени. Освен изложеното настоящата инстанция констатира, че е налице и нарушение на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР по отношение на двумесечния срок. Очевидно е, че директорът на ОД на МВР - Плевен е узнал за извършеното от Вачев нарушение в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган най-късно на 24.02.2012 г., когато е издал заповедта за образуване на дисциплинарно производство. От съдържанието на същата се налага изводът, че към този момент нарушението за него е открито по смисъла на чл. 225 от ЗМВР, тъй като то е конкретизирано от обективна и субективна страна с оглед на събраните до този момент доказателства. Нови такива, които да изясняват вмененото нарушение на служебната дисциплина, за каквото е прието повдигането на обвинение на Вачев за извършени престъпления по НК, не са събрани в дисциплинарното производство, чиито срок е удължаван два пъти. Това е довело до издаване на заповедта едва на 27.07.2012 г. при наличие на погасено по давност на 24.04.2012 г. право на органа за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като към този момент са изтекли повече от два месеца, считано от датата на откриване на нарушението. Нормата е императивна по своя характер и разширителното й тълкуване е недопустимо, а данни за прекъсване на срока по смисъла на чл. 225, ал. 3 от ЗМВР не са налице. В случая този срок не следва да се изчислява, считано от 30.05.2012 г., когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при директора на ОД на МВР съгласно чл. 223 от ППЗМВР. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона. На основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК оспорената заповед подлежи на отмяна. Решението, с което същата е потвърдена от първоинстанционния съд, е неправилно и следва да се касира, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, като ОД на МВР се осъди да му заплати сумата 1015 лева, представляващи внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение