Решение № 10434 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8803/2015 г.

Решение № 10434 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8803/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Синхрон - С" ООД гр. София, ул. "Кракра", № 19А, представлявано от управителя Николай Стойчев, чрез адв. Петьо Славов, против Решение № 6514 от 3.06.2015 г. на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, по адм. д. № 1535 по описа за 2015 г., с което по жалба на "Фламтех" ЕООД, гр. София, срещу Решение № 1552 от 17.12.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка, вх. № КЗК-790/2014 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30 и чл. 31 от ЗЗК от страна на "Синхрон-С" ООД, е отменено решението на КЗК и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо, евентуално-неправилно. Твърди се, че то е постановено по нередовна жалба, която не е била подписана от редовно упълномощен процесуален представител на дружеството жалбоподател и е следвало да се остави без разглеждане поради непоправяне на нередовностите в срок на осн. чл. 158, ал. 3 АПК. Евентуално се твърди, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на приетите доказателства, нито доводите на дружеството касационен жалбоподател. Незаконосъобразно съдът приел, че КЗК има задължение служебно да конституира ответници в производството по установяване на нарушения на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, образувано по искане на заинтересована страна или да се самосезира. Тълкуването на чл. 43, ал. 1 от Закона не води до такива изводи. Конституирането на заинтересовани лица в административното производство пред Комисията също е обусловено от искане за това, така че бездействието на инициатора на производството да поиска призоваването на инж. Мирчо Стойчев като ответник, без основание е прието от съда за съществено процесуално нарушение от страна на Комисията. Необоснован е изводът на съда, че физическото лице инж. Стойчев не е участвало в изпълнението на процесния проект на собствено основание, различно от качеството му на управител на ответното дружество. При съществено процесуално нарушение не били обсъдени изобщо доводите на касационния жалбоподател пред първоинстанционния съд. Иска се обезсилване, евентуално-отмяна на съдебното решение и потвърждаване на решението на КЗК, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - КЗК не взема становище. Ответникът по касационната жалба - "Фламтех" ЕООД, чрез управителя Зл. Иванова и адв. Раев оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е посоченото решение на КЗК, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30 и чл. 31 от ЗЗК от страна на "Синхрон-С" ООД, заявено с искане от 27.05.2014 г. на "Фламтех" ЕООД за установяване на нарушение и налагане на санкции. С оспореното в касационното производство съдебно решение, тричленният състав на ВАС е приел, че макар издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, решението на КЗК е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в обстоятелството, че макар производството пред Комисията да е започнало по искане по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, административният орган не е бил обвързан "от направените от молителя правни квалификации, страни, предмет и т. н. и може да разшири предмета на производството като конституира и други ответници и да се произнесе по разпоредби, непосочени от молителя, които според органа също са нарушени посредством описаното фактическо поведение на лицата посочени в искането. " Незачитайки тази възможност, административният орган съществено е нарушил процедурата като не е конституирал като ответник физическото лице-управител на "Синхрон-С" ЕООД инж. Мирчо Стойчев. Съдът е приел, че в искането, по което е образувано производството изрично е посочено, че именно действията на инж. Мирчо Стойчев са в противоречие с добросъвестната търговска практика, като изготвените от него технически проект и обяснителна записка предоставят на дружеството, в което е управител и съдружник, нелоялно предимство пред другите конкуренти на пазара във връзка с изпълнението на проект "Рехабилитация на гаров комплекс Централна гара София". Приел е, че "от фактите по преписката" се установява, че твърдяното нарушение е било евентуално осъществено с посредничеството на посоченото физическо лице, а съгласно втората хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, физическите лица могат да бъдат субекти на нарушение когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция. Като не е конституирала инж. Мирчо Стойчев като ответник по преписка, вх. № КЗК-790/2013 г., КЗК съществено е нарушила административнопроизводствените правила. Отделно от това, съдът е приел, че необосновано Комисията е направила извод, че инж. Мирчо Стойчев на собствено, различно от качеството му на управител, основание и независимо от ответното дружеството, участва в изпълнението на процесния обект, като по този начин неговите действия са разграничени от поведението на дружеството, в което той е управител и съдружник. Комисията не е изяснила защо се предвижда използването на пожарогасителен агент IG 55, съответно защо се изключват всички други гасителни агенти от групата на халогенните водороди, съгласно изготвения технически проект и обяснителна записка. КЗК е следвало да провери дали дружеството "Синхрон-С" ООД притежава някакво предимство пред своите конкуренти във връзка с изграждането на инсталации за пожарогасене с инертен газ IG 55, като се отчете и факта, че между "Синхрон-С" ООД и "Главболгарстрой" АД е сключен договор във връзка с изпълнението на обект "Рехабилитация на гаров комплекс Централна гара София". Съдът е дал задължителни указания по прилагането на закона на Комисията, че ако бъде установено, че изборът на пожарогасителен агент IG 55 е необоснован и съответно "Синхрон-С" ООД притежава предимство