Решение № 4708 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2016 г.

Решение № 4708 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т. К. срещу решение № 94/28.07.2016 г., постановено по адм. дело № 98/2016 г. по описа на Административен съд-Я. (АС-Я.). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, включително и в частта относно присъдените разноски и да бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено, че служебният й стаж е 11 години, 7 месеца и 13 дни, колкото е отразено и в служебната й книжка. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба. Не претендира разноски. О. Б. агенция по безопасност на храните (БАБХ), редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 94/28.07.2016 г., постановено по адм. дело № 98/2016 г. по описа на АС-Я. е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от С. Т. К. иск да бъде признато за установено по отношение на БАБХ, че служебния стаж на С. Т. К. в БАБХ е 11 години 7 месеца и 13 дни, считано от 01.05.2001 г. до 12.12.2012 г., колкото е записано в служебната книжка, към датата на прекратяване на служебните правоотношения. Административният съд е приел за установено, че служебният стаж на С. К. в БАБХ, който е отразен в служебната й книжка е 11 години, 7 месеца и 13 дни, а правоотношението й е възникнало на 01.05.20101 г. и е прекратено на 12.12.2012 г., но е въпреки това е формиран извод, че не са доказани по категоричен и безспорен начин твърдените факти и обстоятелства, които да обуславят уважаване на претенцията. Така постановеното съдебно решение действително, допустимо, но неправилно. Наличието на действителен спор относно продължителността на служебния стаж на държавната служителка С. К. в БАХБ се установява от приложените към адв. д. 98/2016 г. по описа на Административен съд-Я. дела и цитираните други съдебни актове в определение № 5408/09.05.2016 г., постановено по адм. д. 4704/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шест отделение. При разглеждане на идентичен съдебен спор, който не е приключил с влязло в сила съдебно решение е определен компетентния съд след възникнала препирня за подсъдност, поради което следва да се приеме, че АС-Я. е редово и местно компетентен да се произнесе с установителния иск, с който е сезиран. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения и фактическата обстановка е установена правилно въз основа на всички събрани по делото доказателства. При правилно установена фактическа обстановка решаващият съд е формирал неправилен правен извод, който е в директно противоречие с подробните мотиви относно приетите за установени по делото факти, а именно, че служебното правоотношение на С. К. с БАБХ е възникнало по силата на Заповед 170/28.04.2001 г., считано от 01.05.2001 г. и е прекратено със Заповед № ОСОС-123/30.11.2012 г., считано от датата на връчване на заповедта. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавния служител (Наредбата) служебният стаж по Закона за държавния служител се установява със служебната книжка и с всички доказателствени средства, освен ако в закон или в нормативен акт е предвидено друго. В случая С. К. се позовава на отбелязването в служебната й книжка, за да докаже продължителността на служебния си стаж и на заповедите, с които е възникнало и прекратено служебното й правоотношение. Органът по назначаването оспорва нейните твърдения с аргументи свързани с фактическото изпълнение на служебните задължения на държавния служител, обусловили и прекратяването на служебното правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание уволнение поради неявяване на работа. Доводите на БАБХ се поддържат пред първата инстанция в писмено становище, но от събраните доказателства се установява, че направеното тълкуване правните последици на тези факти е рефлектирало върху осигурителния статус С. К. преди предявяване на иска, което обуславя и наличието на правен интерес за поддържането му независимо от правилното отбелязване в служебната книжка. От събраните по делото доказателства пръвоинстанционният съд правилно е приел за установено, че служебният стаж на С. К. е 11 години 7 месеца и 13 дни, колкото е записано в щемпела на стр. 9 от служебната книжка, който съответства на образеца по Наредбата. Този период съответства и на продължителността на служебния стаж, изчислен при условията на чл. 355 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 12, ал. 2 от Наредбата за целия календарен период от 01.05.2001 г. до 12.12.2012 г. без да е отчетено прекъсване или липсата на предпоставките на чл. 355 от КТ за част времето. Посочените дати също са включени в щемпела и съответстват на датата на възникване на служебното правоотношение до датата на неговото прекратяване. Служебната книжка е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК в конкретното исково производство, доколкото е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В случая отбелязванията на стр. 9 от служебната книжка удостоверяват продължителността на служебния стаж на С. К. и той следва да бъде приет с продължителността, която е записана, а именно 11 години, 7 месеца и 13 дни. Независимо от извършените отбелязвания в служебната книжка БАБХ оспорва продължителността служебния стаж на С. К. като се позовава на обстоятелството, че за продължителен период от време тя не е изпълнявала служебните си задължения. Тези твърдения са част от становището по същество на спора на ответната страна, но при приемане на копието от служебната книжка в открито съдебно заседание на 22.06.2016 г. по адм. д. 98/2016 г. то не е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК и съдът е обвързван с неговата доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно твърдението, че С. К. не е изпълнявала служебните си задължения за продължителен период от време и в точно за кой период е в тежест на доказване на БАБХ и за това са допустими всички доказателства по аргумент от чл. 12, ал. 1 от Наредбата. В подкрепа на това твърдение БАБХ се позовава на решение № 4765/07.04.2014 г., постановено по адм. д. 9271/2013 г. по описа на Върховния административен съд и решение № 3144/10.05.2013 г., постановено по адм. д. 20/2013 г. по описа на Административен съд-С.-град, а АС-Я. е приел като доказателства по делото целите съдебни дела, по които са постановени тези решения. На основание чл. 177 от АПК съдебното решението има сила за страните по делото. С цитираните съдебно решения е разрешен със сила на пресъдено нещо спор между С. К. и изпълнителния директор на БАБХ относно законосъобразността на Заповеди № НК-34/30.11.2012 г. и № ОСОС-123/30.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с което е прекратено служебното правоотношение на С. К.. В мотивите на тези съдебни актове е обсъждано изпълнението/неизпълнението на служебните задължения на държавната служителка и наличието на основание за налагане на дисциплинарно наказание за това, но тези решаващи съображения са различни в двата съдебни акта и не е възможно да се приеме, че са обвързващи за настоящия съдебен състав доколкото са постановени в съдебен спор между страни, които не са идентични със страните по настоящото дело. От писмените доказателства, представляващи част от административните дела, приети в цялост в съдебно заседание 22.06.2016 г. по адм. д. 98/2016 г., за които следва да се счита, че също са приети по този начин като доказателства и по това дело, не е възможно да се приеме за доказано по несъмнен начин при условията на пълно насрещно доказване, че за определен период от време С. К. не е работил най-малко половината от законоустановеното за нея работно време за някои от дните, включени в периода, удостоверен в неоспорената служебна книжка. Цитираните в Заповед № НК-34/30.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ протоколи (л. 11 от адм. д. 20/2013 г. на АССГ) не се намират по делото като самостоятелни писмени доказателства, а точно обратното на л. 13-15 от същото дело се намират присъствени листове с подпис на д-р К. и свидетел с дати, съвпадащи с част от датите на протоколите. Тези доказателства не са обсъждани от първата инстанция, която се позовава само на служебната книжка и заповедите за възникване и прекратяване на служебното правоотношение, но при липса на наведено касационно основание за допуснато съществено процесуално нарушение, този пропуск не следва да бъде разглеждан като основание за отмяна на съдебното решение. С оглед забраната по чл. 220 от АПК настоящата инстанция няма право да извършва нови фактически установявания въз основа на тези доказателства. Независимо от това формирания от АС-Я. фактически извод за продължителността на служебния стаж е правилен и съответства всички събрани по делото доказателства при законосъобразното разпределение на доказателствената тежест в процеса и зачитане на обвързващата доказателствена сила на официалните документи. При правилен фактически извод е напълно неясен "ищецът не е установи по категоричен и безспорен начин твърдените от него факти и обстоятелства". С. К. твърди, че служебният й стаж е 11 години, седем месеца и 13 дни, които е установено с неоспорен като писмено доказателство официален документ, а БАБХ твърди, че този стаж е в по-малък размер, но не го установява при условията на пълно насрещно доказване, от което следва, че установителният иск е доказан и основателен. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Я. е постановил незаконосъобразно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а с оглед на обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна трябва на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да бъде решен по същество от настоящата инстанция като бъде уважен установителния иск на С. К.. По водене на делото С. К. не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховния административен съд