Решение № 8519 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3526/2009 г.

Решение № 8519 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3526/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Александър Николов Живков - процесуален представител на Георги Христов Раденков срещу решение № 784 от 30.12.2008 г. по адм. дело № 678/2008 г. на Административен съд София област, в частта му с която е отхвърлена жалбата на същия против заповед № А-04-72 от 20.06.2008 г. на началника на РДНСК. Изложени са доводи за неговата неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От ответницата по касационната жалба Елена Магаева е постъпило писмено становище, с което счита касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С решението в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на Георги Раденков против заповед № А-04-72 от 20.06.2008 г. на началника на РДНСК. Съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство обстоятелства, в това число и заключението на вещото лице в контекста на относимите за настоящото производство доказателства и е наложен извода за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Изложени са обосновани изводи, кореспондиращи на събраните по делото доказателства и материалният закон правилно е приложен от съда. Установява се, че Елена Магаева в качеството си на съсобственик на имота е обжалвала пред по-горестоящия административен орган издадения от главния архитект акт за узаконяване на незаконен строеж. Установява се, че към датата на издаването на оспорената заповед не са били налице комулативните предпоставки, визирани в § 184, ал. 6 от ПЗР на ЗИЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22 юли 2003 г.), а именно, незаконният строеж е в съсобствена сграда, допустим е за узаконяване, но не може да се използва самостоятелно. Налице са първите две предпоставки, но не и третата за да е налице правна възможност за узаконяване на строежа, тъй като само при наличието на трите предпоставки актът за узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици, съответно собственици на етажната собственост, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му. В този смисъл са изложени обосновани мотиви от съда, с които се възприемат съображенията на административния орган изложени в оспорената заповед, с която е отменен като незаконосъобразен акта за узаконяване на вътрешни преустройства и монтаж на инсталации на съществуваща сграда "пансион Раденков", находящ се н кв. 21 по ЗРП на к. к. Боровец. Основните възражения в касационната жалба са били изложени веднъж пред първоинстанционния съд и са обсъдени, но отново се излагат пред настоящата инстанция, която възприема мотивите изложени в обжалваното решение. В касационната жалба се излагат възражения по отношение на някои констатации в заключението на вещото лице, които не следва да се обсъждат, тъй като касаторът би могъл да направи такива само пред първоинстанционния съд и при несъгласие със заключението на вещото лице е могъл да го оспори, но заключението не е оспорено от него. Неоснователни са доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради не конституирането на Радка Соколова като страна в производство, тъй като това възражение е насочено към правната сфера на трето лице и не е относимо към засегнати права и законни интереси на касатора. Неотносим за спора е доводът на касатора за наличието на делбено дело между страните, което не е приключило, той като контрола за законосъобразност на административния акт се осъществява към датата на издаването му, като по безспорен начин е установено, че към този момент процесният имот е в режим на съсобственост. Правилно в тежест на Георги Раденков са присъдени и разноските по делото пред административния съд, тъй като те са дължими с оглед изхода на делото, което е образувано по жалба на същия, а постановеното решението е неблагоприятно за него. Не са налице касационните основания на чл. 209 от АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което