Решение № 15596 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2011 г.

от 3.07.1995 г. на областния управител на Област Варна а по същество за отмяната му като неправилно. С касационната жалба на "Божони" ООД Варна също се излагат съображения за недопустимост на обжалваното решение на Варненския административен съд като постановено при липсата на правен интерес за жалбоподателя пред първоинстанционния съд да оспори Решение № РД 1100

от 3.07.1995 г. на областния управител на Област Варна. По-конкретно се твърди, че към датата на издаване на горното решение на областния управител жалбоподателите Петранка Илиева Накова и ЕТ " Русимекс - Добринка Василева" гр. Варна, не са придобили право на собственост върху процесния имот. Към датата на издаването на административния акт имота е бил собственост на Бисер Варчев и само той е било лицето, активно легитимирано на обжалва решението на областния управител. По същество касационния жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради противоречие между мотиви и диспозитив ва съдебния акт. Според касатора Варненският административен съд е бил сезиран с искане за отмяната на оспорения пред съда административен акт като незаконосъобразен а при условията на евентуалност за неговата нищожност. В решението съдът се е произнесъл единствено по искането за нищожност на административния акт, без да е развил съображения за неговата незаконосъобразност. Липсата на мотиви в тази насока, според жалбоподателя съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на обжалваното решение. С оглед твърденията в касационната жалба прави искане за обезсилването на обжалваното решение на Варненския административен съд като недопустимо а по същество за отмяната му като неправилно. В писменият отговор по двете касационни жалби от 24.08.2011 г. и 13.09.2011 г. ответниците по касационните жалби ЕТ "Русимекс-Добринка Василева" гр. Варна и Петранка Илиева Накова от гр. Варна излагат съображения за неоснователност на касационните жалби по доводите за недопустимост на обжалваното решение на Варненския административен съд като постановени при липсата на правен интерес по съображения. Сочат, че по този въпрос Върховният административен съд се е произнесъл с влязло в сила определение по адм. д. № 11443/2010 г, приложено към настоящото дело, по което е прието, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на Решение № РД 1100 (19/ от 3.07.1995 г. на областния управител на Варненска област. По същество излагат съображения за правилност на обжалваното решение на административния съд като постановено при точното и правилното приложение на разпоредбите на чл. 32, ал. 1, изр, 1 и 2 от и ал. 3 ЗАП , във връзка с чл. 232, ал. 1 и чл. 233, ал. 1 от ГПК относно срока, в който прокурорът при Варненската окръжна прокуратура е могъл да поиска отмяната на влязлото в сила решение на областния управител на Варненска област. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение на Варненския административен съд, а по същество за неоснователност на касационните жалби. Недопустимостта на обжалваното решение на административния съд според него е обусловена от липсата на правен интерес за жалбоподателите пред административния съд да оспорят решението на областния управител на Област Варна. По същество счита, че касаторите неправилно интерпретират разпоредбите на чл. 232, ал. 1 и чл. 233, ал. 1 от ГПК относно срокът, в който прокурорът е могъл да поиска по административен ред отмяната на Решение № 491/2.09.1992 г. на кмета на Община Варна. Според него, сроковете за отмяна установени в разпоредбата на чл. 232, ал. 1 от ГПК са еднакви както за заинтересованите страни, така и за прокурора. Отделно от това излага съображения, че в конкретния случай липсва сезиране от страна на прокуратурата до областния управител за отмяната на Решение № РД 1100 (19/ от 3.07.1995 г. на кмета на Община Варна. Предложението на прокуратурата от 21.02.1994 г. е отправено до кмета на Община Варна да отмени собствения си административен акт. Със Заповед № 803/5.04.1994 г. на кмета на Община Варна горното решение е отменено, като в последствие с влязло в сила решение по гр. д. № 238А от 1994 г. на Варненския окръжен съд тази заповед на кмета на общината е обявена за нищожна. След този момент липсва ново предложение на прокуратурата за отмяна на Решение № РД 1100 (19/ от 3.07.1995 г. на кмета на Община Варна. Върховният административен съд счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, участници в производството пред Варненския административен съд, за които оспореното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:

от 3.07.1995 г. на Областния управител на Варна, по съображения за липсата на предпоставките по чл. 32, ал. 1, изр. 2, във връзка са ал. 3 от ЗАП и извън сроковете за това, предвидени в разпоредбите на чл. 232, ал. 1 и чл. 233, ал. 1 от ГПК , по времедействието на които е издаден оспорения административен акт, за отмяната от непосредствено по-горестоящия административен орган на влязлото в сила Решение № 491/2.09.1994 г. на кмета на Община Варна. С Определение № 3475/7.07.2010 г. по същото дело административният съд е приел, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от искането за прогласяване нищожността на горното решение на Кмета на Община Варна по съображения, че те са извън кръгът на заинтересованите лица по чл. 15, ал. 1 от АПК, легитимирани да искат както отмяната като незаконосъобразно, така и като нищожно на горното решение. По частна жалба на ЕТ "Русимекс - Добринка Василева" гр. Варна и Петранка Илиева Накова, от гр. Варна, Върховният административен съд с Определение № 12992/3.11.2010 г. по адм. д. № 11443/2010 г. е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на Решение № РД 1100

от 3.07.1995 г. на Областния управител, Варна, поради което е отменил като незаконосъобразно Определение № 3475/07. 07.2010 г. на Варненския административен съд и е върнал делото на същия съд за произнасяне по съществото на спора. С обжалваното решение по съществото на спора административния съд е обявил за нищожно Решение № РД 1100

от 3.07.1995 г. на Областния управител, Варна. Съображенията му за това са били, че искането на прокурора при окръжна прокуратура Варна с вх. № ОА 11-02/2/ от 21.02.1994 г. до Кмета на Община Варна за отмяната по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗАП на влезлите в сила административни актове, изброени в сигнала на кмета на Община Варна № ОА-11. 02

от 20.01.1994 г. до Варненската окръжна прокуратура, в това число и на Решение № 491/2.09.1992 г. на кмета на Община Варна е направено след изтичане на пределния едногодишен срок по чл. 232, ал. 1 от ГПК за възобновяване на административното производство, към който разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗАП препраща. В случая решението на кмета на Община Варна, чиято отмяна е поискана по реда е издадено на 02. 09. 1992 г., връчено е на Здравка Алексиева Кирова на 18.09.1992 г., не е била обжалвано в законовоустановения срок и е влязло в сила на 3.10.1992 г. От този момент е започнал да тече и едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 от ГПК за отмяната му по административен ред, който според съда е изтекъл на 3.10.1993 г., докато искането е депозирано на 21.02.1994 г., т. е. след установения в закона срок (в случая административният съд неправилно приема, че искането е депозирано на 11.02.1994 г. На тази дата е изходящия номер от прокуратурата на искането, което е входирано в Община Варна на 21.02.1994 г., видно от самото писмо, приложено на л. 46 от д. № 2110/2010 г. на АС Варна). Отделно от това е приел, че искането за отмяна по чл. 32, ал. 1 от ЗАП е отправено до некомпетентен орган, какъвто е кметът на Община Варна и не е било годно основание за отпочване на процедурата по отмяна по административен ред на влязлото в сила Решение № 491/2.09.1992 г. на кмета на Община Варна. При тези обстоятелства според съда, областния управител е следвало да прекрати преписката поради просрочие на искането, както и поради липсата на надлежно сезиране. Като не е сторил това и е издал процесната заповед областния управител на Варна е постановил нищожен административен, който съдът с обжалваното решение е прогласил като такъв. Върховния административен съд намира обжалваното решение за правилно и постановено при отсъствие на твърдяните с касационните жалби отменителни основания. На първо място, обосновани и в съответствие с Определение № 12992/3.11. 2010 г. по адм. д. № 11443/2010 г. на Върховния административен съд са изводите на Варненския административен съд за допустимост на жалбата на ЕТ "Русимекс - Добринка Василева", гр. Варна и Петранка Илиева Накова, от гр. Варна за незаконосъобразност, респективно при условията на алтернативност, за нищожността на Решение № РД-1100/19/ от 3.07.1995 г. на Областния управител на Варна. По въпроса за наличието на правен интерес за жалбоподателите да оспорят законосъобразността, респективно да поискат прогласяване нищожността на горното решение на областния управител е налице влязло в сила определение на Върховния административен съд, което е задължително за административния съд. При наличието на влязъл в сила съдебен акт по този въпрос, административния съд е бил длъжен да се съобрази с него. На следващо място Върховният административен съд намира за неоснователни доводите на втория касационен жалбоподател за постановяване на решението при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и по-конкретно, че съдът се е произнесъл само по искането на нищожност, но не се е произнесъл в мотивите си и по искането за незаконосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на което е постановил неправилен съдебен акт. С обжалваното решение съдът е прел нищожност на оспорения съдебен акт, като е изложил подробни съображения за това. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не са ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основание по чл. 146 от АПК, като според ал. 2 на цитирания текст, той обявява нищожността на акта и при липсата на искане за това. При условие, че съдът се произнесъл на по-силното основание за валидност на административния акт, каквото е искането за нищожност, той не е бил задължен да излага мотиви за неговата незаконосъобразност. Мотиви в тази насока, при направено искане за незаконосъобразност съдът би изложил само ако приеме, че административния акт не е нищожен, при което задължително следва да вземе отношение за незаконосъобразността на административния акт по някоя от предпоставките предвидени в чл. 146 от АПК. По същество обжалваното решение е правилно и е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 232, ал. 1 от ГПК . На първо място, обосновани са изводите на административния съд за липсата на годно основание за отпочване на производство по чл. 32, ал. 1 от ЗАП . Според цитираната разпоредба, влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако такъв няма- от органа който го е издал само при условията на чл. 231 от ГПК по молба на заинтересованата страна или по предложение на прокурора. Така разписана, разпоредбата не допуска възможността административния орган да отпочне процедурата по отмяна по собствена инициатива, те. при условията на самосезиране. Във всички случаи е необходимо сезиране от заинтересованата страна или по предложение на прокурора. В конкретния случай като основание за отпочване на производството по отмяна в Решение № РД 1100

от 3.07. 1995 г. на Областния управител на Варна се сочи предложение на Варненската окръжна прокуратура по чл. 32, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗАП . На л. 46 от адм. д. № 2110/2010 г. на Варненския административен съд е приложено въпросното предложение. От същото обаче се вижда, че предложението на Варненския окръжен прокурор е отправено до Кмета на Община Варна с искане той да си отмени посочените в отправен от кмета на общината сигнал № ОА-11-02 (2)/ 20.01.1994 г. административни актове, измежду които е и Решение № 491/2.09.1992 г. на кмета на Община Варна, с което на основание чл. 4 от ЗВСНОИ е отменено отчуждаването на имот в м."Текето", пл. № 736 (ч)- дворно място от 715 кв. м. в полза на Здравка Алексиева Кирова от гр. Варна. Предложението на прокурора, не е адресирано до Областния управител на Варна и в него не е конкретизирано каквото и да е нарушение на закона, още по-малко дали същото е съществено. Единствено е посочено, че се касае до противоречие със закона. При липсата на конкретно предложение до областния управител на Варна, последният служебно не е могъл в качеството си на непосредствено по-горестоящ спрямо кмета на община Варна административен орган да отпочне производството по отмяна по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗАП . С оглед принципа за стабилитет на влезлите в сила административни актове и допускане на отмяната им само по изключение, при наличие на предвидените в закона основания за това, липсата на валидно предложение за отпочване на производството по отмяна съставлява изключително тежък порок за валидното действие на Решение № РД 1100

от 3.07.1995 г. на Областния управител на Варна. Касае се до изначална липса на фактическо основание за отпочване на това производство, което обуславя и неговата нищожност, както правилно е възприел и Варненския административен съд в обжалваното решение. На следващо място, обосновани изводите на административния съд и за изтекъл преклузивен срок на искането за отмяна на влезлия в сила административен акт по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗАП . Според разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗАП , за срока за образуване на производството за отмяна по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 232, ал. 1 и чл. 233, ал. 1 от ГПК , преди отмяната на последната разпоредба обн. в ДВ, бр. 124/1997 г. Според чл. 232, ал. 1 от ГПК , молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи като основание за отмяна, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичането на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началния момент на срока е влизането на решението в сила. В случая дори и под условие да се приеме валидност на предложението на окръжния прокурор, узнаването от него на обстоятелството, което му е послужило като основание за искането за отмяна е сигнала на Кмета на Община Варна до окръжна прокуратура Варна входирано в прокуратурата под. № ОА-11-02 (2)/ 20.01.1994 г., приложен на л. 52 от делото, в който се е твърдяло за допуснати нарушения на закона. При това положение окръжната прокуратура е следвало да направи предложение до областния управител в срок до 20.04.1994 г. и не по-късно от една година от издаването на Решение № 491/2.09.1992 г. на кмета на Община Варна, т. е. 2.09.1993 г., като момент, съвпадащ с началния момент от възникване на основанието за отмяна, при довод на окръжния прокурор за издаване на влезлия в сила административен акт в нарушение на закона. С други думи, нарушението на закона е още от момента на издаването на административния акт. В конкретния случай предложението на прокурора, дори ако се приеме като такова това отправено до Кмета на общината от 21.02.1994 г. е с няколко месеца след максималния едногодишен срок. Срокът на искането за отмяна по чл. 232, ал. 1 от ГПК е преклузивен и с пропускането му се погасява самото право да се иска отмяна. Издаването на Решение № РД 11 00

от 3.07.1995 г. на Областния управител на Варна при изтекъл преклузивен срок за депозиране на искането води до неговата нищожност, както правилно е и приел Варненския административен съд с обжалваното решение. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че Върховния административен съд не възприема като основателен и довода в касационната жалба на областния управител на Варна, че в конкретния случай съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ГПК , преди отмяната на тази разпоредба обн. в ДВ, бр. 124/1997 г., допускаща тригодишен срок за искане за отмяна. Следва да се подчертае, че тригодишния срок по тази разпоредба е предвиден единствено и само за субектите изчерпателно посочени в нея- за Главния прокурор на РБ и председателя на Върховния съд. Извън тях, какъвто е конкретния случай, разпоредбата е неприложима. С оглед изложеното подадените касационни жалби срещу решението на Варненския административен съд са неоснователни а обжалваното решение не страда от пороците посочени в жалбите, поради което като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.