Решение № 231 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8107/2015 г.

Решение № 231 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8107/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ФАРМ СЕНС" ООД, ЕИК 831048182, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Освободител" № 29, ет. 1, представлявано от Пламен Петров Борисов - управител чрез пълномощника му адв. Димитър Балкански, срещу Решение № 3223 от 11.05.2015 г. на Административен съд - София - град по а. д. № 5763/2014 г., I отделение, 47 състав, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101308979/12.02.2014 г., в частта му, в която е потвърдена с Решение № 822/12.05.2014 г. на Директора на Д "ОДОП" - София. В касационната жалба са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поддържа се, че решението на съда противоречи на материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както е и необосновано. За доставките на пшеница, царевица и слънчоглед касаторът излага доводи, че са представени достатъчно доказателства за реалността на доставките - товарителници, кантарни бележки, приемни бележки и др. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Горанов я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За отказания данъчен кредит за доставки на пшеница, царевица и слънчоглед по 19 бр. фактури, издадени от "ИВ АГРО" ЕООД с ЕИК 103946672, съдът е приел, че не е установена реалността на процесните доставки и затова е счел, че законосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е приел, че доставчикът няма кадрова обезпеченост, тъй като има назначен на трудов договор само един търговски агент, безспорно е, че не притежава складова база и транспортни средства. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът по част от въпросите не е кредитирал, тъй като е счел, че вещото лице не е изследвало визираните от него документи. Обсъдени са и писмените доказателства по делото, като са изложени мотиви по отношение на отделните доставки. В заключение първоинстанционният съд е споделил извода на органа по приходите, че данъкът по процесните доставки е начислен неправомерно, т. е. че не e налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съдебното решение е неправилно постановено. Необосновано е прието от приходните органи и от съда липсата на реалност по доставките по процесните фактури от доставчика "ИВ АГРО" ЕООД, с предмет пшеница, царевица и слънчоглед. Още в хода на ревизионното производство както от страна на ревизираното лице, така и от страна на доставчика, са представени двустранно подписани договори за покупко - продажба на процесните видове стока, фактури и приемо-предавателни протоколи към тях, декларации за добра земеделска практика, Удостоверение на основание чл. 24 от ЗСТЗ и чл. 6 от Наредба 40 от 15.09.2003 г. от Националната служба по зърното към МЗХ от 9.11.2009 г., приемни бележки от Зърнобаза Добрич, товарителници и пътни-прехвърлителни разписки, кантарни бележки на пристанище Варна, банкови извлечения за извършени плащания. Не е спорно, че процесните фактури са издадени от "Ив Агро" ЕООД, включени са в СД за съответния данъчен период, в дневниците за продажба, фактурите са съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ДОПК, за всичките фактури е налице плащане по банков път; в счетоводството на доставчика по сметки 254 "Доставчици", 304 "Стоки", 4531 "Начислен ДДС на покупките" и 503 "Разплащателна сметка" Ч има отразяване, като жалбоподателят е отразил разходи за транспорт; съответно стоките са отразени в сметка 3041 "Стоки на склад" по съответния вид, като вещото лице е посочило, че основанието е договорът за покупко-продажба, и кантарните бележки на пристанище Варна т. е. налице са данни за последващата им реализация. Истинноста на представените от ревизираното лице и доставчиците им придружаващи фактурите документи не е оспорена по съответния ред, а и съдържанието на същите кореспондира с установяваното от вещото лице счетоводното отразяване на фактическото движение на стоките от доставчика към РЛ и последващата им реализация. Тези обстоятелства, съпоставени в тяхната съвкупност, водят до извод, че не се касае за фиктивна стопанска операция, целяща неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит. Предмет на доставките са пшеница, царевица и слънчоглед, които представляват родово определени вещи и по аргумент, изведен от разпоредбите на чл. 327, ал. 1 от Търговския закон и чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността върху такива вещи се прехвърля с предаването им, тъй като в договора не е предвидено друго. Предвид естеството на стоките, отделянето им и индивидуализирането им се доказва от описаните по-горе документи. Като приети по преписката, следва да се приеме, че същите следва да бъдат кредитирани след обсъждането им с останалите доказателства по делото. При наличие на доказване на фактите от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че тъй като доставчикът не е имал зърнобази в селата, описани в транспортните документи, то същия нямало как да разполага и достави процесната стока. Още в обясненията пред ревизиращите органи е посочено от доставчика, че дружеството не разполага със собствени или наети складове, като стоките до момента на тяхното изнасяне към база или пристанище са съхранявани при различните земеделски производители - предходни доставчици. Посочени са предишни доставчици - земеделски производители Стоян Данков и Божко Божков, които са намерени и дали обяснения относно част от доставените количества. С оглед горното констатацията на органа по приходите за липса на собствени или наети складови помещения от доставчика е неотносима и не обосновава извода за липса на реална доставка. Доводите на приходните органи, касаещи обстоятелства относно неустановяването на всички предходни доставчици на прекия и относно недоказан произход на стоките от страна на същите са неоснователни. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. За да се признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане, следва да бъде доказано осъществяването на доставката, предаването и получаването на стоката, като индиция за тях и последващата реализация от получателя или използването й за осъществяване на облагаеми доставки от него. Съгласно националното законодателство - в разпоредбите на ЗДДС, непредставянето от страна на прекия доставчик на доказателства за това, че разполага с ДМА, квалифициран персонал и склад, с оглед вида на стоките, не може да обоснове липсата на реалност, както е приел органът по приходите и първоинстанционният съд. Същото се отнася и до непредставянето на доказателства от предходния доставчик за транспортирането на стоките до неговия получател, наличие на склад и нает персонал. След като по делото са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките. Неоснователно не са кредитирани от първоинстанционния съд и приемо - предавателните протоколи между ревизираното лице и спедитора "Агроспед" ЕООД с аргумента, че същите са частни диспозитивни документи, съставени от свързани лица. Не е взето предвид, че тези протоколи са подкрепени с Договор от 1.07.2012 г. и Анекси за извършване на спедиторски услуги, фактури, банкови плащания, представени по делото. Също така тези протоколи са подкрепени и от товарителници, пътни листа, в които са посочени имена на шофьори и номера на товарни автомобили, съответстващи на вписаните в кантарните бележки. Представени са и доказателства, че спедитора притежава 10 товарни автомобила над 12, т., зърновози. Ето защо настоящата инстанция, за разлика от първоинстанционния съд, кредитира заключението на вещото лице, което е посочило, че товарителниците съответстват на представените кантарни бележки на пристанищата, както и че са отразени подробни данни за вида и количеството на стоката, място на натоварване, водачите, номера на товарните автомобили и др. Извършената от първоинстанционния съд съпоставка - изследване на част от фактурите и съпътстващи документи почива на съображенията за липса на база на доставчика, некредитирането на протоколите между купувача и спедитора, разлики в дати на фактуриране и пътни листи, и преправки в някои товарителници, която съпоставка е схематична и не може да бъде споделена. По отношение транспортирането на процесната стока, то видно от представените договори за покупко-продажба между ревизираното лице и прекият доставчик, е уговорено, че транспортните разходи с място на доставка пристанище Варна са за сметка на купувача - ревизираното лице, а с място на доставка Зърнобаза Добрич за сметка на доставчика. От представените доказателства по делото се установява, че за частта от стоката, която е предавана в Зърнобаза гр. Добрич, има подписани приемни бележки с отразен доставчик "Ив агро" ЕООД, с подписи на предал и приел началник склад, данни за номерата на товарните автомобили, бруто, тара и нето тегло на стоката, влажност, както и номер на склад, в която същата е разтоварена. Относно стоката с място на доставка пристанище Варна предаването на стоката /предвид уговореното, че транспорта е за сметка на купувача/ е ставало на спедиторски и транспортни фирми, наети от ревизираното лице - "Гайда" ЕООД, "Агро спед" ООД, СД "Биланс -Иванови", "Рони -Росен Тинков" ЕООД и др. По отношение на тези доставки също има представени кантарни бележки от Пристанище Варна с подробни данни в тях. По изложените съображения изводите на настоящата касационна инстанция са за доказаност на процесните доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тълкуван във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, които се подкрепят от събраните при ревизията и в съдебното производство писмени доказателства. При наличието на конкретни доказателства за предаване, транспорт и получаване на стоката между страните по преките доставки, както и данни за извършени последващи доставки не може да бъде обоснован извод за недоказана реалност на доставките. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка настоящият състав приема, че по процесните фактури е налице реалност на доставките, ревизионният акт, с който не е признат данъчен кредит се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Разноски: Предвид резултата от касационното обжалване, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед изхода на делото на "Фарм сенс" ООД следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 4 845 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,