Решение № 14792 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2009 г.

Решение № 14792 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Ответниците по касационната жалба Стоян Александров Петров, Силвия Ставрева Петрова, Румяна Светлозарова Аполонова-Михайлова, Добринка Живкова Илиева, Кирил Неделчев Мирчев, Добринка Маринова Филчева-Карагьозова, Мая Борисова Спирова, Любомир Данчев Спиров, Блага Тодорова Стоянова, Николай Събев Карагьозов, Станимир Ламбов Янков, Михаил Любомиров Михайлов, Костадин Василев Тодоров, Тихомир Тодоров Димитров, Димитричка Георгиева Панкова, Недко Йорданов Недев и Пламен Богданов Георгиев не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното отменително Заповед № 2142/25.08.09 г. на кмета на община Варна решение, състав на Варненския окръжен съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Този решаващ правен извод е възприет при напълно изяснена фактическа обстановка по спора, след обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните. Въз основа на писменото заключение на назначената съдебно техническа експертиза е прието, че към датата на издаване на заповедта до посочените в същата поземлени имоти е имало достъп по съществуващ път с ширина от 3 до 5 - 6 м. От тук е изведен обоснован и законосъобразен извод за липсата на предпоставките по чл. 190 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност е неоснователна изцяло. Съгласно чл. 190, ал. 1 ЗУТ когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. По делото са налице безспорни установявания, че фактически основания за прилагане на цитираната разпоредба липсват. Приетото и обсъдено по надлежния ред писмено заключение на в. л. Вучков, ведно с приложения към него графичен материал, не е оспорено от касационния жалбоподател. От същото съществуващият на място път (оцветен в синьо на скицата) е категорично установен, като установяването за неудобна "чупка" в началото му между имоти № № 2985 и 2986 (оцветени в зелено) не може да обуслови извод за липсата на достъп. Противно на възприетото по административната преписка, достъп до имотите, собственост на лицата инициирали процедирането й, е налице. От тук се налага и възприетия от първоинстанционния съд решаващ правен извод за издаване на заповедта в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното, обжалваното решение като постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение