Решение № 7104 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. А., гражданин на Сирия, против решение 2154 от 10.03.2025 г. по адм. д. 346/2025 г. на Административен съд Хасково (АС-Хасково), с което е отхвърлена жалбата му против решение 1081/29.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отменяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Ответникът председателят на ДАБ при МС, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба като неоснователна, съответно-правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в хода по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на М. А. А., гражданин на Сирия против решение 1081/29.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. А. А. напуснал Сирия нелегално на 10.09.2024 г. за Турция, където останал 8 дни и тръгнал за България. В България влязъл нелегално на 18.09.2024 г. през зелена граница с още 10 човека, след като преминали на българска територия 4 дни били в гората. С кола били откарани до гр. София и се предал на полицията. Чужденецът обосновал молбата си за международна закрила с военните действия в страната. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали, всичко било много скъпо и не можели да се изхранват. Нямало достатъчно работа. Поради тази причина решил да напусне Сирия и да замине за Европа, където да потърси по-добро място за живот. Отбил военната си служба от 2002г. до 2005г. в гр. Дамаск. Пред интервюиращия орган заявил, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност [заличен текст], не е имал проблеми заради изповядваната от него религия [заличен текст]. Заявява, че не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е членувал в политическа партия или организация, както и че към него конкретно не е имало отправени заплахи, не му е било оказвано насилие, не е било заплашвано и семейството му. Посочва, че не би се завърнал в Сирия, защото още имало несигурност в страната. Съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът е приел, че не се констатира спрямо чужденецът да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Първостепенният съд е сметнал за правилни съжденията на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са релевантни за търсената защита. Обърнал е внимание на изложеното от М. А. А., че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Според първоинстанционният съд основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната заради войната и лошото икономическо положение. Съдът е възприел констатацията на органа, че спрямо М. А. А. не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - ал. 5 ЗУБ. На следващо място съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Счел, че няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. АС-Хасково посочил, че към момента на постановяване на акта, в Сирия не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Сметнал е, че от данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Последното се подкрепяло от факта, че семейството му продължавало да живее в тази област. Така мотивиран съдът е приел жалбата на М. А. А. гражданин на Сирия против решение 1081/29.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от същата, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Търсещият закрила е заявил, че нелегално е влязъл в Турция, след което и в България, като напускането на страната на произход обосновава с военните действия между кюрдите, свободната армия и турската армия, както и с лошото икономическо положение. Изложението, че иска да заминаване за Европа, за да потърси по-добро място за живот, води към извода в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически емигрант. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. М. А. А. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Търсещият закрила не мотивира наличие на основания и за предоставяне на хуманитарен статут, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Позовавайки се на представените справки административният орган, а впоследствие и съдът са достигнали до заключение, че в отделни провинции на страната са регистрирани случаи на насили не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Първоинстанционният съд правилно е отчел, че не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Правилно е позоваването на съда на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Предвид изложеното и както бе посочено по-горе, обосновани са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на осмо отделение