Решение № 16126 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2012 г.

Решение № 16126 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Алгер 21 БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, с предишно наименование "Акман БГ" ЕООД, против решение № 176/10.02.2012 г. по адм. д. № 2322/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 1100649/14.07.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-332/04.10.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, в частта за установени задължения по ЗДДС от непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за данъчни периоди периоди м. 01, м. 04, м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2010 г. общо в размер на 189 944, 09 лв. по фактури, издадени от "Холц Мирко" ЕООД, "Прима кар 08" ЕООД, "Строй консулт инженеринг" ЕООД, "П и Я груп" ЕООД и "Нед-ком 09" ЕООД. По изложени в жалбата доводи се претендира отмяна на решението като неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас към ЦУ на НАП, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА в частта за отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за ревизирани периоди м. 01, м. 04, м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2010 г. общо в размер на 189 944, 09 лв. по фактури, издадени от различни доставчици. За да отхвърли жалбата съдът е направил анализ на всички събрани доказателства и въз основа на установените данни е извел извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит по процесните фактури, като неотразяващи реални доставки. Решението е правилно. Извършена е ревизия на еднолично дружество с ограничена отговорност с първоначална регистрация в търговския регистър на 23.06.2008 г. с фирма "Акман БГ" ЕООД. В хода на ревизията, на 20.04.2011 г. е извършена промяна в наименованието от "Акман БГ" ЕООД на "Алкер 21-БГ" ЕООД, поради което всички документи по преписката са за фирма с наименование "Акман БГ " ЕООД. Отказът на данъчен кредит е по фактури с издатели "Холц Мирко" ЕООД, "Прима кар 08" ЕООД, "Строй консулт инженеринг" ЕООД, "П и Я груп" ЕООД и "Нед-ком 09" ЕООД, за които са установени следните обстоятелства: По отношение на доставчика "Холц Мирко" ЕООД: С ревизията органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит в полза на жалбоподателя по една фактура за м. 01.2010 г., издадена от доставчика "Холц Мирко" ЕООД с предмет - аванс по договор. Касае се за Рамков договор за доставка на стоки - дърва за огрев, при параметри конкретно описани. С оглед договореностите между страните, документираният във фактурата аванс по договор следва да се счита за плащане по конкретна заявка, преди нейното доставяне. При насрещната проверка на доставчика от негов представител също е представено копие на издадената фактура, със същия номер, но с друга данъчна основа, съответно различен размер на ДДС. В хода на ревизията не са представени доказателства за извършено плащане по фактурата, няма и данни за извършен автомобилен превоз или получаването на стоката от склада на доставчика, както е договорено в т. 4 от договора. С оглед на тези фактически данни съдът е приел за обоснован извода на органа по приходите за нереалност на фактурираната доставка на дърва за огрев, за която е съставен данъчен документ, в който е посочен като заплатен аванс по договор. Не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, в резултат на което да се направи извод за реалност на доставката по смисъла на чл. 9 от с. з., с оглед на което законосъобразно е отказан данъчния кредит по издадената фактура до размера на начисления по нея ДДС, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че в разпоредбите на ЗДДС касаещи данъчен кредит няма изискване да бъде установено наличието на материално техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, а стоката - дърва за огрев може да се закупи от всеки и почти отвсякъде. Твърди се, че не е целено заобикаляне на закона и след като данъкът е начислен, когато е станал изискуем съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС, са налице условията по чл. 71, т. 1 ЗДДС, лицето е упражнило правото на данъчен кредит, когато е изпълнено условието да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е или ще бъде получател. Тези доводи са фактически необосновани. При насрещната проверка на "Холц Мирко" ЕООД в данъчната служба по данъчния му адрес - ТД на НАП-София, офис "Красно село", управителят на дружеството е представил исканите документи, от които ревизиращите органи са установили разлика в данъчната основа и размера на ДДС между фактурата, представена от доставчика и тази, по която е ползван данъчния кредит, макар и да е с един и същ номер № 2006/12.01.2010 г. Отделно, не са представени платежни документи за извършено плащане на сумата 79 200 лв. - данъчната основа, а предметът по фактурата е "авансово плащане". Не са ангажирани каквито и да е доказателства, както от доставчика, така и от ревизирания субект за конкретна заявка, както и доказателства за осъществена доставка на "дърва за огрев". В хода на оспорването не са ангажирани други доказателства, поради което не е доказано наличие на данъчно събитие, както е приел административния орган и съдът в потвърждение на този извод. Липсата на данъчно събитие, обосновава извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС - неправомерно начислен ДДС. По отношение на доставчика "Прима кар 08" ЕООД: По фактурите, издадени от този доставчик е отказано право на данъчен кредит за м. 04, м. 05 и м. 06 2010 г., поради недоказана реалност на доставките, като предмет на доставките са строителни материали: кофражни платна, кофражни дъски, тухли, баумит, цимент, латекс, фугин и пр. Съдът е анализирал представените съпътстващи документи: приемо-предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене и складови разписки. От същите не се установява описание на стоките, липсва дори означение за тяхното наименование. Представени са складови разписки, но тъй като съществуват складови разписки за предаване на стоки от една страна от дружеството-доставчик на дружеството-получател, и в същото време обратно от дружеството-получател на дружеството-доставчик, движението на стоките остава неясно. Тези неясноти не са отстранени в хода на съдебния процес, тъй като от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се проследи движението на стоките по спорните доставки, да се установи тяхното счетоводно отразяване при двете страни по сделката, евентуално фактическото им предаване. Липсата на доказателства в тази насока прави обективно невъзможно да се прецени как именно са се развили отношенията между жалбоподателя и този доставчик, дали фактурираните от него стоки са заприходени при жалбоподателя или са изписани директно на разход без да бъдат отразявани на склад, при който случай да се установи последващата им реализация в облагаеми доставки, в какъвто смисъл е нормата на чл. 69 от ЗДДС. Реалността на доставките не е установена с надлежни доказателства, поради което съдът правилно е потвърдил отказа за признаване на данъчен кредит. Данъчен кредит е отказан и по издадена от доставчика "Прима кар 08" ЕООД фактура № 52/21.05.2010 г. с предмет - аванс за доставка на тухли, с данъчна основа 55 267, 35 лв. и ДДС - 11 053, 47 лв. Констатацията на ревизията, че фактурата не е отразена в дневника за продажби на "Прима кар 08" ЕООД за м. 05.10 г., както през следващите данъчни периоди, не е опровергана и това е достатъчно основание за отказ на данъчен кредит, поради което не следва да се обсъждат и липсата на доказателства за реалност на доставката, както и данни за последващата им реализация в обекти на жалбоподателя в к. к. "Слънчев бряг", както е посочено в договора. По отношение доставчика "Строй консулт инженеринг" ЕООД: По фактури, издадени от този доставчик е отказано правото на данъчен кредит за д. п. м. 08., м. 09 и м. 10.2010 г. с предмет на доставките по всички фактури - строителни материали. Представени са Рамков договор за доставка, сключен между страните, с предмет на договора - доставка на всякакви строителни материали, находящи се в склада на продавача в кв. "Долно езерово", гр. Бургас, и складови разписки. Идентично на доставчика "Прима кар о8" ЕООД и тук страните са процедирали по аналогичен начин - съставяни са складови разписки за отговорно пазене за предаване на стоките от жалбоподателя към доставчика и обратно от доставчика към жалбоподателя, съставяни на една и съща дата, съвпадаща с тази на издаване на фактурите. По делото са налични оборотна ведомост и хронологичен дневник, представени от доставчика при извършената насрещна проверка, но така съдържащите се в тях записвания не могат да обосноват извод, при който процесните доставки да се обвържат с документирания приход, а още по-малко данни в тази насока дават записванията в хронологичния дневник за този период. По делото не са ангажирани доказателства, които да установят релевантните за правото на данъчен кредит факти, вкл. и такива, свързани със счетоводното отразяване на доставките при двете страни, липсват доказателства за заявени доставки на строителни материали по смисъла на чл. 3-2 от договора, липсват индивидуализиращи данни за складовото помещение, където се твърди, че са били съхранявани стоките, като такива не се сочат и от писмените обяснения на управителя на дружеството-доставчик. Други, представени за този данъчен период доказателства са договор за текущ ремонт, сключен между страните, както и протокол обр. 19 от същата дата за извършени СМР на офиса на дружеството-жалбоподател, за които е издадена ф-ра № 1074/02.08.2010 г. Предвид обстоятелството, че се касае за доставка на услуга - извършване на СМР, съдът е счел за необходимо установяването на кадрова, техническа, материална и др. обезпеченост на доставчика за извършването й. Поради липса на данни в тази насока, съдът е приел за недоказана реална доставка - извършване на СМР от доставчика "Строй консулт инженеринг" ЕООД на обект на жалбоподателя. При тези данни, правилен е изводът на органа по приходите, потвърден и от съда, че издадените от този доставчик фактури не удостоверяват възникването на данъчно събитие, обосноваващо издаването на данъчен документ и законосъобразно е отказан данъчен кредит при приложение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По отношение на доставчика "П и Я груп" ЕООД: В данъчен период м. 10.10 г. са издадени две фактури от този доставчик, на обща стойност 143 100 лв. и ДДС в общ размер от 28 620 лв. с предмет "аванси за строителни материали", по които е потвърден отказът на органа по приходите да признае правото на данъчен кредит, като също е обосновал извод за нереалност на фактурираните доставки. Данните от ревизионната преписка сочат, че към тези фактури няма други съпътстващи ги документи, въз основа на които да се направи извод за основанието за тяхното издаване. Липсват договори между страните, както и липсва документация, установяваща разплащанията по издадените фактури. Поради обективната липса на доказателства в тази насока, обоснован е извода на съда, че за процесните доставки по фактурите, издадени от "П и Я груп" не се установява извършване на реална доставка на стоки, въз основа на която са фактурирани аванси за строителни материали, поради което като е отказал да признае правото на данъчен кредит по горните фактури на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 9 от ЗДДС, органът по приходите правилно е установил допълнително задължение за ДДС до размера на начисления по фактурите данък, което съдът е потвърдил с решението си. По отношение на доставчика "Нед ком 09" ЕООД: Този доставчик е издал фактури към ревизираното дружество през м. 11.10 г. на обща стойност 112 412, 80 лв. и ДДС в общ размер от 22 482, 56 лв., с предмет - "СМР услуги". При извършената в хода на ревизията насрещна проверка на този доставчик е постъпила декларация от управителя на дружеството, в която е декларирал, че горните фактури не са издадени от него и че "Алгер 21 БГ" ЕООД (предишно наименование "Акман БГ") не е контрагент на дружеството и в неговите счетоводни регистри той не фигурира като клиент. От друга страна, при проверка в информационния масив на НАП органът по приходите е установил, че проверяваните фактури на този доставчик са включени в дневника му за продажби за съответния данъчен период. От страна на ревизирания субект са представени - Договор за възлагане изпълнение на СМР по отношение на склад, представляващ селско-стопанска постройка, находяща се в гр. Айтос, с прогнозна цена на база предварителна оферта. По делото няма никакви данни за фактическото изпълнение на договорената услуга, за кадровата и техническа обезпеченост на доставчика, не е ясно дали и как са извършени разплащанията между страните. При тези фактически данни и липса на други ангажирани в хода на производството доказателства, обоснован е изводът на съда, че след като не се установява реалност на фактурираната услуга по извършване на СМР, неправомерно е начислен ДДС по издадените фактури, поради което правилно е приложена нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като е отказан данъчния кредит до размера на начисления данък по фактурите на този доставчик. Видно от проведеното съдебно производство, същото е протекло в едно открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на жалбоподателя не е имал доказателствени искания, поради което изводите на съда са изцяло на база установените при ревизията факти и тъй като същите не са опровергани в хода на оспорването, решението е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,