Решение № 790 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3732/2011 г.

Решение № 790 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3732/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Биопродукт интернешънъл" ООД срещу решение № 4272 от 17.12.2010 г. по адм. д. № 4713/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № РД-01-603 от 15.05.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", за прекратяване правата, произтичащи от лиценз на Общността № 865 за международен превоз на товари, издаден на дружеството на 11.12.2007 г. Заявяват се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, излагат се доводи за незаконосъобразност на извода на съда, че неподаването на документи за финансова стабилност в нормативно установения срок е законно основание за прекратяване на лиценза. Излагат се доводи, че изискванията на чл. 11, т. 1, б. "в" от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ предполагат за отнемане на лиценза да се извърши установяване дали притежателят на лиценза фактически отговаря на изискванията за финансова стабилност и законът не свързва отнемането на лиценза с непредставяне на документи в срок. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП с наредба на МТС се установяват условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лиценза и не е дадено право на министъра да определя условията за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза и сроковете за това, поради това сроковете в Наредба № 11 на МТС не са установени като прилагане на ЗАвтП и не могат да се считат като законно основание за прекратяване на лиценза. Твърди се необоснованост на извода, че дружеството е било изрично уведомено, че трябва да представи документ за финансова стабилност в срока по Наредба № 11 на МТС. Съгласно чл. 26, ал. 2 АПК, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3 /включително чрез поставяне на съобщението интернет страницата на съответния орган/, ако адресът или другите възможни начини за уведомяване на заинтересованите лица - телефон, факс, електронна поща са неизвестни. В съдебното решение не са обсъдени доводите за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. От доказателствата по делото е видно, че адресът не е неизвестен, обжалваната пред съда заповед е връчена на адреса на дружеството, нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е повлияло на съдържанието на административния акт. Излагат се доводи за неправилност на изводите, че не са изпълнени изискванията за финансова стабилност на дружеството по чл. 6, ал. 7 от Наредба № 11/2002 г., тъй като банкова гаранция се изисква за допълване на собствения капитал, когато изчисленият показател "ФС" на база собствения капитал на дружеството е по-малък от 1, съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 11 на МТС, а от представената по делото справка за финансова стабилност - приложение № 3 към Наредба № 11 на МТС е видно, че собственият капитал на дружеството е достатъчен за достигане на показател "ФС" по- голям от 1, поради което не е нужно да се представя банкова гаранция. Ответникът не е взел становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на основание чл. 11, т. 1, б."б", във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози и чл. 8, т. 5 и чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са прекратени правата на жалбоподателя, произтичащи от лиценз на общността № 865 за международен превоз на товари, издаден на 11.12.2007 г. В мотивите на оспорената пред съда заповед е посочено, че от страна на дружеството не са представени доказателства за финансова стабилност, в срок от един месец преди изтичане на двегодишния срок от датата на издаване на лиценза, определен в чл. 6, ал. 6, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен транспорт на пътници и товари, поради което е престанало да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози. За да отхвърли подадената жалба срещу заповедта, съдът е приел, че дружеството е уведомено за задължението си и за срока, в който следва да представи доказателства за финансова стабилност, като е публикувано и съобщение на официалната интернет страница на ИА "АА". Установил е, че документите, установяващи финансова стабилност не са представени от жалбоподателя в нормативно установения срок и след издаването заповедта, със заявление от 10.06.2010 г. в ИА "АА" са представени документи: удостоверение на ТД на НАП, справка за финансова стабилност, счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите. Изложил е мотиви, че липсва банкова гаранция, отговаряща на условията регламентирани в чл. 6, ал. 5 от Наредба № 11, в хода на съдебното производство не е изпълнено задължението за доказване на финансова стабилност, поради което са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на правата произтичащи от лиценза. В срок до 11.12.2009 г. дружеството е следвало да представи в "ИА "АА" документите за финансова стабилност, поради което за неоснователно е прието възражението на дружеството - жалбоподател, че е изпълнило своевременно своето задължение и е представило необходимите документи, с които установява финансовата си стабилност към датата на издаване на заповедта. Изложени са мотиви, че административният оран няма задължение да предупреждава лицензираните лица, че са престанали да отговарят на изискванията на закона и да дава срок за привеждане на дейността в съответствие с изискванията на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, в редакцията действаща към момента на издаването на заповедта, лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността. Ал. 7 от същият текст предвижда, че финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка /приложение № 3/ със следните документи: 1. счетоводен баланс към последното число на предходния месец, 2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5, удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Ал. 8 от същият текст изисква при доказване на финансова стабилност на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността документите по ал. 7 се представят за период един месец до изтичане на двегодишния срок. Разпоредбата на закона действаща към момента на издаване на заповедта предвижда отнемането на лиценза, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, не предвижда изрично отнемането на лиценза при непредставянето на документи в определен срок. Наредба № 11 от 31.10.2002 г. съдържа изискване лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността и да представят документите по ал. 7 в период един месец до изтичане на двегодишния срок. Законосъобразността на изискванията на наредбата не са оспорени в отделно производство и са част от приложимото право. С поставените със закона изисквания в случай на неизпълнението им произтичат и определени правни последици. Непредставянето на необходимите документи в рамките на законовия срок, е основание за постановяване на административен акт, с който се погасяват предоставените на превозвача права, предвид на това, че той не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 от закона. Преклузивният характер на определения със закона срок се извежда и от разпоредбата на чл. 14, т. 3 от Наредбата, съгласно която лицензът се отнема ако в 14-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата, които се удостоверяват с документите по чл. 8, Агенцията не е уведомена за това. В конкретния случай, срокът за представяне на документите за финансова стабилност на жалбоподателя е бил до 11.11.2009 г., като две години от издаването на лиценза изтичат на 11.12.2009 г., а документи са представени със заявление от 10.06.2010 г. Не е спорно, че нормативният срок не е спазен, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден при наличие на предвиденото в закона материалноправно основание. Неоснователен е довода в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на жалбоподателя че е изтекъл срока за представяне на доказателства за финансова стабилност, тъй като административния орган в случая не е задължен за това. В тази връзка правилно съдът е приел, че по силата за законовата норма административния орган следи служебно за спазването на срока и той не е длъжен да отправя на превозвачите специално уведомление за това. В тежест на лицето получило лиценз е да удостоверява обстоятелството за представяне в срок на документ за финансова стабилност на фирмата. Независимо от този факт, административният орган е уведомил неизрядните превозвачи чрез поставяне на съобщение на сайта на Агенцията още на 7.01.2010 г. Дружеството не е уведомено за началото на административното производство по реда на чл. 26, ал. 2 АПК, но е имало възможност да защити правата си в съдебното производство, поради което това не е самостоятелно основание за отмяна на акта и не се спори, че срокът предвиден в наредбата не е спазен. Понастоящем разпоредбата е изменена и съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3 /ДВ, бр. 92 от 2011 г./ финансова стабилност се доказва всяка година: а) в 30-дневен срок от съставянето на годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор, за последния отчетен период, б/ преди изтичането на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. С изменение на Закона за автомобилните превози, в чл. 11, т. 1, б. "е" /ДВ, бр. 17 от 2011 г./ е предвидено като основание за прекратяване на правата произтичащи от лиценза неспазването на сроковете за представяне на документите за доказване на финансова стабилност, указани в наредбата по чл. 7, ал. 3. Установената съдебна практика по прилагането на закона е станала част от съдържанието на разпоредбата. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК