Решение № 9249 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10273/2019 г.

Решение № 9249 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10273/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. М. против решение № 1481 от 04.07.2019 г., постановено по адм. д. № 467/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Карлово не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на Х. М. против заповед № РД -98/21.01.2019 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – масивна стена, изградена върху съществуваща едноетажна промишлена сграда (тренажорна) в ПИ с идентификатор 36498.504.1291. 2 по КККР на гр. К., УПИ III-1291, кв. 32 по регулационния план на гр. К.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че строежът е пета категория като сочи, че въпреки, че категорията не е посочена в заповедта, това не е основание за отмяната й, тъй като определянето на категорията е правен въпрос. К., във връзка с възражението за несъответствие между текстовата и графичната част в констативния акт, че не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като този факт не е относим към законността на строежа. Излага съображения, че съгласно свидетелските показания и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза строежът, предмет на заповедта, е изграден през 2018 г. и с оглед годината на построяване същият не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е пета категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство. Касаторът е присъствал при извършването на проверката, което е удостоверено с подписа му, поради което изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е правилен. Неоснователен е доводът на касатора, че строежът не е индивидуализиран. Фактът, че е налице разминаване между описаните в текстовата част на констативния акт размери на строежа и тези показани в окомерната скица към него, не обосновава липса на индивидуализация на строежа, тъй като от заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че в текстовата част на констативния акт размерите са дадени коректно. Заключението не е оспорено от страните в т. ч. и от жалбоподателя по предвидения за това в закона ред, поради което оспорването му с касационната жалба, е недопустимо. Неоснователен е доводът на касатора, че не е установено каква е категорията на процесния незаконен строеж. По делото е установено, че същият е пета категория, но дори и да се приеме, че е шеста категория, то съобразно правилото на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, или на части от тях. В случая категорията на строежа е относима единствено към компетентността на издателя на заповедта, която несъмнено е налице. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложената скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Правилно съдът приема, че констативния акт има доказателствена сила за съществуването, местоположението и вида на строежа, като доказателства, които да опровергават фактите, установени в акта не са ангажирани. Не е спорно по делото, че Митков като собственик на сградата е и извършител на строежа. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че процесната масивна стена в план Г – образ, изпълнена от тухлена зидария (тухли тип "четворка") с дебелина 25 см. и височина 2, 45 м., укрепена в двете си равнини със стоманобетонови колони и пояси по цялата дължина, трайно прикрепена върху съществуващата едноетажна сграда, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, който е изграден от касатора, без необходимите строителни книжа и като такъв е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ. По тези съображения е неоснователен доводът на касатора, че процесната масивна стена не е строеж по смисъла на закона. Законосъобразен е и изводът на Административен съд гр. П., че с оглед времето на извършване процесният строеж същият не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. Неоснователен е и доводът, че по делото не е изяснено дали стената е незаконна в цялата си дължина или само в част от нея. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи за част от стената да са налице строителни книжа, за да се приеме, че съответната част е законно построена. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,