Решение № 4071 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2013 г.

Решение № 4071 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на "Огоста" АД, ЕИК 111004887, с адрес гр. Монтана, бул. "Трети март" № 74, представлявано от изп. директор Михаил Петков, срещу решение № 414 от 25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 189/2013 г по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 20/16.01.2013 г. на орган по приходите в Община Монтана, потвърден с решение № 3/19.02.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" в община Монтана. Касаторът оспорва решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Ответникът - началникът на отдел "Местни приходи" - община Монтана - не ангажира становище по жалбата. Представителят на върховна административна прокуратура - излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна имаща право интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на "Огоста" АД против АУЗД № 20/16.01.2013 г., издаден от орган по приходите в Община Монтана, потвърден с решение № 3/19.02.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" в община Монтана, с който е установен размерът на задълженията и лихвите към тях, изчислени към 16.01.2013 г. за ТБО, за 2011 г. в размер на 26718,38 лева, върху отчетната стойност на недвижимия имот, находящ се в гр. Монтана, ул. "Гоцо Митов" 16, собственост на дружеството. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с декларация вх. № 0529002221/12.08.2010 г. по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ дружеството е декларирало недвижимия имот. Подадена е и декларация по чл. 19а от Наредбата на Общински съвет за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите (стр. 36) с вх. № ДК 19000410/29.04-2011 г., в която е декларирана облагаемата основа на недвижимия имот представляващ земя и сгради, както и обстоятелството, че същият не генерира битов отпадък. Въз основа на представените по делото материали, съдът е установил, че на дружеството не е начислена такса за компонента "сметосъбиране и сметоизвозване", а така определеното задължение се отнася само за компонентите "депо" и "поддържане чистота на териториите за обществено ползване". По делото няма данни задължението за ТБО за 2011 г. за посочения недвижим имот да е заплащано от жалбоподателя до края на 2011 г. и дори до датата на издаване на акта . При така установените релевантни за спорното право юридически факти, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че установеното задължение съответства на посочената от касатора отчетна стойност на имотите, съобразно нормите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Монтана (приета с решение № 584 от 25.01.2011 г). От представените по делото материали е видно, че е предоставяна услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащането й. Съдът е обосновал извода, че всички имоти, във връзка с които е определена ТБО са разположени в границите на районите, в които съгласно Заповед № 2737/27.10.2007 г. на кмета на Община Монтана, на осн. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени границите и районите, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа за битови отпадъци и поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Съдът е приел също, че от представените писмени доказателствата по делото, безспорно се установява, че услугата по поддържане чистота на териториите за обществено ползване е предоставяна и не е налице някое от изключенията по чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В случая спорът е относно определените в процесния акт такса "обезвреждане на битови отпадъци в депо" и такса за "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Тези две компоненти на ТБО са дължими винаги, изключения допуска само разпоредбата на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ - и то при строго определени условия. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. Видно от данните по делото, обезвреждането на битови отпадъци от територията на цялата община се извършва в градско депо Монтана. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице визираната хипотеза, т. к. от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че на територията на община Монтана съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо. С оглед изричната разпоредба на чл. 71 ЗМДТ решаващият съд е счел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Въз основа това е направил правилен правен извод, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения се дължи. Относно дължимостта на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване настоящата инстанция намира следното: според законовото предписание на чл. 71, т. 2 ЗМДТ дължимостта на тази компонента от ТБО зависи от обстоятелството дали услугата реално се предоставя. Естеството на услугата е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. По делото е установено, че имотът на дружеството попада в район, в който услугата се предоставя, представени са доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че тази услуга реално е извършвана, с оглед на което правилен е изводът на съда, че ТБО за календарната 2011 г. за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се дължи. Недължимост на услугата, както вече бе отбелязано, може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Следва да се отбележи, че таксата за услугата - "чистота на териториите за обществено ползване" се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Неоснователно е и възражението на касатора, че не става ясно как е определена облагаемата основа, на база на която е начислена ТБО. Съгласно чл. 19а, ал. 6 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Монтана, която е приложима в конкретната хипотеза, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя пропорционално по данъчната оценка по чл. 20 и 21 ЗМДТ. А по силата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, в редакцията му от ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2011 г. данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че облагаемата основа всъщност е данъчната оценка на имота по смисъла на чл. 21 ЗМДТ. И тази стойност винаги е по-високата между отчетната стойност на имота и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Така че в случая няма никаква неяснота или противоречие - облагаемата стойност е данъчната оценка на имота по смисъла на чл. 21 от закона, а не данъчната оценка съгласно приложение № 2. Доколкото пред първата инстанция не е бил оспорен размерът на тази данъчна оценка и не е назначена експертиза по делото, то настоящата инстанцията не би могла да прецени дали същата е определена правилно или не. При това положение Административен съд - Монтана правилно е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че оспореният АУЗД е законосъобразен. Предвид изложените по-горе съображения, обжалваното решение не страда от пороците, поддържани от касатора, както от такива, за които съдът, по силата на чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд