Решение № 3905 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2012 г.

Решение № 3905 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 979/12.04.2012 г., постановено по адм. д. 1334/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 1801003241 от 20.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 104 от 16.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - Варна, в частта, с която за "Ай Си Ес България" ЕООД, в несъстоятелност, със седалище гр. Русе, представлявано от синдика Милена Йорданова Дякова, са установени допълнителни задължения по ЗКПО за данъчен период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 150 596.31 лева, заедно с лихвите върху тях, както и в частта, с която е определено задължение по ЗДДС за данъчен период 1.05.2009 г. - 31.05.2009 г. в размер на 928 507.48 лева. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Ай Си Ес България" ЕООД редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд по отношение задълженията по Закона за корпоративно и подоходно облагане е приел, че извършеното от ревизията увеличение на финансовия резултат за 2008 г. е в нарушение на закона, което е довело и до незаконосъобразно определяне на допълнителни данъчни задължения за дружеството по ЗКПО в размер на 150 596.31 лева, както и на лихви върху тях. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд се е приел, че реализираната цена на яхтите от 17 211 304.00 лв. участва при формиране на приходите на дружеството за 2008 г., които са общо в размер на 30 478 хил. лв., т. е. повече от половината, което опровергава както приетото в ревизионния акт, че приходите за 2008 г. са от реализацията на "стоки - прежди, чорапи и машини", така и това, че през същата година ревизираното дружество не е осъществило дейност, свързана с продажба на яхти. По отношение разходите за реклама се е мотивирал с обстоятелството, че оспорването на същите от ревизията е свързано с преценката на търговеца за тяхната целесъобразност, тяхното признаване е отказано, тъй като органът по приходите е приел, че те не са необходими, предвид клаузите на лизинговия договор, предвиждащ обратно изкупуване. Съдът е счел тази преценка на ревизиращия орган, свързана с целесъобразността на извършените разходи, за недопустима намеса в правата на търговеца да решава начина на осъществяване на дейността си, като същевременно противоречи и на приложимия закон. Приел е, че право на дружеството е да направи разходи за реклама във връзка с бъдеща продажба - в случая първата сделка с "Хипо алпе адрия лизинг" ЕООД. По отношение установените от ревизията задължения по Закона за данък добавена стойност Административен съд гр. Варна е анализирал подробно обстоятелствата на Договор от 14.11.2007 г. между ревизираното дружество и CANTIERI DI BAIA SPA MERICRAFT за построяване на яхта ITALIA 70 n. 207, както и Договор № 10734, с нотариално заверени подписи от 8.11.2007 г. между "Ай Си Ес България" ЕООД и "Хипо алпе адрия лизинг" ЕООД за продажба на четири яхти, между които и ITALIA, с уговорени между страните цени, начин и срокове на плащане и условия за прекратяване на договорите. Приел е, че развалянето на договора за строителство на яхтата прави невъзможно изпълнението на задължението за продажбата й от ревизираното дружество, обстоятелство, което, при наличието на издадените фактури за авансови плащания, поражда задължението за дружеството по чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в петдневен срок да издаде кредитно известие. Констатирал е, че развалянето се установява от поредицата от факти на развалянето на договора между "Ай Си Ес България" ЕООД и CANTIERI DI BAIA SPA MERICRAFT, приемането и отразяването в счетоводството на кредитното известие от "Хипо алпе адрия лизинг" ЕООД. Поради тези съображения за издаване на кредитното известие от 11.05.2009 г. при съобразяване с приложимия материален закон е стигнал до извода за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част и неговата отмяна. Така постановеното съдебно решение е частично правилно. Относно определените задължения по ЗКПО: Правилни са оплакванията на касационния жалбоподател, че всъщност сделката по придобиването и последващата продажба на процесните яхти е свързана с получаване на финансиране от "Хипо алпе адрия лизинг" ЕООД, а не с реална продажба на яхтите, като ревизираното дружество получава кредит, който обезпечава с тях. Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че отчетените приходи от продажби в счетоводството на "Ай Си Ес България" ЕООД са от продажбата на яхтите на "Хипо алпе адрия лизинг" ЕООД по силата на договорите за финансов лизинг - договор за продажба с обратен лизинг. Тези приходи не следва да бъдат приети като приходи от обичайната дейност на дружеството по смисъла на т. 12, § 1 от ДР на ЗСч, тъй като по силата на тези договори "Ай Си Ес България" ЕООД се явява лизингополучател и доставчик на моторните яхти. Когато обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от наемодателя на наемателя, като активът се явява обезпечение. Ето защо в конкретния случай нямаме реално намиране на клиент, на който да бъдат продадени рекламираните стоки, каквато е целта на извършената от дружеството реклама. Поради тези обстоятелства и в светлината на анализа на договорните отношения между страните неоснователен е извода на първоинстанционният съд, че преценката на ревизиращия орган, свързана с целесъобразността на извършените разходи, е недопустима намеса в правата на търговеца да решава начина на осъществяване на дейността си и противоречи на приложимия закон. Правилно е извършеното от ревизията увеличение на финансовия резултат за 2008 г., което е довело и до законосъобразно определяне на допълнителни данъчни задължения за дружеството по ЗКПО в размер на 150 596,31 лв. Относно задълженията по ЗДДС: Административният съд правилно е установил, че с Договор от 11.09.2009 г., поради неплащане на пълната уговорена цена по сделката, страните по договора за построяване на яхта ITALIA постигат съгласие за прекратяването му, като изпълнителят задържа всички заплатени суми като обезщетение. Развалянето на договора за строителство на яхтата прави невъзможно изпълнението на задължението за продажбата й от ревизираното лице, обстоятелство, което, при наличието на издадените фактури за авансови плащания, поражда задължението за дружеството по чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в петдневен срок да издаде кредитно известие. Безспорно е също, че от представените пред първоинстанционният съд с писмо /л. 116 от делото/ копие на дневника за покупки за месец 07.2009 г., копие от СД за ДДС за месец 07.2009, VIES Декларация и протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, както и транзакция по сметка на ЗЛ - транзакция на ДДС по СД за ДДС за месец 07.2009 г. е установено, че кредитно известие от 11.05.2009 г. е отразено в регистъра за покупките на "Хипо алпе адрия лизинг" ООД. Няма законова опора твърдението на касационния жалбоподател, че основание за издаване на кредитно известие може да бъде единствено възстановяване на аванса от "Ай Си Ес България" ЕООД на "Хипо алпе Адриа лизинг" ЕООД, което безспорно в настоящия казус не е налице. Правилно е становището на Административен съд гр. Варна, че възстановяването на суми по доставката е без значение. При този изход на делото основателна е претенцията на касационния жалбоподател, поради което същата следва да бъде уважена до размера на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, АПК