Решение № 5667 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2018 г.

Решение № 5667 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на енергетиката срещу решение № 2036/27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1220/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение в частта, с която Министерство на енергетиката е осъдено да заплати сумата 978 лв. и законната лихва върху тази сума от 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане като твърди, че в тази част правните изводи на първата инстанция са необосновани и в противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна съдебното решение в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът М. Кацаров, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 2036/27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1220/2018 г. по описа на АССГ Министерството на енергетиката е осъдено да заплати на М. Кацаров сумата 1380, 87 лв., от които главница 978 лв. и лихва в размер на 402, 87 лв. върху сумата от 9780 лв. (за периода от датата на предявяване на иска до датата на изплащане на част от дължимото обезщетение на 20.03.2018 г.), която сума представлява неизплатената част от дължимото обезщетение цялото в размер на 9780 лв. за цялото време, през което М. Кацаров не е заемал държавна служба в резултат на отмяната от съда на заповед № ЧР-П-07/29.01.2016 г. на министъра на енергетиката, заедно със законната лихва върху сумата от 978 лв., считано от датата на предявяване на иска - 24.10.2017 г. до окончателното плащане на паричното задължение, както и разноски в размер на 196, 26 лв. Предмет на касационен контрол е само част от това съдебно решение, а именно присъждането на сумата 978 лв. и лихвата върху тази сума от 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане. АССГ е приел за установено, че тази сума е дължима като част от обезщетението по чл. 104 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чийто общ размер е изчислен на 9780 лв., но по време на съдебното производство е извършено плащане само на 8803 лв. Първоинстанционният съд е сезиран искова молба на 24.10.2017 г. с иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. в размер на 9780 лв. и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В хода на процеса ответната страна е признала иска по основание и размер като са представени доказателства за извършено плащане, които не са оспорени от М. Кацаров, чийто представител е заявил, че претенцията е удовлетворена и претендира само разноски. АССГ е приел, че ответната страна е платила на ищеца по банков път на 20.03.2018 г. сумата 8803 лв., а не пълния размер на дължимото обезщетение, поради което е постановил обжалваното съдебно решение. Така постановеното съдебно решение в обжалваната част е действително, допустимо, но неправилно. В касационната жалба е посочено, че се обжалва съдебното решение в част от осъдителната му част, но на практика съдебното решение не съдържа отхвърлител диспозитив независимо от мотивите, че съществена част от претенцията се явява неоснователна поради извършеното плащане по време на процеса. При определяне размерът на обезщетението с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл АССГ се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, от които е приел за установено, че М. Кацаров има право на обезщетение поради отмяна на заповед от 29.01.2017 г. за прекратяване на служебното му правоотношение, когато основната му заплата за длъжността е 2300 лв., получавал е от друг работодател на трудово възнаграждение в размер на 670 лв. през всеки един от шестте месеца, за които има право на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. и не се е явил да заеме отново държавната служба. Въз основа на тези факти АССГ е извършил изчисления като е приел, че М. Кацаров има право на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 9780 лв., което му е определено за плащане със Заповед № ЧР-П-14.03.2018 г., но по банков път на 20.03.2018 г. е преведена сумата 8802 лв. АССГ не е съобразил, че при извършения банков превод е удържан данък върху доходите на физическите лица в размер на 978 лв. за сметка на получателя на дохода, което е задължение на платеца на дохода на основание чл. 44а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с оглед на обстоятелството, че към този момент Министерство на енергетиката вече не е работодател (като такъв има същото задължение по чл. 42 от ЗДДФЛ) на М. Кацаров, но му изплаща облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ (доколкото обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДДФЛ не е в изключенията по чл. 13 от ЗДДФЛ или чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ). Паричните доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ (каквото се явява обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл на лице, което не е в служебно правоотношение към този момент с платеца на дохода) се облагат авансово с данък, когато платец на дохода е предприятие. Данъкът се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му. Следователно Министерството на енергетиката е изпълнило доброволно цялото си задължение за заплащане на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл като е определило и удържало дължимия данък. При тези установени по категоричен начин факти и при изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, че поддържа само искането си за разноски, неправилно и необосновано АССГ е приел, че претенцията за заплащане на обезщетение е частично основателна. Задължението е изпълнено доброволно по време на съдебното производство. Искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е за защита на субективното право да се получи обезщетение за времето, през което държавният служител е останал без работа поради незаконно прекратяване на служебното му правоотношение. Не е налице забрана след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването да определи дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл като издаде нарочна заповед и разпореди плащане, независимо, че е налице висящ съдебен процес. В случая ответната страна е изпълнила доброволно основното си задължение си преди постановяване на съдебното решение, поради което дължи само обезщетение за забава, но в тази част съдебното решение не е обжалвано. По изложените съображения следва да се приеме, че съдебното решение като необосновано и незаконосъобразно трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за сумата 978 лв. и дължимата върху тази сума от 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане. Не са налице основания за присъждане на разноски в полза на Министерство на енергетиката доколкото с поведението си доколкото (плащане по време на съдебния процес и признаване на иска по основание и в пълния предявен размер) ответната страна е станала повод за образуване на съдебното производство по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК По изложените съображения Върховният административен съд