Решение № 285 от 11.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев от гр. Варна срещу решение 267/07.03.2022 г., постановено по адм. д. 1371/2021г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорването по жалбата вх. на НЕЛК от 25.06.2021 г. на Н. Неделчев срещу ЕР 1212 от заседание 110/15.06.2021 г. изд. МЗ-НЕЛК, с което отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността и СИ и изд. ново и потвърждава по останалите поводи ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ "Св. Марина" 0874 от 01.03.21 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на първоинстанционното съдебно решение - касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от нов състав или алтернативно за разглеждане по същество и отмяна на оспореното експертно решение на НЕЛК. Ответникът по касационната жалба - Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба - Национален осигурителен институт, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно постановено, като подробно и в цялост са изследвани събраните по делото доказателства и аргументирано, в съответствие със закона и установената съдебна практика, са изведени изводите на решаващия съдебен състав. Евентуални претенции за присъждане на разноски от касатора оспорва по основание и размер. Ответникът по касационната жалба Агенцията за социално подпомагане, се представлява в съдебно заседание от процесуалния представител юрк. Тодорова и изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - Агенция за хора с увреждания, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Националната здравноосигурителна каса, при редовно уведомяване, не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Развити са съображения, че съдът, като е отхвърлил жалбата, е постановил правилно решение. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че с оспореното ЕР 1212 от зас. 110/15.06.2021 г. изд. МЗ-НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността и срока на инвалидността /СИ/ и издава ново, като потвърждава по останалите поводи ЕР на ТЕЛК към [заличен текст] 0874 от 01.03.21 г. В оспореното решение е отменен установеният процент на инвалидност 50% в ЕР на ТЕЛК към [заличен текст] 0874 от 01.03.2021 г. и е установена инвалидност по причина "Общо заболяване" - 80% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 29.10.2020 г. Водещата диагноза е установена като [заличен текст]. Посочено е общо заболяване: [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст] . Решаващият орган е посочил, че постановява решението по документи на основание чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ. Констатирал е, че в приложената медицинска документация в МЕД е представена епикриза от [заличен текст], [заличен текст], в която Неделчев е постъпил за [заличен текст] от 07.05.2020 г. до 03.06.2020 г. уточнена стационарна диагноза: [заличен текст] . Обективиран е следния психичен статус: [заличен текст]. В МЕД е представена и Епикриза от [заличен текст], в която Неделчев е лекуван стационарно от 30.06.2020 г. до 30.09.2020 г. с окончателна диагноза: [заличен текст]. При горните констатации НЕЛК е приел, че се касае за [заличен текст], състояние, което обуславя 80% ТНР, на основание т. 1.2, р.6, ч.2 от Наредбата за медицинската експертиза - НМЕ/2020, код по МКБ - [заличен текст]. Срокът на инвалидността е определен на три години. Първоинстанционният съд намира, че съставът на ТЕЛК, съответно НЕЛК, обосновано от медицинските документи приложени в хода на експертизата е установил водещото заболяване на жалбоподателя, като данните, подкрепени и от заключението по назначената по делото [заличен текст], сочат на [заличен текст]. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран съгласно първоначално подадената жалба за датата на инвалидизирането на Неделчев и съгласно допълнително подадената уточняваща жалба с.д.10232/07.07.2021 г. за срока на действие на инвалидизирането. Съдът е приел за безспорно между страните, че Неделчев не е бил във временна неработоспособност преминала непосредствено в инвалидност, не е бил трудоустроен на работа с по-ниска квалификация поради увреждането си, не е ползвал отпуск по болест и не е бил осигурен, не е работил и не е бил в платен или неплатен отпуск и не е имало създадени медицински документи установяващи развитието на състоянието му преди датата на която му е издадено медицинското направление за ТЕЛК 20201029000455/29.10.2020 г. от личния лекар на Неделчев. При тези факти, т.е. при липсата на данни за наличие на което и да е от посочените условия и при констатацията, че липсва медицинска документация създадена във времето и отразяваща развитието на здравословното състояние на лицето преди да му бъде издадено медицинското направление за ТЕЛК 20201029000455/29.10.2020 г., за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК. В конкретния случай не е издаден протокол от ЛКК, поради особения трудов статут на лицето - то не полага труд. Съдът е преценил, че първият създаден съгласно изискванията на НМЕ и отговарящ на изискването за медицинска документация, относно установяването на трайна неработоспособност, документ е медицинското направление за ТЕЛК и според съда правилно тази дата е посочена като дата на инвалидизирането на Неделчев. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за установяване на различна дата на начало на инвалидността. Посочено е, че в НМЕ не е предвидено за начална дата на инвалидността да бъде приета датата посочена в епикриза или в съдебната експертиза, изготвена за целите на процес, различен от съдебното оспорване на решението на НЕЛК. Според съда поради липса на доказателства, които Неделчев да е събрал и представил пред ТЕЛК и пред НЕЛК, относно това, че е полагал труд по трудово правоотношение и че е бил трудоустроен не може да се приложи чл. 70, ал. 3 от НМЕ и да се вземе начална дата на инвалидизирането 13.07.2018 г. - денят, в който спрял да работи, поради заболяването му. Съдът е приел че са неотносими към оспорения административен акт в частта за датата на инвалидността доказателствата относно водените срещу Неделчев наказателни производства, както и доказателствата, на които разпоредбите на чл. 70, ал. 2 до ал. 5 от НМЕ не придават правно значение, поради което не ги e обсъдил. Решаващият съд намира, че искането на Неделчев направено за първи път в уточняваща жалба с.д.10232/07.07.2021 г. да му бъде определен пожизнен срок на инвалидността е недопустимо за разглеждане, тъй като е подадено след изтичане на срока за оспорването на решението на НЕЛК, а и е в противоречие с първоначално заявеният предмет на спора, предвид изричното посоченото в подадената жалба: "Не обжалвам срока 3 години и 80те% инвалидност, моля съда да не се произнася дали е законосъобразно." Предвид изложеното съдът е приел, че не следва да се произнася по така направеното искане, поради което следва да прекрати производството в тази част. Върховният административен съд - шесто отделение намира решението за валидно и допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователно е възражението за нищожност на решението, поради промяна в състава на съда, разгледал първоинстанционното дело. Видно от протокола на последното съдебно заседание, в което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване съдът е заседавал в състава постановил и подписал оспореното съдебно решение. В случая императивното изискване на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК за неизменност на съдебния състав е спазено, а разпоредбата на чл.258 НПК е неприложима. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е разгледал по същество и не се е произнесъл по целия въведен от жалбоподателя предмет на спора. Първоинстанционният съд е приел за спорен от правна страна въпросът, досежно приетата дата на инвалидизиране, определена от 29.10.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 4 НМЕ (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.), според която когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК /лекарската консултативна комисия/. Преценката на медицинската документация към момента на постановяване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, нейната пълнота и датата на инвалидизиране, са въпроси изискващи специални познания в областта на медицината, с каквито съдът не разполага. Съгласно заключението на изготвената по делото [заличен текст] в практиката е прието датата на инвалидизация да съответства на датата на първоначалния документ, както е в случая . Този извод е оспорен от жалбоподателя, като е направено искане за назначаване на тройна експертиза, което е оставено без уважение. Във връзка с поставени от съда въпроси вещото лице е отговорило, че началната дата на инвалидността не може да се приеме, че е датата на експертизата от 03.06.2020г. на [заличен текст] , тъй като по принцип, така не практикуваме в психиатрията и медицината . Във връзка с въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя защо липсва подобна практика в психиатрията вещото лице е уточнило, че причината е, че може хоспитализацията да е на една дата, а заболяването да е било преди това, както и че е възможно симптомите по време на хоспитализацията да не са били достатъчно тежки, че да предполагат временна или продължителна неработоспособност. Съдът не е изложил мотиви в коя част кредитира заключението. От една страна, първоинстанционният съд в оспореното решение е формирал извод за неоснователност на доводите на жалбоподателя за установяване на различна дата на инвалидизиране. Изложени са мотиви, че правилно датата на издадено медицинското направление за ТЕЛК 20201029000455/29.10.2020 г. е посочена като дата на инвалидизиране. Същевременно, в проведеното на 12.01.2022 г. съдебно заседание по делото съдът е приел, че искането на жалбоподателя за назначаване на тройна [заличен текст] е неоснователно, доколкото при преценка, че органите на НЕЛК не са установили правилно датата на инвалидизиране на лицето на базата на документите, които той е представил и на базата на извършените прегледи съдът е длъжен да върне на органа административната преписка за извършването на допълнителни изследвания и събиране на доказателства, от които да се установи правилно първоначалната дата и правилната диагноза на жалбоподателя. С оглед така приетото с протоколно определение от 12.01.2022 г. съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за назначаването на тройна [заличен текст] и е постановил връщане на административната преписка на административния орган НЕЛК гр. София, за установяване правилно датата на инвалидизация на жалбоподателя Н. Неделчев на базата на документите, които той е представил и на базата на извършените прегледи. Въпреки, че с разпореждане 696 от 19.01.2022 г. е посочено да не се изпълнява. Делото не е приключило нарочен съдебен акт за отмяна на протоколното определение не е постановен. Извън недопустимостта на постановеното с протоколното определение връщане на административната преписка на адм. орган, преди разглеждането и решаването на въпроса за законосъобразността на акта по същество, от решаващо значение е, че горепосочените обстоятелства и предприетите процесуални действия обуславят наличието на противоречиви изводи на съда и невъзможност да се установи действителната му воля във връзка с кредитирането на заключението по назначената [заличен текст] досежно спорния въпрос за датата на инвалидизиране на лицето. По отношение на въпроса, относно определения 3-годишен срок на инвалидност, неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорването е недопустимо. Следва да се посочи, че въпреки този извод в мотивите на решението съдът е приел, че спорът между страните е формиран както съгласно първоначално подадената жалба за датата на инвалидизирането, така и съгласно допълнително подадената уточняваща жалба за срока на действие на инвалидизирането. Както в касационната жалба, така и многократно в първоинстанционното производство Неделчев е посочил, че е уведомен за процесното ЕР на НЕЛК на 25.06.2021 г. Жалбата на Неделчев, наименувана уточняващата жалба с.д.10232, с която ЕР на НЕЛК е оспорено, в частта за срока на инвалидността, е подадена на 07.07.2021 г. По делото не са представени доказателства за надлежно съобщаване на освидетелстваното лице на процесното ЕР на НЕЛК при спазване на разпоредбата на чл. 112а от ЗЗДр. В молба с.д. 10759/15.07.2021 г. от НЕЛК, с която на съда са изпратени жалбата и заверено копие от административната преписка по издаване на акта, изрично е посочено, че известия за доставяне на страните не са налични . Не са ангажирани и доказателства за уведомяване на освидетелстваното лице по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на датата на съобщаване на акта е на органа и доказателствата в тази връзка следва да бъдат представени с административната преписка. При липсата на доказателства досежно датата на съобщаване на ЕР на НЕЛК следва да бъде съобразена доказателствената тежест и подадената жалба да бъде приета за допустима и да се разгледа по същество. Обстоятелството, че Неделчев изрично е заявил в жалбата си от 25.06.2021 г., че не обжалва ЕР в частта относно срока на инвалидността не преклудира възможността му в срока за оспорване да подаде жалба срещу същия акт в тази му част. Изводът на съда за недопустимост на жалбата, с която е оспореното ЕР на НЕЛК, относно срока на инвалидността, е неправилен и необоснован. Като не се произнесъл по същество на правния спор в тази му част, първоинстанционният административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това, въпреки, че е приел, че тази жалба е недопустима и че същата следва да бъде оставена без разглеждане, съдът не се е произнесъл с нарочен диспозитив. Противоречивите изводи на съда и наличието на непълен диспозитив, водят до неправилност на съдебното решение и налагат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. При новото разглеждане, след конституиране на всички заинтересовани лица и органи, първата инстанция следва задължително да отговори и на двата спорни въпроса, относно датата на инвалидизиране и срока на инвалидността на жалбоподателя Н. Неделчев. Наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 2, изр.2, предл. 2 АПК, обуславя приложението на разпоредбата на чл. 222, ал. 2 АПК, по силата на която след отмяната на първоинстанционния съдебен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 2, пр. 2 АПК Върховният административен съд - шесто отделение,