Решение № 8754 от 20.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10816/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител юрк. Гергов, срещу решение 3956/17.07.2020 г., постановено по адм. дело 2691 от 2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено по жалба на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представлявано от изпълнителния директор Коритарова решение ППН-01-766/19.11.2019г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта му по т. 2. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна и присъждане на разноски. Ответната страна Агенция по геодезия, картография и кадастър чрез юрк. Лефтеров представя писмен отговор, в който изразява становище за законосъобразност на решението на АССГ. Ответната страна-А. Петрова не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Агенция по геодезия, картография и кадастър срещу решение ППН-01-766/19.11.2019г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта му по т. 2, с която на основание чл. 58, § 2, б. и във връзка с чл. 83, § 5, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОРЗД) е наложено административно наказание- имуществена санкция на АГКК в размер на 15 000лв. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема следното от фактическа страна: Производството по издаване на оспорения административен акт е образувано по жалба на А. Петрова с рег. ППН-01-766/25.07.2019г. до КЗЛД за неправомерно обработване на личните й данни при публикуване на информация през 2015г. от АГКК в профил на купувача във връзка с договор за възлагане на обществена поръчка, съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки. В жалбата си Петрова твърди, че независимо от задължението за публикуване на информация по Закона за обществените поръчки в посочения профил, личните й данни следва да бъдат заличени преди публикацията. Агенцията представя доказателства, че документите (пълномощно), съдържащо личните данни на засегнатото лице са снети от официалния й сайт. Установено е от административния орган в производството по издаване на административния акт, че при въвеждане на ключови думи в търсачки в интернет се открива препращане към хипервръзка съдържаща файл с поместен договор за обществена поръчка, в който отново се появяват личните данни на Петрова. С решението си Комисия за защита на личните данни постановява следното- по т. 1 Обявява жалбата с рег. ППН-01-766/25.07.2019г. до КЗЛД, подадена от А. Петрова за основателна и по т. 2. На основание чл. 58, § 2, б. и във връзка с чл. 83, § 5, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 налага 15 000 лв. административно наказание имуществена санкция. От правна страна съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган- Комисията за защита на лични данни, в законоустановената форма, съгласно чл. 59 от АПК. При издаване на решението не са допуснати съществени административнопроцесуални нарушения, но актът е произнесен в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно е определено извършеното нарушение, което води до неправилна индивидуализация на наложеното наказание. Изложени са мотиви, доказващи факта по делото, че е налице неправомерна употреба на личните данни на А. Петрова, предоставени на АГКК през 2015г. в качеството й на представляващ участник в обществена поръчка. В тази насока първоинстанционният съд споделя изцяло изводите на Комисията, че с публикуваните лични данни на интернет страницата на Агенцията е нарушен принципа на чл. 5, § 1, б. в от Общия регламент- Личните данни са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват ( свеждане на данните до минимум), респективно чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД отм. Споделен е и извода, че преследваната от АГКК цел за осигуряване на публичност и прозрачност по Закона за обществените поръчки може да бъде постигната и без публикуване на данни от документи за самоличност. Съдът приема обаче, че административният орган неправилно определя вида и характера на нарушението, което следва да бъде квалифицирано по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, респективно по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД (отм.), като се позовава и на приложимите към момента на публикуване на личните данни на Петрова-2015г. разпоредби на чл. 22б от ЗОП- разпоредба, регламентираща профил на купувача и чл. 36а от ЗОП. Цитираните разпоредби от ЗОП също не изискват предоставяне и обработване на лични данни в смисъла на публикуваните на Петрова. В заключение съдебният състав приема, че неправилното определяне на вида и характера на нарушението води до незаконосъобразно налагане на административно наказание по чл. 83, § 5, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679, като счита, че отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана по чл. 86 от ЗЗЛД, предвид възприетото от съда правно основание. С тези съображения решаващият съд отменя обжалваното решение. Решението е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд са направени в нарушение на процесуалните правила. В противоречие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК законосъобразността на издаденото решение не е проверено на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. От една страна съдебният състав приема за правилни изводите на КЗЛД, че действията на АГКК обективират нарушение на принципа на чл. 5, § 1, б. в от Общия регламент, респективно на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД отм.,от друга страна намира за неправилни изводите на Комисията при определяне на вида и характера на нарушението, поради неправилна правна квалификация на нарушението. Според решаващият съд нарушението на АГКК при обработване на личните данни на Петрова следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, респективно по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД (отм.) като в решението е посочено, че приложимите към момента на публикуване на личните данни -2015г.- разпоредби са чл. 22б от ЗОП- разпоредба, регламентираща профил на купувача и чл. 36а от ЗОП, попадащ в раздел пети- Разглеждане, оценка и класиране на офертите. В съдебния акт обаче не се съдържа анализ на посочените разпоредби от Закона за обществените поръчки в релевантната за спора редакция във връзка с изискванията за обработване на лични данни от администратора на лични данни, установени от ЗЗЛД, а впоследствие от Общия регламент за защита на личните данни след влизането му в сила, за да бъде обосновано приетото различно правно основание на извършеното нарушение, а именно чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Посочената разпоредба съдържа основанията за законосъобразно обработване на личните данни. В обжалваното решение не е направена преценка от решаващия съд, и не са изложени мотиви кое от изброените условия по чл. 6, § 1 за законосъобразно обработване на личните данни е нарушено в разглеждания казус, след като приема грешно посочено от административния орган правно основание на безспорно установеното нарушение при обработката на лични данни на Петрова. Не е взето предвид от решаващия съд обстоятелството, че погрешното посочване на правното основание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 от АПК поначало не опорочава формата на акта, тъй като за разлика от фактическото основание, не е обвързващо за съда. Ето защо, след като приема приложимост на разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, решаващият съд следва да посочи кое от основанията за законосъобразно обработване на личните данни от цитираната разпоредба преценява за нарушено, като на база на това изложи собствени мотиви по съществото на оспорването, което не е сторено. Изложените мотиви са неясни и противоречиви, което от своя страна води и до противоречие на извода за незаконосъобразност на наложеното наказание. В конкретния случай, след установяване на нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 (отм.) от ЗЗЛД, респективно чл. 5, § 1, б. в от Регламент (ЕС) 2016/679, на основание чл. 58, § 2, б. и във връзка с чл. 83, § 5, б. а Комисията за защита на личните данни налага административно наказание имуществена санкция на Агенция по геодезия, картография и кадастър в размер на 15 000 лв. По отношение на наложеното административно наказание, в обжалваното решение е посочено единствено, че наложеното административно наказание е незаконосъобразно, поради неправилното определяне на вида и характера на нарушението, произтичащо от посоченото в акта грешно правно основание. Липсват мотиви в съдебния акт защо е приета неприложимост на посочените от Комисията норми на чл. 58, § 2, б. и във връзка с чл. 83, § 5, б. а от Общия регламент. Разпоредбата на чл. 58, § 2, б. и, регламентира корективното правомощие на надзорния орган да налага административно наказание глоба или имуществена санкция, съгласно чл. 83, в допълнение към мерките, посочени в настоящия параграф, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай. Разпоредбата на чл. 83 дава правната рамка на общите условия за налагане на административни наказания глоба и имуществена санкция, а конкретно цитираната разпоредба в административния акт-чл. 83, § 5, б. а определя параметрите на административните наказания за нарушения на основните принципи за обработване на лични данни, включително условията, свързани с даването на съгласие, в съответствие с членове 5, 6, 7 и 9. Следователно, както нарушенията на принципите на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679, свързани с обработването на личните данни, така и нарушенията на условията по чл. 6 попадат в цитираната разпоредба и подлежат на административни наказания. При това положение изводът на решаващият съд, че за установеното нарушение Комисията следва да ангажира отговорността на АГКК по чл. 86 от ЗЗЛД се явява в противоречие с приетото в мотивите на съдебното решение за правното основание на нарушението. Не са изложени съображения кои според съда са другите нарушения по смисъла на чл. 86 от ЗЗЛД на администратор или обработващ лични данни, за които се налага административно наказание глоба или имуществена санкция. Не е изяснено също така по какъв начин сгрешеното правно основание рефлектира върху определяне на размера на санкцията в конкретния случай. Съгласно чл. 172 а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В противоречие с цитираната норма в съдебния акт са изложени противоречиви мотиви относно извършеното нарушение от АГКК и относимото на него правно основание. Заключенията на съдебния състав за материална незаконосъобразност на оспореното решение на КЗЛД не се основават на конкретни съображения, изградени върху анализ на изложеното в административния акт, доказателствата и обсъждане на приложимия закон. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като обсъдените противоречия в изложените мотиви по съществените фактически и правни въпроси е пречка да се провери правилността на съдебното решение. Поради всичко изложено по - горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София-град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи ясни и безпротиворечиви съображения в подкрепа на направените заключения. Воден от горното, ВАС, тричленен състав на пето отделение