Решение № 6188 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2014 г.

Решение № 6188 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е енд Джи Грип" ООД, гр. София, против решение № 3614/30.05.2014 г. по адм. д. № 11631/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на РА № 2141303458/4.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1750/10.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, за установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит за данъчни периоди в обхвата на периода на данъчната ревизия от 23.12.2009 г. до 31.12.2012 г. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му, респективно - отмяна на РА като незаконосъобразен. В съдебно заседание касаторът се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба. Не претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, заявено в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, потвърден с решение на Директора на Дирекция "ОДОП" - София с установен ДДС в размер на 99 957,02 лв. и лихви - 14 214,52 лв. от непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 23.12.2009 г. до 31.12.2012 г. по фактури от посочени в акта фирми-доставчици, седемнадесет дружества, като предмет на доставките са предимно услуги: техническо обслужване, товаро-разтоварни дейности, помощ и др. Актът е мотивиран с изводи, че не са налице предпоставки за признаване право на данъчен кредит, поради липса на достатъчно данни за реалност на тези доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Фактическите констатации на ревизиращия орган не са опровергани в хода на оспорване на РА пред съда. Доставчиците не са открити на данъчните им адреси, включително и от вещото лице. Съдът е анализирал ангажираните доказателства - допусната и приета комплексна съдебна счетоводно-техническа експертиза и при съпоставка с останалите доказателства, при осъществено оспорване от страна на административния орган на представени към фактурите частни документи - протоколи за предаване и приемане, е обосновал извод за неоснователност на оспорването. Решението е правилно. Общият извод на вещото лице е, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно. Процесните фактури са отразени в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС на доставчиците - дневници за продажби, а размерът на данъка е включен при определяне на резултата за съответния данъчен период, като задължение към бюджета. Както правилно е приел съдът, съгласно законовите разпоредби от националното и общностното право, наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Визираното в закона "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС е налице при начисляване на данъка в нарушение на законови разпоредби и доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 8 от ЗДДС е условие за възникване правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Съдът е съобразил и процесуалните разпоредби, относими към разпределение на доказателствената тежест. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на съдебно обжалване на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по издадена от доставчика му и осчетоводена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. В разглеждания случай, оспорващият по време на ревизията и по време на съдебното производство не е представил относими доказателства, които да обосноват извод, че са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит по процесните фактури. Предмет на доставки по процесните фактури са услуги, за които липсва конкретика за вида и мястото на изпълнението им, при оспорени приемо-предавателни протоколи от страна на административния орган и непроведено успешно доказване на истинността им от страна на жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест. Повечето от издадените фактури по никакъв начин не отговарят на критериите за документална обоснованост, защото стопанската операция е посочена бланкетно. Услугите са описани общо, като освен приемателно-предавателните протоколи, липсват други документи, които да удостоверят реалността им. Няма данни какъв е точния вид, характер, времетраене и място на извършване на услугите. Същите не са специфицирани по количество и обем, т.е. не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Според вещото лице, на база обяснения на ревизирания субект, услугите са осъществявани на снимачни площадки на филми. Няма никакви конкретни доказателства за относимост на услугите към конкретни творчески продукти - филми и точно какви дейности са били осъществени. Нито в хода на административното производство, нито при извършената от вещото лице проверка са ангажирани достатъчно категорични доказателства в тази насока. Предвид обстоятелството, че доставчиците не са открити, включително и от вещото лице, е препятствана възможността да се направи проверка на коректността на воденото счетоводство. Макар и непряко относимо, е отчетено и обстоятелството, установено при ревизията в допълнение към констатацията за ненамиране на доставчиците на адресите им, че повечето от доставчиците са регистрирани по ЗДДС малко преди извършването на услугите и са дерегистрирани малко след това по инициатива на органите по приходите. Не е установено категорично и наличието на най-важната предпоставка, даваща възможност да се признае право на приспадане на данъчен кредит, а именно, че спорните доставки са послужили за извършване на последващи облагаеми доставки, което е абсолютна предпоставка за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Предвид изложените съображения, правилни са изводите на съда, че оспореният РА е издаден при съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. Решението като правилно, следва да се остави в сила. На ответника по касация разноски са присъдени от първоинстанционния съд в размер на 3530,21 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото е за цялото съдебно производство, до приключването му и в двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение