Решение № 1404 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10679/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София град при ЦУ на НАП срещу Решение 10588 от 02.07.2024 г., постановено по административно дело 3397 от 2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221020007077-091-001/26.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, изменен с Решение 349/20.03.2023г. от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София - град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - Майлън Айрлънд Лимитид (Mylan Ireland Limited) чрез адв. Хаджийски оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. В съдебно заседание чрез адв. Моллахасан моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221020007077-091-001/26.08.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, изменен с Решение 349/20.03.2023г. от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика при ЦУ на НАП. За да отмени издадения ревизионен акт, Административен съд София град е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Правилно съдът е съобразил, че спорът в производството е относно приложението на материалния закон и се концентрира в отговора на въпроса, налице ли е приемо - предаване на стоките по фактурите, издадени от доставчиците АНТИБИОТИК РАЗГРАДАД, АСПЕН ФАРМА АЙРЛАНД ЛИМИТЕД - КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, СИНТОН Б.В. - Нидерландия, МЕДИС ЕХФ - Исландия" и последващата реализация на стоките като вътрешнообщностни доставки. Първоинстанционният съд е формирал изводите си при съобразяване напълно на заключението по изслушаната съдебна експертиза. Приел е, че по делото е установено документално съответствие и проследимост на покупките от преките доставчици и от предходния доставчик Балканфарма Дупница, като по този начин се установява произходът на стоките, документиран с фактури от тези доставчици. Приел е за доказани транспорта и получаването на стоките. След анализ на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, вкл. съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че необосновано ревизиращите органи са стигнали до заключението, че не се доказва последваща реализация на стоките като ВОД на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Посочено е, че жалбоподателят е представил необходимите документи за доказване на ВОД на стоки според изискването на чл. 45, т. 2 ППЗДДС, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. По отношение издадените кредитни известия първоинстанционният съд е счел, че и в тази си част РА също се явява необоснован и подлежи на отмяна, тъй като мотивите на ревизиращите са неконкретни, почиващи на формална логика, а не на законова регламентация и непроверими от съда. Крайният извод на Административен съд София град е за основателност на жалбата, поради което е отменил процесния ревизионен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите по приложението на материалния закон са правилни, за което обстоятелство на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. В мотивите на съдебното решение съдът се е произнесъл по същество ясно и недвусмислено по всички спорни въпроси, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора, аргументиращи тезата, че представените от ревизирания доказателства и заключението по проведената СсчЕ не обосновават формираните от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Основният аргумент на органите по приходите в РД и РА за отказване правото на данъчен кредит на ревизираното лице е, че не са били налице реално получени доставки от същото, защото е имало несъответствия в предоставените документи за тези покупки, и тяхната реализация от ревизираното лице. Аргументите посочени в касационната жалба повтарят до голяма степен аргументите, посочени в решението на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Правилно първоинстанционният съд е съобразил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е проследило всички събрани доказателства по делото и е извършено много подробно сравнение със стоковия поток по доставчици. Констатирано е, че е налице съвпадение по съществени данни като партидни номера, количество и търговско наименование на стоките въз основа, на които е направен правилния извод, че е налице ясна проследимост на целия стоков поток от непряк доставчик, пряк доставчик и последваща реализация на стоките като ВОД, което обуславя и правото на данъчен кредит на касационния ответник. От заключението на вещото лице се установява документално съответствие и проследимост на покупките от крайните доставчици Балканфарма - Дупница АД и Балканфарма - Троян АД. Представени са фактури от прекия доставчик, налице е съответствие при извършено сравнение на партидни номера, количеството и описание на продуктите във фактурите за продажби, като е възможно да се направи връзката между покупко - продажбите на стоки по веригата. Правилно с оглед събраните доказателства и конкретно заключението на вещото лице по назначената експертиза, съдът е приел реалност на процесните доставки и приспаднат данъчен кредит за покупки от доставчиците Medis EHF -Исландия, Synthon B.V. - Нидерландия и Антибиотик - Разград АД. С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е установено не само предаването на стоките, но и механизма на доставките, поради което са неоснователни доводите на касатора за липса на доказателства за транспорт. От изложеното следва, че декларираните от ревизираното лице доставки са доказани по реда на ЗДДС, поради което правилно съдът е приел, че на дружеството следва да се признае право на данъчен кредит за тези доставки. По отношение на непризнатите ВОД, обосновано първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай се доказва реализация на стоките като ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Налице са документи съобразно изискването на чл. 45, т. 2 ППЗДДС, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на България до територията на съответната друга държава членка. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 82 809,84 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,