Решение № 1985 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11634/2009 г.

Решение № 1985 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11634/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Николов Тодоров от гр. Видин срещу решение № 86 от 02.07.2009 г., постановено по адм. дело № 61/2009 г. от Административен съд Видин. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на ОД на МВР - Видин не взема становище.

Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите становищата на страните и доказателствата по делото приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Тодор Тодоров против заповед рег. № 266 от 24.02.2009 г. на директора на ОД на МВР - Видин, с която е било прекратено служебното правоотношение на държавния служител в МВР на осн. чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, поради това че същият не се е явил да заеме длъжността, на която е бил възстановен с решение № 182 от 15.12.2008 г., постановено по адм. дело № С-94/2008 г. от ВАС, влязло в сила на същата дата. От фактическа страна съдът е установил, че в периода от 15.12.2008 до 21.12.2008 г. Тодоров не се е явил да заеме длъжността, нито е манифестирал по някакъв начин желанието си за възстановяване на служба. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма. При постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на процедурата, на материалния закон и актът е мотивиран. Съдът не е приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че двуседмичният срок по чл. 251 от ЗМВР за него започва да тече от момента, в който делото е върнато във Видинския окръжен съд, нито че са били налице уважителни причини за пропускането на указания в закона преклузивен срок, поради което е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора.

1. Безспорно е, че решение № 182 от 15.12.2008 г., постановено по адм. дело № С-94/2008 г. от ВАС, е влязло в сила на същата дата, тъй като е постановено в касационно производство и на тази дата е обявено в срочната книга на ВАС. Необжалваемостта (окончателността) на съдебното решение е условие, за да възникнат правните последици на решението и овластява страната, чието правно твърдение съдът е признал за основателно, да действа съобразно установеното от съда правно положение - т. е. да упражни правото си да заеме предишната или равностойна на нея длъжност в рамките на притежаваната категория. Законодателят е приел един разумен дисциплиниращ и за двете страни срок, в който държавният служител от МВР да може да упражни своето право, и този срок е преклузивен. В конкретния случай, съгласно чл. 60, ал. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, срокът е изтекъл на 29.12.2008 г. - понеделник - работен ден и в него се включват и празничните дни (съгласно решение № 4 на МС от 10.01.2008 г. за разместване на почивни дни през 2008 г., обн., ДВ, бр. 6 от 18.01.2008 г.).

2. Окончателните съдебни решения не се съобщават на страните и за конкретния случай дали обективно жалбоподателят е бил лишен от възможността да се запознае или да узнае за постановеното съдебно решение, е неотносимо обстоятелство по отношение на срока по чл. 251 ЗМВР.

Дори да се приеме за вярно твърдението на Тодоров, че срокът по чл. 251 от ЗМВР започва да тече, за конкретния случай, от 22.12.2008 г., когато делото е било върнато във Видинския окръжен съд и той е могъл да се запознае със съдебното решение, то заявление за възстановяване на предишната длъжност или явяване в съответната служба също не е налице в двуседмичен срок, който е изтекъл на 5.01.2009 г. - понеделник - работен ден. Заявление за "заемане на длъжност на основание съдебно решение за възстановяване" Тодоров е подал до ОД на МВР - Видин едва на 04.03.2009 г. (л. 27).

3. Правилно също така съдът от първата инстанция не е приел за уважителни, по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР причините, които са изтъкнати от касатора за неспазването на срока. Тодоров е пътувал в чужбина на 20.12. и се е върнал на 21.12.2008 г. Медицинските документи, касаещи неговото здраве са за периода от 2.02. до 28.02.2009 г., а тези касаещи неговия баща са с дати 19.09.2007 г.; 10.09.2008 г. и 3.10.2008 г.

При тези установени обстоятелства по административния спор съдът от първата инстанция правилно е преценил административния акт за законосъобразен на основание разпоредбата на чл. 251 и чл. 245, ал. 1, т. 6 ЗМВР и е отхвърлил жалбата.

При този изход на делото разноски на страната, която ги претендира не се дължат.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,