при изграждането на инсталации за пожарогасене с този инертен газ, то тогава действията на инж. Мирчо Стойчев и "Синхрон-С" ООД следва да бъдат квалифицирани като такива, противоречащи с добросъвестната търговска практика и да бъде реализирана тяхната отговорност. Неоснователни са касационните оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение. Това е така, защото първоинстанционният съд правилно е приел, че с представеното пълномощно на стр. 37 от преписката на ВАС, четвърто отделение, е отстранена нередовността на първоинстанционната жалба относно представителството на дружеството - жалбоподател за подаване на жалба против решението на КЗК, защото действието по подписване на жалбата може да се включат в общите понятия за "представляване" и "защита". От друга страна, в касационното производство, дружеството-жалбоподател се представлява и от управителя си, който в откритото съдебно заседание изрично потвърди всички извършени от адв. Раев процесуални действия, а ако порокът е поправим и страната го е отстранила, решението не се обезсилва/ арг. проф. Ж. Сталев, "Българско гражданско процесуално право", ДИ "Наука и изкуство", София, 1988, стр. 437/. Основателно в касационната жалба се поддържа, че оспореното съдебното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, което налага отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, съдът е приел, че КЗК, в качеството си на специализиран орган по защита на конкуренцията, когато е сезирана с искане по чл. 94, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, е длъжна да определи ответник, различен от субекта, посочен в искането, ако са налице данни за това. Доколкото процедурата пред КЗК по съществото си е такава за установяване на нарушение и налагане на предвидена в закона санкция за него, когато тя започва по искане на лице, чийто интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон, да определи служебно ответник би излязло извън пределите на отправеното до нея искане. Дори да се приеме, че Комисията може да направи това, няма законово основание да се приеме, че е длъжна да го направи. Преценката дали да направи това би била изцяло в оперативната самостоятелност на административния орган. Още по-малко е приемливо, в процесната хипотеза, първоинстанционният съд да определи евентуалния легитимиран ответник и да върне преписката като задължи административния орган да започне производство за установяване на нарушение по отношение на него. Съдът решава спора по наличието или липсата на претендираното пред КЗК нарушение, извършено от определен субект-страна в административното производство и посочването на друг евентуален извършител на нарушението от страна на първоинстанционния съд е в противоречие с арбитражната му функция. Отделно от това, в случая, съдът е приел, че преписката следва да се върне за евентуално ангажиране на отговорност на физическо лице. Законът за защита на конкуренцията урежда две хипотези за ангажиране на такава отговорност- по чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона. Първата, когато физическото лице самостоятелно осъществява стопанска дейност и така извършва нарушение и втората-когато съдейства за извършването на нарушение на друг субект. Както първоинстанционният съд е приел, в случая би могло да става дума само за втората хипотеза, но за да е налице тя е необходимо да е установено нарушение, извършено от ответното в административното производство дружество, за което да е съдействало физическо лице. Като не се е произнесъл по въпроса дали "Синхрон-С" ООД е извършил такова нарушение и то без да обсъди доводите и на двете страни /както основателно се поддържа в касационната жалба/, съдът е задължил Комисията да изследва отговорността на физическо лице без да е налице законова предпоставка затова. Настоящият състав на касационната инстанция счита, че решаващите мотиви на първоинстанционния съд за да върне преписката на Комисията за ново произнасяне, че "ако бъде установено, че изборът на пожарогасителен агент IG 55 е необоснован и съответно "Синхрон-С" ООД притежава предимство при изграждането на инсталации за пожарогасене с този инертен газ, то тогава действията на инж. Мирчо Стойчев и "Синхрон-С" ООД следва да бъдат квалифицирани като такива противоречащи с добросъвестната търговска практика и да бъде реализирана тяхната отговорност", също са формирани при съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът пред тричленният състав, сега касатор, в отговора си по жалбата, в частта й по съществото на спора е твърдял, че жалбоподателят "Фламтех" ЕООД е представил две оферти за система за пожарогасене по проекта за "Рехабилитация на гаров комплекс "Централна гара София"", като първата от тях от 7.03.2014 г. е с предложен пожарогасителен агент IG 55. Това е установено изрично в т. 12.1 от мотивите на решението на КЗК. Този довод, както и общото твърдение, че "Фламтех" ЕООД не е бил препятстван и е имал равен достъп до участие като подизпълнител при еднакви условия с тези за "Синхрон-С" ООД, изобщо не са били обсъдени от тричленния съдебен състав на ВАС. Отделно от това, тези указания нямат връзка с евентуално извършване на нарушение от страна на самото дружество. Първоинстанционното решение, за разлика от решението на КЗК, на практика няма мотиви за решаващия извод, че действията на инж. Мирчо Стойчев като физическо лице, не могат да се разграничат от функциите му на управител и съдружник на "Синхрон-С" ЕООД по повод участието в изпълнението на процесния проект, а този въпрос е основен за твърденията в искането, с което е сезирана КЗК за извършване на нарушение от страна на дружеството. Затова и изводите на първоинстанционния съд, че естеството на допуснатите от Комисията нарушения не позволяват решаване на въпроса по същество от съда е необоснован. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Върховния административен съд