Решение № 7923 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7226/2009 г.

Решение № 7923 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7226/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Симов Гошев от гр. София, подадена против Решение № 152 от 25.03.2009 г., постановено от Административен съд - Плевен, първи състав, по адм. д. № 73/2009 г. От жалбата се извличат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдебното решение е неправилно, поради погрешно тълкуване от съда на чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. По делото е представена подробна писмена защита, в която се развиват доводи за незаконосъобразност на съдебното решение и се прави искане за отмяната му, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди и се претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Плевен не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Антон Тодоров Конярски, Нанка Бориславова Сариева, Евгения Бориславова Гошева, Величка Александрова Гошева и Росица Симова Кожухарова също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на съдебното решение, защото в производството по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се касае за поредица от административни актове, действия и процедури, предпоставени от наличието на съответни фактически положения, разписани в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, крайната цел на които е да бъдат уредени правоотношенията във връзка със собствеността на имотите, предоставени за ползване на граждани по силата на нормативни актове, действащи преди 1989 г. и изчерпателно изброени в § 63 от ПМС № 456/97 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. С влязла в законна сила Заповед № РД-15-4641/05.08.1998 г. правото на ползване на Антон Конярски е трансформирано в право на собственост и е изготвена е оценка по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи от лицензиран оценител. Видно от изисканата по делото административна преписка, в същата не се съдържат доказателства за незаконосъобразност на процесната заповед. Такива доказателства не са представени с жалбата, не са събрани в хода на съдебното производство. В съдебно заседание на 19.03.09 г. касаторът е декларирал, че няма да сочи нови доказателства, отказал е назначаване на експертиза и е поискал да се даде ход по същество. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 152 от 25.03.2009 г. е отхвърлена жалбата на Георги Симов Гошев от гр. София срещу Заповед № РД-12-1911 от 10.07.2008 г. на кмета на община Плевен, с която е одобрена оценка на новообразуван имот № 56722.701.2287 в м. "Стража" в землището на гр. Плевен. За да достигне до този резултат Административният съд - Плевен е приел, че всички възражения на жалбоподателя са неоснователни и оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че производството пред него е образувано по жалба на Георги Гошев против горепосочената заповед, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката в размер на 426 лв. на предоставената за ползване по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на Антон Тодоров Конярски от гр. Плевен земеделска земя в размер на 600 кв. м. в м. "Стража", в землището на гр. Плевен, съставляваща поземлен имот № 56722.701.2287. Административният съд - Плевен е установил, че оценката е извършена въз основа на Заповед № РД-15-4641/05.08.1998 г. на кмета на община Плевен, с която на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. на ползвателя Антон Тодоров Конярски е признато правото да придобие собствеността върху предоставения за ползване земеделски имот в размер на 1000 кв. м. в горепосочената местност. Визираната заповед е била съобщена на наследодателя на жалбоподателя - Симо Георгиев Гошев на дата 19.03.1999 г. и като необжалвана е влязла в сила. Започналата по реда на § 61 от ПЗР на ПМС № 234/97 г. процедура е останала недовършена по вина на общинската администрация. С последвала Заповед № РД-13-53 от 03.05.2007 г. на областния управител на област с административен център гр. Плевен на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен ПНИ на земеделските земи в м. "Стража", предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В законоустановения срок заповедта в частта относно процесния имот не е обжалвана и планът за новообразуваните имоти е влязъл в сила. В регистъра към одобрения ПНИ новообразуваният спорен имот с площ от 600 кв. м. е отреден за ползвателя Антон Тодоров Конярски. Въз основа на отразеното в плана е изготвена скица и служебна оценка на имота от лицензиран оценител по реда на чл. 19а, ал. 8 от ЗСПЗЗ в размер на 426 лв. С това според съда е приключила процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост, поради което е възприел подадената жалба като неоснователна. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват нарушения, които да изискват неговата отмяна. Върховният административен съд възприема фактическите установявания на първоинстанционния съд, които съответстват на доказателствата по делото. Жалбоподателят Георги Симов Гошев е наследник на Симо Георгиев Гошев, починал на 12. 04. 2007 г. Последният е наследник на Наца Стоянова Гошева, починала на 02.04.1979 г., на която с Решение № 18-24/21.12.1991 г. на ПК Плевен е отказано възстановяване собствеността върху земеделски земи поради това, че попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установено е, че със Заповед РД-15-4641/05.08.1998 г. на кмета на община Плевен на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя Антон Тодоров Конярски е признато правото да придобие собствеността върху предоставения за ползване земеделски имот, като е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Безспорно е установено, че посочената заповед е връчена на Симо Георгиев Гошев на дата 19.03.1999 г., като по делото няма данни да е обжалвана, в следствие на което тя е влязла в сила. Обжалваната пред Административен съд - Плевен заповед на кмета на община Плевен, издадена въз основа на влезлия в сила план за новообразуваните имоти, е оспорена от жалбоподателя и основното му възражение е свързано с нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради нарушаване правото на собственост върху земеделски земи със ЗСПЗЗ, без да са правени от него възражения срещу определения размер на оценката за имота, което е предмет на административния акт. При тези фактически обстоятелства правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, независимо от обстоятелството, че като правно основание за нейното издаване е посочен § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г., вместо § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./. Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като е налице влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./ на кмета на община Плевен, с която на ползвателя е признато правото да придобие собствеността върху предоставения за ползване поземлен в м."Стража", землището на гр. Плевен по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която е влязла в сила, следва да бъде издадена заповед за одобряване на оценката на имота по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В производството по оценка на този имот не може да се пререшава спора за признатото право на ползвателя. Нарушението на материалноправни норми при издаване на тази заповед е основание за отмяна на издадения административен акт като незаконосъобразен в случай, че е обжалван по надлежния ред. В настоящата хипотеза кметът на община Плевен е одобрил с оспорената заповед оценката на земята, по отношение на която е трансформирано правото на ползване в право на собственост в съответствие с § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г., предвид недовършената процедура по това производство. Правилно административният съд е съобразил различието в двете производства и приел, че приложимата разпоредба е § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г. В производството по § 31 на ПМС № 234/99 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, могат да подадат молба за оценка. Тя се предявява до кмета на общината и съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползувателя. Оценката се извършва от техническата служба на общината и се одобрява от кмета на общината, като заповедта му се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК, които могат да я обжалват по реда на ЗАП /АПК/. В това производство не се разглеждат спорове относно собствеността на имота и валидността на административния акт, с който е признато правото на ползвателя да придобие собствеността на имота, а се преценява спазването на процедурата по определянето на оценката и самата законосъобразност на оценката. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за законосъобразност на административния акт и по отношение възраженията на жалбоподателя за нарушения на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, които се излагат и като доводи в касационната жалба. Тези оплаквания са свързани с ограничаване правото на собственост върху земеделски земи със ЗСПЗЗ и в настоящето производство са неотносими. Наследодателят на касатора е разполагал с процесуалната възможност да защити правата си в производство по обжалване на заповедта на кмета на община Плевен, с която на ползвателя е признато правото да придобие собствеността върху процесния имот, както и чрез обжалване на плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-13-53 от 03.05.2007 г. на областен управител на област Плевен в частта за процесния имот. С тези заповеди са признати права на ползвателя в съответствие със ЗСПЗЗ и в производството по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./, каквото е настоящото, не могат да се обсъждат отново въпроси, свързани със собствеността. В съответствие с § 62, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в случай, че ползвателят на земята не заплати цената й в предвидения срок, собственикът може да подаде молба за оценка на подобренията върху имота, които да изплати на ползвателя и да придобие собствеността върху имота. В настоящото производство по оспорване законосъобразността на административен акт, с която е определена оценка за земеделски имот по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./, не може да се пререшават въпросите относно собствеността върху спорния имот. Разпоредбата, на която се позовава касаторът - чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е пряко приложена в българското право, съобразно ратификацията й на 31.07.1992 г. Съобразно КРБ частната собственост е неприкосновена, но в случая се прилага изключението от принципа с оглед наличието на специални условия, предвидени в закона. Собствеността върху земеделските земи се регламентира съобразно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което законосъобразно е преценено от съда, че това са действащи нормативни актове, които не са обявени за противоконституционни, както и не е осъществено противоречие с чл. 1 от Допълнителния протокол от 1953 г. към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и приложимия закон. Предвид на изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката по чл. 218 от АПК не се установиха основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Относно исканията, развити в писмената защита на касационния жалбоподател за присъждане на обезщетение за понесени имуществени и неимуществени вреди, същите не са предмет на това съдебно производство и е недопустимо въвеждането им в процеса за първи път в касационното производство с писмена защита. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за заплащане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение