Решение № 6493 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13138/2010 г.

Решение № 6493 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13138/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диянка Крумова Георгиева, от гр. Нова Загора против решение № 115/19.07.2010 г. по адм. дело № 75/2010 г. на Административен съд - Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 115/19.07.2010 г. по адм. дело № 75/2010 г. Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Диянка Крумова Георгиева, от гр. Нова Загора срещу решение № 19/15.10.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен и потвърденото с него разпореждане № МП - 2553 - 2/19.08.2008 г. на ръководител пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. При новото разглеждане на делото, след спазване на указанията, дадени с решение № 3592/18.03.2010 г. по адм. дело № 12030/2009 г. на Върховния административен съд, административният съд в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите и с помощта на назначените по делото експертизи е установил осигурителен стаж на жалбоподателката както следва: за периодите от 01.08.1962 г. до 31.12.1973 г. - 11 години и 5 месеца и от 24.07.1985 г. - 31.12.1990 г. - 5 години, 4 месеца и 9 дни като "кравар - дояч", по т. 66и от ПКТП (отм.) и за периода от 27.10.1982 г. до 21.10.1983 г. - 11 месеца и 24 дни като "свинегледачка", по т. 66и от ПКТП (отм.), който осигурителен стаж превърнат към трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО е равен на 22 години, 2 месеца и 11 дни. Тези изводи се споделят от настоящата инстанция, като доказателствено обезпечени съгласно наличния по делото доказателствен материал. Основанията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване са три: положен стаж при условията на първа или втора категория труд, но не по-рано от 52 години за жените и 57 години за мъжете, които са работили при условията на втора категория труд, навършена възраст и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за съответната година. При установеното по делото, законосъобразно административният орган и съдът са приели, че жалбоподателката не изпълнява условието на § 4, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване за сбор от осигурителен стаж и възраст. За заявените от нея права не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 68, ал. 4 (отм.) от КСО, тъй като не изпълнява изискването за навършена 65 - годишна възраст. Недостигащият й осигурителен стаж е повече от 5 години, което изключва прилагането на § 9, ал. 3 (отм.) от ПЗР на КСО. Предвид гореизложеното, като е приел, че за жалбоподателката не са налице материалноправните предпоставки за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса са социално осигуряване и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Отчитайки изхода на спора, първостепенният съд законосъобразно е разпределил и тежестта за разноски. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение