Решение № 2289 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10403/2018 г.

Решение № 2289 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10403/2018 г., VIII о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "И. К." ЕООД, гр. В., подадена чрез адв. Павлов, срещу решение № 875 от 26 април 2018 г., постановено по адм. дело № 853/2018 г. по описа на Административен съд В.. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно. Счита, че съдът е допуснал нарушение при тълкуването на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), която е императивна по отношение на изискването за мотивираност на заповедите, с които се налагат принудителна административна мярка. Иска решението на Административен съд В. да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като бъде отменена процесната заповед. Ответникът - началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - В., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 875 от 26 април 2018 г., постановено по адм. дело № 853/2018 г. на Административен съд В., съдът е отхвърлил жалбата на "И. К." ЕООД против Заповед № 18-0819-000401/13 февруари 2018 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 2 а, буква а) от ЗДвП на дружеството е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – товарен автомобил Мерцедес 412 Д, с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 13 февруари 2018 г. З. Иванов е управлявал товарен автомобил Мерцедес 412 Д, с рег. [рег. номер на МПС] без да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – категория С. П. изложеното съдът е стигнал до извод за наличие на материалните предпоставки на чл. 171 т. 2а, б. а от ЗДвП за налагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца". Така мотивиран съдът е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 от ЗДвП, в предвидената от закона форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на Административен съд В. за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят изцяло от приложените документи. Наред с това, правилно е приложен материалния закон спрямо релевантните за спора факти. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. а) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, видно от приложената по преписката справка за нарушител/водач, че З. Иванов притежава СУМПС за придобити категории В, М, АМ и В1, като не притежава СУМПС за придобита категория С. С. така безспорно е установено, че на 13 февруари 2018 г. З. Иванов е управлявал товарен автомобил Мерцедес 412 Д, с рег. [рег. номер на МПС], за което е необходимо да притежава СУМПС за придобита категория С. В разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон производство, в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Същата е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на собственик на МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни, обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,