Решение № 7256 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 846/2020 г.

Решение № 7256 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 846/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. М. Йорданова против решение № 174/20.11.2019 г. на Административен съд – Търговище, постановено по адм. дело № 153/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 229-ФК/2.07.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – ЕТ "Лео – Х. Хасанова", гр. Търговище, не взема становище. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 229-ФК/2.07.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Варна, главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – закусвалня, находящ се в гр. Омуртаг, ул. "Цар Освободител" № 24, стопанисван от ЕТ "Лео – Х. Хасанова" и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения индивидуален административен акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуалните норми за издаването му, но в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Според съда от представените по делото писмени доказателства на 25.06.2019 година в стопанисвания от ответника обект е направена контролна покупка от един от служителите, извършващ проверката на стойност 1, 20 лв., заплатени в брой. Проверяващите са отразили, че не е издаден финансов бон. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, представляващи свидетелски показания и дневни отчети и е приел за установено, че финансов бон е бил издаден. Не е установено и разминаване между фактическата касова наличност и отчетената касова наличност. Решението е правилно. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Издаването на фискална бележка е задължение за всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обекти по аргумент на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г."). В конкретния случай по делото е установено, че ЕТ "Лео – Х. Хасанова", гр. Търговище е изпълнило задължението си за издаване на касов бон и при установената липса на нарушение, съдът правилно е приел, че предвидените в закона предпоставки за налагане на обжалваната ПАМ не са били налице. Изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на годно фактическо основание за издаване на атакуваната заповед са правилни. С оглед на изложеното, решението, с което заповедта е отменена е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството – ответник по касация, но липсва такава претенция и доказателства за извършването им. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,