Решение № 1323 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9778/2013 г.

Решение № 1323 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9778/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по жалба на министъра на земеделието и храните, подадена от пълномощника му ст. юрк. Колева срещу решение № 7285 от 29.05.2013 г. по адм. дело № 9295/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, в частта с която е отменена заповед РД № 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответната страна - Димитрина Вълчева Кунчева, чрез пълномощника си адв. Грънчева, оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспореното решение. Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция по горите не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отменил като незаконосъобразна заповед РД № 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която е определен, като поземлен имот в горска територия имот № 012142 с площ 20, 499 дка в землището на гр. Созопол. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че жалбоподателката Димитрина Вълчева Кунчева се легитимира като собственик на идеални части от имот № 012142 с площ 20, 499 дка в землището на гр. Созопол. Установено е, че са нарушени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в заповедта не са изложени фактическите основания за нейното постановяване, а такива не се съдържат и в съпътстващите акта документи, вкл. в протокола от заседанията на областната комисия. При постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила - назначената областна комисия по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗГ не е изпълнила визираните в § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗГ изисквания за извършване на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта на проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство /държавно ловно стопанство/, а приложеният списък не е подписан, поради което не може да се приеме, че същият изхожда от областната комисия и е част от протокола. Освен това списъкът и протоколът не съдържат описание по вид и произход на гората, а не е приложена и скица на процесния имот. Прието е, че допуснатите нарушения на процедурата са съществени и се отразяват на правилността на постановения административен акт, който в частта относно имота, собственост на Димитрина Вълчева Кунчева е издаден, без да са установени законовите предпоставки за определяне на имотите като горска територия. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно § 4, ал. 5 от ПЗР на Закона за горите /ЗГ/, определянето на имоти като горска територия става със заповед на министъра на земеделието и храните след утвърждаване на протокола на назначената областната комисия, която съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗГ изготвя списъци на поземлените имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за горите визира конкретните показатели, които следва да са налице, за да се определи дадена територия за "гора", и това са: земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. В конкретния случай не са налице изискуемите по ал. 1 на § 4 от ПЗР на ЗГ констатации на комисията по критериите на чл. 2, ал. 1, т. 1 за да се приеме, че имотът на жалбоподателката съставляват "гора", още повече, че в протокола е залегнало, че само част от площта на имотите притежава характеристиките на гора по смисъла на ЗГ. Освен това от представените протокол от заседанията на областната комисия, списък на имотите и таксационни характеристики не се установява вида растителност, широчината на насажденията, височината на дърветата и размера на проекцията на короните. В тази връзка е обоснован и изводът на тричленния състав за допуснато съществено нарушение на процедурата, с оглед изискванията към комисията по ал. 3, § 4 от ПЗР на ЗГ, вкл. и с неподписване на приложения списък. Липсата на горните констатации безспорно е довела и до установеното от съда нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Предвид това решаващият правен извод за незаконосъобразността на процесната заповед, в частта, с която имот № 012142 с площ 20, 499 дка в землището на гр. Созопол е определен като горска територия е обоснован и съобразен с изискванията на § 4, ал. 1 и 3 от ПЗР на ЗГ, които не са изпълнени в административната процедура по издаване на заповедта. С оглед на горното, обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, петчленен състав