Решение № 4871 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 842/2011 г.

Решение № 4871 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 842/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ради Илиев Заров от гр. Ямбол, против решение № 270 от 13.12.2010 г. по адм. дело № 315 по описа за 2010 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата против заповед № СП1-658-1/10.09.2010 г. на Директора на Дирекция"Социално подпомагане" гр. Ямбол, потвърдена с Решение № РД-07-0047/08.10.2010 г. на Директора на РД "Социално подпомагане" гр. Ямбол. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалноправните разпоредби на чл. 10, ал. 1, точка 6 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане) и § 1, т. 9, "в" от Допълнителната разпоредба на ППЗСП. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, редовно призован не се явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Ямбол е Заповед № СП1-Я-658-1/10.09.2010 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Ямбол, потвърдена с Решение № РД-07-0047/8.10.2010 г. на Директора на РД "Социално подпомагане" гр. Ямбол, с която на осн. чл. 14, ал. 5 от ЗСП жалбоподателят е лишен от социални помощи до възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи за срок не по-дълъг от 2 години. От фактическа страна по делото е било установено, че административното производство е започнало с Молба-декларация вх. № 658/28.01.2010 г., с която Ради Зартов е поискал отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП. В т. 1Х във същата молителят е декларирал, че той и членовете на неговото семейство не са извършвали прехвърляне срещу заплащане на жилищен и /или вилен имот и/или идеални части от такива през последните пет години. След извършена социална анкета при която е установено, че лицето отговаря на условията и реда за отпускане на месечна помощ, считано от 1.1.2010 г. със Заповед № СП1-Я-658/3.02.2010 г. е отпусната помощ в размер на 47.45 лв. месечно. Сочената сума е изплащана на касационния жалбоподател до м. август 2010 г. По повод постъпила информация в социалната служба през м. август 2010 г. е извършена проверка от съответното длъжностно лице относно обстоятелства касаещи извършена продажба от Ради Зартов на жилищен недвижим имот през м. октомври 2005 г. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол в който се сочи, че действително такава продажба е осъществена, но това обстоятелство не е декларирано от касатора при подавана на молбата-декларация за социална помощ. Със заповед № СП 1-Я-658-1/10.09.2010 г. директора на Дирекция"СП"-Ямбол на осн. чл. 14, ал. 5 ЗСП лишава Зартов от социални помощи до възстановяване на недобросъвестно получените такива за срок не по-дълъг от две години. Срещу заповедта пред по-горе стоящия административен орган е постъпила жалба от Зартов, в която същият твърди, че прехвърленият имот не съставлява жилищен такъв, тъй като е негоден за обитаване. В подкрепа на твърдението си представя Удостоверение от Кметството с. Болярово вх. № 221/18.07.2005 г. в което е посочено, че жилищната сграда находяща се в процесното дворно място е негодна за обитаване. С Решение № РД-07-0047/8.10.2010 г. Директорът на РД"СП"-Ямбол е отхвърлил жалбата. По делото пред административния съд е представен нот. акт. № 185, нот. д. 726/2005 г. от който е видно че Ради Зартов е продал на "ОУ ДЖИ ЕС" ООД недвижим имот, съставляващ дворно място от 1950 кв. м с жилищна сграда от 75 кв. м, находящо се в с. Бояново, за сумата от 5 169.70 лв. При тези данни по делото, както административният орган, така и Ямболският административен съд са приели, че е налице недобросъвестност от страна на касационния жалбоподател, който бил укрил извършената от него през 2005 г. продажба на недвижим имот в с. Бояново, защото според чл. 10, ал. 2, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане месечна помощ се отпуска, ако търсещото такава помощ лице не е прехвърляло жилищен или вилен имот или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, т. е. извършената от касационния жалбоподател продажба изключва правото му на социално подпомагане до изтичането на 5 години от датата на продажбата. Настоящата инстанция счита обжалваното решение на Ямболския административен съд за правилно. Атакуваният съдебен акт е основан на доказателствата по делото и е в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед на директора на ДСП Ямбол, с която жалбоподателят е лишен от социални помощи по чл. 14, ал. 5 от ЗСП за срок не по-дълъг от 2 години. Установено е от съда наличието на фактическите предпоставки по чл. 14, ал. 5 от ЗСП за издаване на оспорения акт. С молбата-декларация № 658 от 28.1.2010 г. за отпускане на месечни социални помощи по чл. 9 от ППЗЗСП жалбоподателят в т. IХ е декларирал, че не е извършил прехвърляне срещу заплащане на жилищен или вилен имот и/или ид. части от тях през последните 5 години, въпреки, че с нот. акт № 185, т. VII, д. 726/2005 г. в този срок е извършил продажба на свой жилищен имот - дворно място от 1950 кв. м с построената в него жилищна сграда с площ 75 кв. м. В случая жалбоподателят не е изпълнил едно от кумулативните изисквания, при наличие на които се отпуска месечна социална помощ, съгласно чл. 10, ал. 1 от ППЗСП, а именно това по т. 6 недеклариране на посоченото обстоятелство за прехвърляне на свой жилищен имот чрез продажба в рамките на 5-годишния срок, жалбоподателят го е укрил и по този начин е действал недобросъвестно. Въз основа на извършена социална анкета, установяваща наличие на условията за отпускане на месечна социална помощ, жалбоподателят е получил такава до м. август 2010 г. Обосновано е прието от съда, че социалната помощ е получена от жалбоподателя недобросъвестно предвид недекларираната от него продажба на своя жилищен имот. Налице е основанието на чл. 14, ал. 5 от ЗСП и правилно е прието от съда, че заповедта на директора на СП - Ямбол е законосъобразна. Останалите доводи, изложени в касационната жалба са аналогични с тези изложени пред първата инстанция, на тях е отговорено и те са обсъдени в мотивите на обжалваното решение, с оглед на което не следва да се разглеждат повторно. Върховният административен съд изцяло споделя мотивите в обжалваното решение, които счита за законосъобразни и обосновани. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,