Решение № 12321 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4613/2016 г.

Решение № 12321 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4613/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. М. и М. К. М., двамата от гр. С., чрез адв. М. И. като процесуален представител, против решение № 28 от 26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 425/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед № ДК-02-СЦР-7 от 19.05.2015 г. на началника на РДНСК - Северен централен район (СЦР). Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - началникът на РДНСК - СЦР, чрез юрк. Игнатов като процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - П. Н. Ц. не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № ДК-02-СЦР-7 от 19.05.2015 г. на началника на РДНСК - СЦР, издадена на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Хотел "Перун" - нова сграда", намиращ се в поземлени имоти с идентификатори 65766.413.29, 65766.508.7 и 65766.401.1 по кадастралната карта на землището на гр. С., местност "Паметниците", извършен без изискващите се строителни книжа. За да отхвърли оспорването, Административният съд - В. Т. е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Изложил е съображения относно категорията на строежа и определянето на същия като такъв от първа категория поради попадането му в границите на археологическа културна ценност "Римски военен лагер и ранновизантийски град "Н.". Приел е, че издателят на заповедта е компетентен орган предвид разпоредбата на § 126 ПЗР ЗИДЗУТ. Обосновал е извод, че строежът е извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Обосновал е извод, че с оглед времето на изграждането му - след 03.06.2010 г., не попада в хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на съвкупната им преценка е установил относимите за спора факти и обстоятелства. Фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Направените правни изводи са обосновани и в съответствие с материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по чл. 225, ал. 1 ЗУТ орган - началника на РДНСК-СЦР, на когото са делегирани правомощия от началника на ДНСК съгласно заповед № РД-13-178/11.08.2014 г. Спорът във връзка с компетентността на органа е относно категорията на строежа. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" (нова - ДВ, бр. 65/2004 г., доп., бр. 54/2011 г.) ЗУТ първа категория са строежите - недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение", както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии. По делото е установено, че със заповед № РД - 09 - 0180/02.06.2010 г. на министъра на културата е одобрен протокола на комисията за определяне на границите и режимите на ползване на територията и охранителната зона на недвижима археологическа културна ценност "Римски военен лагер и ранновизантийски град "Н.", в чиито граници попадат и трите имота, върху които е изграден строежът, предмет на заповедта, съгласно заключението на приетата съдебно - техническа експертиза. Този обект е обявен за паметник на културата с "национално значение" - ДВ, бр. 78/1968 г. Античният град Н., община Свищов, област В. Т. е включен под № 27 в списъка на археологическите резервати (редакция ДВ, бр. 54/2011 г.) по чл. 50, ал. 3 от Закона за културното наследство. Установеният строеж действително не може да има статут на културна ценност, но попадайки в територията на групова недвижима културна ценност с "национално значение" следва нейната характеристика. При тези данни правилно съдът е приел, че строежът е първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ, респ. чл. 2, ал. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строеж и обусловеният от него въпрос за валидността на обжалваната заповед е законосъобразно разрешен. Втората, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ хипотеза, за да може строежът да се квалифицира като такъв от първа категория действително е обвързана от наличието на три кумулативни предпоставки, но в случая тази хипотеза е неприложима. Независимо от твърдението в касационната жалба, че строежът е пета категория, компетентен да издаде заповед за премахването му е началникът на РДНСК - СЦР. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на § 126 ПЗР ЗИДЗУТ, съгласно която започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория включително се довършват по досегашния ред. Административното производство в случая е започнало на 10.08.2012 г. с извършената на място проверка и съставяне на констативен акт, който ведно с изготвения такъв на 31.08.2012 г., са послужили като основание за издаване на оспорената заповед съгласно чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Следователно, дори и да се приеме, че строежът не е първа категория, административното производство е започнало преди измененията на чл. 225 и чл. 225а ЗУТ, в сила от 26.11.2012 г. Изводът на съда, че заповедта е валиден административен акт и на това основание е законосъобразен. От данните по делото е установено, че предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж - хотел "Перун" - нова сграда, разположен върху три поземлени имоти. В ПИ с идентификатор 65766.401.1, собственост на касаторите, са разположени само два броя стълбища, осигуряващи достъпа до вътрешността на сградата. Другите два имота, върху които е изградена сградата - 65766.413.29 и 65766.508.7, собственост на община Свищов и държавата, представляват съответно земеделска земя и горска територия. Правилно съдът е приел, че в ПИ с идентификатор 65766.401.1 към момента на покупката с нотариални актове № 62/23.02.2005 г., № 10/03.06.2010 г. и № 128/11.11.2010 г. са съществували посочените в тях сгради - битова сграда, навес и складове. Установеният строеж "Х. П. - нова сграда" с описаните в констативния протокол от 31.08.2012 г. и в обжалваната заповед параметри и характеристики не е сред посочените в актовете за собственост сгради. Сградата не е отразена и в удостоверение за търпимост № 94-ТСУ14-9/27.04.2009 г. на главния архитект на община Свищов, както и на изготвената скица към заявлението за издаването му. В представените скици на ПИ с идентификатори 65766.413.29 и 65766.508.7 по КККР на гр. С., одобрени през 2009 г., не е отразена намираща се в тези имоти сграда. Строежът представлява самостоятелна сграда на четири етажа с предназначение хотел, различна от съществувалата към 2005 г. в ПИ 65766.401.1 битова сграда, която по-късно е достроена и преустроена също в хотел. Заключението на съда, че процесната сграда не е идентична с преди това съществувала недовършена такава се споделя от настоящия състав. Показанията на свидетелите Р. и А. сочат на налична сграда на същото място в груб строеж, която по параметри и състояние значително се различава от констатираната на място такава от служителите на РДНСК. Констатациите, обективирани в констативен акт № 64-НИ/31.08.2012 г., не са оборени както в първоинстанционното, така и в касационното производство. Сградата съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, каквито касационните жалбоподатели не са представили. Не е установено наличието на хипотезите по чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Ето защо изводът на съда, че в случая е налице "незаконен строеж" по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, е в съответствие с материалния закон. Аргументирано е заключението на Административен съд - В. Т. за това, че строежът не е търпим в никоя от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ с оглед времето на извършването му - след 03.06.2010 г. Обстоятелството относно търпимостта на строежа задължително се установява от административния орган. Ако това не е направено от него, съдът е длъжен да даде указания на страните и да събере доказателства, за да установи дали строежът е търпим или не. В случая издателят на заповедта е обсъдил направеното от жалбоподателите възражение за търпимост на строежа и го е приел за неоснователно. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства и също е изложил подробни съображения в тази насока, както и защо не кредитира свидетелските показания относно периода на изпълнението на строителството. Обосновано е прието, че по отношение на разпоредения за премахване строеж режимът на търпимост и за узаконяване по § 127 ПЗР ЗИДЗУТ е неприложим, липсват и доказателства за направено искане от страна на касаторите по този законов текст. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,