Решение № 13116 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2012 г.
ВАСVIII отделение10.10.2013 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129/21.01.2012 г., постановено по адм. д. 899/2011 г. по описа на Административен съд - Варна в обжалваната част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13116 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Данка Славова Славова, действаща като ЕТ "Дана - Данка Славова" против частта от решение № 129/21.01.2012 г., постановено по адм. д. 899/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 18090506/1.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 640-А/30.10.2009 г. на зам.- директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложен материален законон и неправилно изведени правни изводи - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в допълнение към касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в подробен писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваната част от решение № 129/21.01.2012 г., постановено по адм. д. 899/2011 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на Данка Славова Славова, действаща като ЕТ "Дана - Данка Славова" против РА № 18090506/1.09.2009 г, потвърден с решение № 640-А/30.10.2009 г. на ДД "ОУИ" относно определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. в размер на 19898,94 лв. и лихви от 3818.30 лв. АС - Варна е отменил частично РА относно сумата над 19898,94 лв. и лихви над 3818,30 лв., като видно от мотивите на съдебното решение е съобразено и обстоятелството, че с частично влязло в сила решение № 1643/23.07.2010 г., постановено по адм. д. № 3107/09 г. по описа на АС - Варна е отменен РА за определеното данъчно задължение над сумата 19 903.37 лв. и съответните лихви. Съдебното решение, в частта, с която е отменен РА не е обжалвана, поради което предмет на касационен контрол е само тази част от решението на АС - Варна, с която не е уважена жалбата против РА относно определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за данъчен период 2007 г. в размер на 85430,36 лв. и определяне на съответния размер на дължим данък върху така определената данъчна основа в размер на 19898,94 лв. и изчислени лихви за забава 3818,30 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт в тази част е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати нарушения, които да се отразят върху възможността да бъде правилно определено дължимото данъчно задължение. АС - Варна е обосновал изводите си като приема за доказано наличието на обстоятелство, посочено в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА следва да се считат за верни на основание презумцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът допълнително е посочил, че е налице хипотезата и на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани доказателства, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета при повторното разглеждане на спора от административният съд и допълнително представените нови писмени доказателства при условията на чл. 226 от АПК, но не е установил неправилност при определяне по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК от органите по приходите на данъчната основа за облагане на Данка Славова Славова, действаща като ЕТ "Дана - Данка Славова". При постановяване на обжалваното съдебно решение са съобразени и указанията на Върховния административен съд в решение № 3303/8.03.2011 г., постановено по адм. д. 10957/2010 г. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на данъчната ревизия по особения ред. При правилно разпределение на доказателствената тежест, административният съд е приел за доказано, че при възлагане и извършване на ревизията не са допуснати нарушения. От събраните доказателства и обяснения на трети лица при насрещни проверки, органът по приходите правилно е обосновал наличието на обстоятелства, от които може да се приеме за установено, че декларираните и получените приходи, източници на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. Допълнително съдът е приел за установено, че са налице предпоставките и на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи. Всяка една от отделните хипотези на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е достатъчна за пристъпване на определяне на данъчната основа на ревизираното лице при условията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Административният съд е приел за доказано, че установената от органът по приходите като сумата от 83 000 лв., вписана по счетоводни сметки 498/1 - Данка Славова и 151 - АП - Данка Славова като средства, предоставени от собственика не е с произхода, който се сочи от Данка Славова, а именно - заеми от трети лица, защото тези лица не са разполагали с финансовата възможност да ги предоставят. Процесуално допустимо е решаващият съд да приложи правилната правна квалификация въз основа на фактическите установявания, направени по време на ревизията. В конкретния случай при проверка законосъобразността на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА е необходими изрично да бъде отбелязано, че ревизираното лице е едноличен търговец и независимо от наличието на разграничаване на доходите от дейността на лицето като едноличен търговец и като физическо лице, не е налице различност на правните субекти. При проверка доходите на Данка Славова при новото разглеждане на спора от първата инстанция е формиран финансов резултат за дейността й като ЕТ "Дана - Данка Славова" по реда на ЗКПО при съобразяване със счетоводните записвания и счетоводните документи за всички установени и декларирани доходи, както и сумата от 83000 лв., за която е прието, че не е с посочения от лицето произход, след което са приложени директно нормите на материалния закон, включително и с отчитане дължимите здравно-осигурителни вноски. При решаване на спора АС-Варна е обсъдил и преценил всички доказателства включително и договорите за заем и разписките като частни документи като не е допуснал неправилна преценка на доказателствата с оглед доказателствената тежест в съдебната фаза на производството, поради приложените на презумцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. При преценка правилността на обжалваното съдебно решение следва да се има предвид именно разместената доказателствена тежест в резултат от законовата презумция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че за установено наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и правилно прилагане на процедурата по уведомяване на ревизираното лице за тези обстоятелства. Следователно е налице повече от една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тези по т. 2 и т. 7, според които органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато има данни за укрити приходи или доходи и когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Следователно на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА следва да се считат за верни до доказване на противното. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че съдът неправилно не е приел за установено, че Данка Славова е получила заеми от Крум Митев Славов - съпруг - 15 000 лв. на 10.06.07 г., Кремена Крумова Славова - дъщеря - 7000 лв. на 10.06.07 г., Димитър Крумов Славов - син - 40 000 лв. на 15.01.07 г. и от Сидер Станчев Сидеров - 21 000 лв. на 1.02.07 г., които е използвала за финансиране на предприятието си като едноличен търговец, за което надлежно са извършени съответните счетоводни записвания по сметка 498/1 и 151. Настоящата касационна инстанция намира, че при формиране на този фактически извод АС - Варна не е допуснал нарушение и обосновано е приел, че лицата, посочени като заемодатели не са представили убедителни доказателства, че разполагат с финансови средства, позволяващи им да предоставят заеми в посочените размери. Представените от касационната жалбоподателка писмени доказателства при повторното разглеждане на спора пред АС - Варна и в касационната производство не опровергават тези изводи. Допълнително представените писмени доказателства, отразяващи факти, осъществени след издаване на РА, не кореспондират с първоначалните твърдения на Данка Славова, че е получавала заеми като физическо лице и ги е използвала като средства на собственика за финансиране на търговското си предприятие. Счетоводните отразявания в счетоводните сметки на ЕТ "Дана - Славова" за плащане на лихви по заеми и плащане на други суми в полза на "заемодателите". Аналогични са и фактите, установени с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 29.10.2010 г. между ЕТ "Данка - Славова" и Димитър Славов и Силвия Славова. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, подадена след издаване на РА от безспорно свързано с Данка Славова лице не може да обоснове извод, че е налице даден заем в предходен период с декларирания остатък. Съдът е изложил непротиворечиви мотиви за установената от него фактическа обстановка, която кореспондират със събраните по делото доказателства. Правилно е преценена доказателствената стойност на представените документи, включително и периодите на тяхното съставяне и представяне. От представените в касационното производство документи не могат да са обоснове наличие на касационни основание за отмяна на атакуваното съдебно решение. Констатациите но орган по приходите при извършената проверка през 2012 г. относно съответствието между доходите и имуществото на Димитър Крумов Славов - син на Данка Славова Славова, не могат да бъдат разглеждани като признание на факта, че през 2007 г. е предоставил на майка си заем в размер на 40000 лв. В протокола за извършената проверка е цитиран РА, предмет на съдебен контрол по обжалваното пред настоящия състав решение, като са извършени различни изчисления за отделни периоди и е посочено, че на 1.01.2006 г. Димитър Славов е разполагал с 47 000 лв., но от това не следва единствен извод, че към 15.01.2007 г. е продължавал да ги притежава и е предоставил на майка си 40000 лв. от тях. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулта и не претендира разноски за касационната инстанция, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение