Решение № 9329 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9100/2010 г.

Решение № 9329 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9100/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Пи Си Ди Истейтс" ООД - гр. София, срещу решение № 1198 от 29.04.2010 г., постановено по адм. дело № 6123 от 2009 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2000900653 от 11.05.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1014 от 27.07.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, за непризнат данъчен кредит в размер на 56 975,18 лв. по фактури, издадени от "Промакс Дивелъпмънтс" ООД за периода 09-30.09.2008 г.. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на ревизионния акт ведно със законните последици. Представени са писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрк. Гърбелова, я оспорва в съдебно заседание и моли да се остави в сила обжалваното решение. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните мотиви: За да отхвърли жалбата на дружеството против РА № 2000900653 от 11.05.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактури № 14/24.09.2008 г., 15/24.09.2008 г., 16/24.09.2008 г., 17/24.09.2008 г. и 18/26.09.2008 г., издадени от "Промакс Дивелъпмънтс" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури в размер общо на 56 975,18 лв. с предмет на доставките авансово плащане за покупко-продажба на апартаменти в комплекс "Астън Вилас" - гр. Разлог, като плащанията са извършени на 28.01.2008 г., 29.01.2008 г., 16.06.2008 г., 19.08.2008 г. и на 19.12.2008 г. от физическото лице Питър Мансел и от други чуждестранни лица. Установено е от съда, че на 03.01.2008 г. са сключени три предварителни договора за учредяване право на строеж и построяване на недвижим имот за апартаменти 5-01А, 5-03А и 5-07А с купувач "Пи Си Ди Истейтс" ООД (в процес на регистрация), представлявано от Дейвид Хибърд - управител, и продавач-изпълнител "Промакс Дивелъпмънтс" ООД. Във връзка със сключените предварителни договори за покупко-продажба "Промакс Дивелъпмънтс" ООД е издало фактури № 2/29.01.2008 г., 3/29.01.2008 г., 10/23.06.2008 г. и 13/20.08.2008 г. с получател по тях един от учредителите на "Пи Си Ди Истейтс" ООД - Дейвид Хибърд. На 01.07.2008 г. дружеството жалбоподател е било вписано в търговския регистър, а на 09.09.2008 г. същото е било регистрирано по ЗДДС, след което са издадени кредитни известия по отношение на Дейвид Хибърд и процесните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит на получателя по тях "Пи Си Ди Истейтс" ООД. Съдът е обсъдил и представеното по делото тристранно споразумение от 19.09.2008 г., в което е предвидено, че платените до този момент суми от съдружниците по предварителните договори с "Промакс Дивелъпмънтс" ООД се считат платени от дружеството купувач "Пи Си Ди Истейтс" ООД. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС, според която се определя кога възниква данъчното събитие, както и ал. 6 на същата правна норма, която определя, че при авансово плащане данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането - цялостно или частично). Във връзка с разпоредбата на чл. 25 ЗДДС съдът е приел, че в процесния случай данъчното събитие е настъпило на 01.07.2008 г. - към датата на вписване на дружеството жалбоподател в търговския регистър, когато то е поело правата и задълженията на учредителите. Съдът е установил също така, че регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС е извършена на 09.09.2008 г., поради което процесните апартаменти представляват актив, който е наличен към датата на регистрацията, и дружеството е могло да претендира данъчен кредит при условията на чл. 74 ЗДДС. Относно упражненото право на приспадане на данъчен кредит съдът е възприел констатациите на ревизионния акт за приложението на чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС, приемайки, че неправомерно това право е упражнено през м. септември 2008 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, обсъдил е подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на които е достигнал до обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Възраженията, които се повдигат с касационната жалба, са същите, които са поддържани и пред първоинстанционния съд, който ги е разгледал и е изложил подробни мотиви за това, които не следва да се преповтарят. Няма спор между страните по делото, че към момента на издаването на процесните фактури с предмет авансово плащане такова не е осъществено. Установено е, че плащането е извършено по-рано от физическите лица - учредители на дружеството жалбоподател, които са сключили предварителните договори за покупко-продажба с издателя на фактурите "Промакс Дивелъпмънтс" ООД. Регистрацията на новоучреденото дружество по ЗДДС е извършена на 09.09.2008 г.. Следва да се отбележи, че между страните по делото няма спор по фактическата обстановка. Представеното по делото тристранно споразумение от 19.09.2008 г. правилно е преценено от съда като документ с недостоверна дата, поради което не може да се приеме възражението на касатора, че с подписването му е възникнало данъчното събитие, съответно са издадени процесните фактури. Обосновани са изводите на съда, че е следвало платените авансови суми да бъдат посочени в регистрационния опис при регистрацията на дружеството по ЗДДС, за да може да се ползва данъчният кредит при условията на чл. 74 ЗДДС с оглед настъпване на регистрацията на дружеството по ЗДДС на 09.09.2008 г. Това е така, защото "Пи Си Ди Истейтс" ООД е вписано в търговския регистър на 01.07.2008 г. и към този момент е станало титуляр на правата и задълженията, възникнали първоначално за физическите лица учредители, поради което е следвало да упражни правото си на данъчен кредит за извършените преди 09.09.2008 г. авансови плащания по реда на чл. 74 от ЗДДС, като включи актива в регистрационния опис. В тази връзка съдът правилно е приел, че не са налице условия за издаване на ДКИ, респективно издадените впоследствие фактури № 14/24.09.2008 г., 15/24.09.2008 г., 16/24.09.2008 г. и 17/24.09.2008 г. с получател "Пи Си Ди Истейтс" ООД са издадени в противоречие с чл. 25, ал. 2 и 5 от ЗДДС. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Настоящата инстанция споделя изводите на съда и относно отказания данъчен кредит по фактура № 18/26.09.2008 г., издадена от "Промакс Дивелъпмънтс" ООД на "Пи Си Ди Истейтс" ООД, с предмет "плащане по договор на първа вноска", доколкото по делото е установено, че фактурата е издадена на 26.09.2008 г., а плащането по нея се е осъществило на 19.12.2008 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото на ответната страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и предвид непроменения изход на делото от касационната инстанция то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд - първо отделение,