Решение № 8389 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15592/2008 г.

Решение № 8389 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15592/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Станислав Костов Димитров, чрез пълномощника му адв. Стефка Георгиева, срещу решението от 08 април 2008 година, постановено по адм. д. № 2615/2005 година по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-209/23 юни 2005 година на зам. началника на ДНСК - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Христо Александров Петков, Александър Христов Александров и ДНСК - София, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Софийския градски съд Станислав Костов Димитров е обжалвал заповед № РД-14-209/23 юни 2005 година на зам. началника на ДНСК - София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Ограда", изпълнен в УПИ Х-157, кв. 2 по плана на в. з. Малинова долина, IIб част, разширение м. "Дупките", София. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 1997 година е извършено строителство на ограда от бетонов цокъл с височина 0.15 м, метални колове и ламарина с обща височина от около 1.60 м и дължина около 70 м на УПИ Х-157, кв. 2 по плана на в. з. Малинова долина, IIб част, разширение м. "Дупките", София - от югоизток, юг и югозапад. За изградената ограда не са издавани строителни книжа. В срока по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ не е подавано заявление за узаконяване на строежа. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за наличието на незаконен строеж е законосъобразно. Този строеж, съгласно изричната разпоредба на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИДЗУТ, подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, в какъвто смисъл е и оспорената пред съда заповед. Възражението на касатора, че за изграждането на оградата има издадено строително разрешение, което е било поддържано и пред градския съд, е неоснователно. Това възражение се основава единствено на наличието на издаден протокол за дадена строителна линия и определено ниво, който - съгласно чл. 231 от ППЗТСУ, се издава въз основа на издадено разрешение за строеж. В случая обаче доказателства за издаването на строително разрешение не са представени, поради което законосъобразно съдът е приел, че такова липсва. Това обстоятелство квалифицира строежа като незаконен и подлежащ на премахване. В тази връзка неоснователно е и възражението, че в оспорената заповед на зам. началника на ДНСК липсва законово основание, съгласно което строежът е квалифициран като незаконен. Това възражение е обсъдено от градския съд, който обосновано го е приел за неоснователно, тъй като в самата заповед това основание е изрично посочено - чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Неоснователен най-сетне е и доводът за приложението на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Тази разпоредба предвижда, че незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 година - 30 юни 1998 година, но неузаконени до влизането н сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 година. В случая липсва подадена декларация пред одобряващите органи, подадена в посочения срок, което само по себе си води до неприложимост на цитираната разпоредба. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,