Решение № 123 от 5.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Абдулразак, подадена чрез адв. А. Пантова срещу решение 4795/13.07.2022г., постановено по адм. дело 6270/2022г. на Административен съд София град. С касационната жалба се сочат касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК - изложени са твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" МВР, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания на чл.209, т.3 от АПК. Развива доводи, че първоинстанционният съд е взел правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по жалба на М. Абдулразак, гражданин на Сирия, срещу Заповед 5364з-1340/22.06.2022 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ с шест месеца, считано от 29.06.2022 до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка /ПАМ/, но не по късно от 29.12.2022г. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е приложените и приети доказателства, възраженията на страните и относимата правна уредба. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, същата е мотивирана, с оглед на което е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът след като е извършил анализ на относимите правни норми, и е установил, че чужденецът няма валиден документ за пътуване не разполага със сирийски документи за самоличност, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да напусне доброволно страната. Категорично е установено, че чужденецът не желае да окаже съдействие за установяване на самоличността му от Консулския отдел при Посолството на Сирия в гр. София, въз основа на което е налице забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му от страната. На следващо място административния съд е обосновал извода, че по отношение на чужденеца не могат да бъдат приложени и по леки мерки съгласно нормата на чл.44, ал. 5 от ЗЧРБ На последно място съдът е приел, че към датата на издаване на административния акт са били изпълнени материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ, предвидени в чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15 /6/ Директива 2008/115/ЕО. Решението е валидно и допустимо, постановено е при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е необосновано. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че неправилно административния съд е достигнал до извода, че административния акт е надлежно мотивиран. Настоящият съдебен състав, счита че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл.44, ал.8 от ЗЧРБ орган директора на дирекция Миграция и съдържа предвидените в чл.59, ал. 2 от АПК реквизити. Заповедта е мотивирана с фактически и правни основания за нейното издаване, съдържащи се в предложение с peг. 5392 р-13026/22.06.2022 г. на началника на отдел ПНМ-ДМ, предвид извършеното с нея изрично препращане към този документ. В този смисъл съдът правилно е преценил наличието на мотиви, включително при съобразяване на дадените разяснения в Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС. При издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е материално законосъобразна и съответства на целта на закона. Същата е издадена на основание чл.44, ал.8 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал.6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл.15, пар.6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в пар.5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Съвкупната преценка на релевантната нормативна уредба сочи, че материалноправните предпоставки, при които е допустимо да бъде продължен срокът на принудителното задържане са: компетентните органи да са положили разумни усилия да осъществят извеждането, но въпреки това да е вероятно то да продължи по-дълго поради една от двете причини: 1.) липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или 2.) забавяне при получаване на необходимите документи за връщане, като наред с това трябва да е налице и разумна възможност извеждането да бъде реално осъществено. От доказателствата по делото е видно, че М.Абдулразак няма валиден документ за самоличност, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, тъй като отказва да подаде собственоръчно попълнен и подписан формуляр до посолството на Сирия, намиращо се в гр. София, следователно може да се обоснове извода, че същия не полага усилия да съдейства на органите за да бъде реализирана принудителната административна мярка. Видно от предложение на началник на Отдел ПНМ в Дирекция Миграция с рег. 5364р-13026 от 22.06.2022г. са посочени данни за резултатите от предприетите действия за изпълнение на принудителната административна мярка.С писмо рег. 5364р-14643/29.07.2021 г. е поискано съдействие от Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР да бъде отправено запитване до съответната институция за приемането на чужденеца в Република Турция. С писмо от 03.08.2021 г. Дирекция "Миграция" -МВР е уведомена, че от 01.10.2017 г. Споразумението за реадмисия ЕС Турция е трябвало да влезе в пълна цялост, но Република Турция категорично е заявила, че няма да спазва същото до уреждане на въпроса с визовата либерализация по отношение на своите граждани. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му от страната. Същевременно, видно от данните по делото, е налице активно поведение от страна на българските миграционни служби по организация на извеждането на чужденеца от страната. Наред с това по отношение на чужденеца не са могли да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не притежава валиден паспорт, който може да предаде в залог, както и че не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че е налице липса на съдействие от страна на чуждия гражданин, което е довело до забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Затова и законосъобразно са упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на съда, че поведението на чужденката изразява отказ за съдействие за изпълнение на приложената ПАМ от национален компетентен орган. Осъществена е предпоставката от хипотезата на чл.44, ал.8, изр.2 ЗЧРБ не съдейства на компетентните органи за организиране на неговото извеждане, с оглед отказа на касатора да попълни необходимите документи за доброволно връщане в страната по произход, което фактически се явява пречка пред изпълнение на принудителната мярка връщане, което е причина извеждането да продължи по-дълго от очакваното. Настоящия съдебен състав счита за неотносимо позоваването от страна на касатора за опасения от войната в Сирия, което е твърде общо и не е достатъчно основание да опровергае изводите за законосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения в решението съдът не е допуснал твърдените нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т.е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора не се дължат разноски на касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение