Решение № 2241 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2019 г.

Решение № 2241 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулта Д. Колева, срещу решение № 7187 от 30.11.2018 г., постановено по адм. д. № 8695/2017 г. от Административен съд София-град. С него е обявена нищожността на уведомително писмо, издадено от касатора в настоящото производство и преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 20а, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По изложените съображения в нея касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и прави искане за присъждане на разноските направени при първоинстанционното и касационно разглеждане на спора, включително и юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация "София плод" ЕООД, чрез адвокат Г. Манолов, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в него и в писменото становище на управителя на "София плод" ЕООД моли съда, да остави без уважение касационната жалба. Управителят на дружеството М. Рашева, която в съдебно заседание представя удостоверение за придобита юридическа правоспособност прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни мотиви за неправилност на съдебния акт с позоваването на разпоредбите на ЗПЗП и предлага той да бъде отменен, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че "София плод" ЕООД е обжалвало уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 02/22.20.0916/83022 от 1.02.2017 г. с изх. № 01-2600/2885 от 2.06.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта му на т. 2. В тази част за отчетния период 1.01.2017 г. до 31.01.2017 г. по схемата "Училищен плод" не е одобрена финансова помощ в размер на 9665, 33 лв., представляваща стойността на доставени 3287, 46 кг круши. Наред с изложените в жалбата твърдения за неправилност на обжалваната част от уведомително писмо е релевиран довод за нищожност на същото. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество и за основателна, поради което е обявил за нищожно обжалваното уведомително писмо. За да постанови този резултат административният съд е обсъдил представените писмени доказателства относно издадената заповед № 03-РД/1218 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на права на заместник-изпълнителния директор, която е съпоставил с редакцията на чл. 20а ал. 3 и 4 ЗПЗП. Въз основа на това е извел правни изводи, че към момента на издаването на заповедта за делегация за изпълнителния директор не е съществувала възможността да делегира правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително да взема решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, каквото възможност била въведена с изменението на разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г. Поради липса на материална компетентност на заместник-изпълнителния директор да издаде обжалваното уведомително писмо съдът го е обявил за нищожно. Решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, което е довело съда и до съществено нарушение на процесуалните правила. Разпоредбите на чл. 20а, ал. 3 и 4 ЗПЗП са създадени за първи път с изменението и допълнението на ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 12/2015 г., преди издаването на заповедта за делегация № 03-РД/1218 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Според ал. 3 изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Според ал. 4 изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Със същия брой 12/2015 г. на ДВ е изменена и разпоредба на чл. 2б, ал. 2 ЗПЗП, според която Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и рибарство. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", наричана в изложението само "Наредбата" е посочено, че прилагането на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет под формата на... В чл. 4, ал. 4 от същата Наредба, в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 36 от 2017, в сила от 5.05.2017 г. са разписани и правомощията на ДФЗ по прилагането на тази Наредба, като в т. 4 от посочената разпоредба е записано, че ДФЗ извършва административни проверки и проверки на място по заявленията за одобрение на изпълнители и на подадените заявки за плащане на помощта. В чл. 19, ал. 2 от Наредбата е посочено, че въз основа на извършените проверки по ал. 1 Държавен фонд "Земеделие" одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. Уведомителното писмо за пълен или частичен отказ на плащането може да бъде обжалвано от заинтересованите лица по реда на АПК. От анализа на така посочените норми следва правният извод, че изпълнителният директор, който безспорно е представляващ ДФЗ-РА има компетентността да извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието – посочения вече чл. 2б, ал. 2 ЗПЗП. С чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП в посочената вече релевантна редакция към 2015 г. на изпълнителния директор е предоставена законовата възможност да делегира това си правомощие. Или направеното позоваване от административния съд на ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС е правилно, защото делегирането на правомощията е предвидено в ЗПЗП, на законово ниво. В издадената заповед за делегация от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й на раздел III са делегирани правомощия на заместник-изпълнителния директор в дирекция "Селскостопански пазарни механизми", като сред изброените дейности в т. 2 е посочено и да взема решения и подписва общи и специфични документи, изходящи от дирекцията – уведомителни писма до бенефициенти във връзка с администрирането на отделни схеми, в т. ч. и уведомителни писма за искане на документи и допълнителна информация – лист 303 от адм. д. № 8695/17 г. В чл. 35 от Устройствения правилник на ДФЗ са посочени функциите на дирекцията "Селскостопански пазарни механизми". В ал. 1, т. 3, б. "б" от същата разпоредба сред функциите на дирекцията е и тази да администрира схема "Училищен плод" за предлагане на плодове и зеленчуци в училищата. От изложеното следва правният извод, че делегирането на правомощия от изпълнителния директор на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ с посочената заповед е законосъобразно. Издаденото уведомително писмо в обжалваната му част не е нищожно и не страда от порока липса на материална компетентност, а решението на административния съд е постановено в нарушение на материалния закон. При тези правни изводи решението на административния съд ще следва да се отмени, а делото върне на друг състав за продължаване на производството за проверка на законосъобразността на уведомителното писмо – индивидуалния административен акт, с оглед на основанията по чл. 146 АПК при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, тъй като съдът изобщо не се е произнесъл по съществото на спора. Направеното искане от страните за присъждане на разноските пред касационната инстанция не следва да се разглежда с оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение